Климатичните промени и здравето на децата
Децата, най-много тези в разрастващите се страни, са най-уязвимата към климатичните промени част от популацията на света, а в същото време имат най-малка виновност за измененията в климата, декларира Дейвид Бул, началник на УНИЦЕФ
Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Поради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост, децата (особено в бедните държави) са измежду най-уязвимите към климатичните промени пластове на популацията. В интернационален аспект ⅔ от предотвратимите случаи на заболявания заради промени в околната среда се случват при децата. Бъдещето в свят на климатични промени на детето, родено през днешния ден, също не наподобява розово. Международно проучване на изследователската група BCLIMATE на VUB, оповестено през 2021 година демонстрира, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на рискови събития през целия им живот, изключително в страните с ниски приходи. Детето, родено през днешния ден, ще се сблъска приблизително със 7 пъти повече горещи талази през живота си, в сравнение с своите баби и дядовци. То ще преживее приблизително 2,6 пъти повече засушавания, 2,8 пъти повече речни наводнения, съвсем 3 пъти повече провалени реколти и 2 пъти повече горски пожари, в сравнение с хората, родени преди 60 година
Климатичните промени, които от имагинерно бъдеще се трансфораха в наше съвремие, към този момент засягат здравето и благополучието на всеки от нас, само че децата се оказват измежду най-потърпевшите прослойки от популацията. Директните последствия за детското здраве могат да бъдат пострадвания и смъртни случаи при екстремални климатични феномени, нарастване на случаите на инфекциозни болести, повишаване на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха и смъртността от топлинни удари в резултат на горещите талази. Косвено световното стопляне ще засегне детското здраве посредством понижаване на количеството и качеството на земеделската продукция и утежняване на качеството на питейната вода. Последствията от повишението на морското ниво, като обществени разтърсвания, стопански спад и миграция на популацията ще се отразят отрицателно върху психосоциалното развиване на децата, защото те са уязвими към прочувствените контузии при внезапни промени в метода на живот, в обществените връзки или сигурността.
Потенциалните връзки сред климатичните промени и детското здраве могат да бъдат групирани в три категории:Промени в околната среда: антропогенните промени като замърсяване на въздуха и измененията в интензивността на ултравиолетовата радиация имат връзка с климатичните промени;Промени в климата: измененията в климата провокират екстремуми в температурата и екстремални климатични явления;Екологични промени: климатичните промени предизвикват дълготрайни екологични промени, които въздействат върху снабдяването с храна, излагането на алергени, и експозицията на разнообразни болести и новопоявяващи се заразни болести.Промени в околната средаЗамърсяване на въздуха: респираторни проблеми
Продуктите, формирани при изгаряне на изкопаеми горива, при горски пожари и селскостопански действия, замърсителите на въздуха като озон, азотни оксиди, серни оксиди и прахуляк имат неподходящо отражение върху респираторната система. В международен мащаб случаите на астма са се удвоили през последните 15 година, като равнищата са най-високи при децата, изключително от афроамериканското население.
През последните години пролетта настава 2 до 3 седмици по-рано, което кара растенията да цъфтят по-рано и по-обилно. Съществува възможност някои аероалергени да станат още по-агресивни с покачването на температурите на въздуха и концентрацията на въглеродния диоксид. Промяната в количеството и режима на преваляванията също е от голяма важност, защото е открито, че 5% от хората имат нараснала сензитивност към плесените в избран интервал от живота си.
Приземният озон провокира инфектиране на дихателните пътища, понижава белодробната функционалност и утежнява хроничните респираторни болести. Установено е, че при деца, които играят в среда с нараснал озон, съществува 40% по-голяма възможност да развият астма. При съществуването на избрани излъчвания във въздуха, скоростта на формиране на озон се усилва при по-високи температури и повече слънчева светлина, т.е. изменението на климата спомага за в допълнение нарастване на концентрациите на озон в приземния пласт въздух.Според Световната здравна организация (СЗО) 17,5 млн. деца умират всяка година от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Децата дишат по-бързо и по-често спрямо възрастните, когато се намират навън, което води до по-голямо излагане на замърсители на единица маса. Техните по-тесни дихателни пътища водят при поемане до по-голяма експозиция на инхалиран размер тъкан и затова – до повече възпаления. Физическата интензивност усилва дишането през устата, до момента в който при дишането през носа се филтрират към половината от замърсителите. Замърсеният въздух оттова отива напряко към белите дробове, което покачва вредите за паренхима. Тъй като дихателната система на децата към момента не е изцяло развита, тези вреди могат да имат дълготрайни последствия. Тъй като децата имат по-нисък самоконтрол, в сравнение с възрастните, те постоянно не стопират да играят, даже когато изпитват усложнения в дишането.
Фигура 1: Според СЗО 17,5 млн. деца умират всяка година от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Източник: Излагане на слънчевите лъчи: слънчево изгаряне, малигнен меланом и имуносупресия
Въпреки че изтъняването на озоновия пласт единствено по себе си не е част от изменението на климата, избрани газови излъчвания способстват за причинно-следствената връзка сред двете феномени. Продължаващото обособяване на излъчвания при изгарянето на изкопаеми горива се чака да попречи на възобновяване на озоновия пласт и да докара до по-нататъшното му изтъняване.
Изтъняването на стратосферния озон ще докара до по-високи равнища на излагане на ултравиолетова радиация, слънчево изгаряне и имуносупресия. Детската кожа изгаря по-лесно от кожата на възрастните. Слънчевото изгаряне в детството съставлява един от основните рискови фактори за появяването на кожни предтуморни и туморни лезии в зрелост, изключително при човеци с висока фоточувствителност. Изгарянията във възрастта сред 10 и 15 година са свързани с 3 пъти по-висок риск от развиване на недоброкачествен меланом в зрелост.
Промени в климатаТемпературни екстремуми и топлинен удар
Неголямото на пръв взор нарастване на междинната световна температура на въздуха е в положение да провокира огромни промени в честотата и интензивността на горещите талази. Честотата на рисково горещите дни в териториите с сдържан климат се удвоява на всеки 2℃ до 3℃ повишение на междинните температури през лятото. Горещите талази предизвикват обрив, синкоп, крампи, безсилие и удар. Топлинният удар е най-сериозната последица и е резултат от нарушена терморегулация на тялото. Той може да провокира увеличение на телесната температура над 40℃, тахикардия, промени в менталния статус и гибел. Множество изследвания демонстрират, че топлинните талази са съпроводени с нарастване на смъртността. По време на рекордно горещия август през 2003 година в Европа са регистрирани към 70 000 смъртни случая над нормалното ниво.
Ако смяната в климата докара до нарастване на честотата и интензивността на топлинните талази, равнището на смъртността и заболеваемостта ще нарасне, изключително при децата, възрастните хора, лежащо болните и бедните. Децата са в дребна степен способни да подхващат ограничения за надзор на локалния климат, изключително в случай че горещата вълна е неочаквана и интензивна.
Прочети повече по тематиката: Защо горещите талази се назовават „ спокоен палач “? в изявленията на доктор Зорница Спасова: и.
Фигура 2: Горещите талази са рискови за здравето на децата. Източник: Природни бедствия: удавяне, дехидратация, стомашно-чревни болести и психическа контузия
Увеличението на интензивността и честотата на рисковите климатични феномени през последните десетилетия съставлява опасност за детското здраве заради заплахата от удавяне, стомашно-чревни болести, недохранване и психически контузии. Според някои калкулации, нарастване на морското ниво от 0,5 м до 2100 година би удвоило броя на хората, наранени от наводненията до 92 млн. д. годишно. Много деца ще бъдат застрашени от удавяне. Наводненията предизвикват замърсяване на източниците на питейно водоснабдяване, което предизвика стомашно-чревни болести. Хоспитализациите на деца с диария в Перу да вземем за пример са се нараснали с 200% след наводненията и високите температури, провокирани от явлението Ел Ниньо през 1997 – 1998 година Заболеваемостта и смъртността от ешерихия коли, ротавирус, Cryptosporidium, Giardia и други пренасяни по вода микроби след наводнения са обилни. Особено висока е смъртността при децата. Те би трябвало да употребяват повече вода на единица телесна маса, спрямо възрастните. По-високата консумация води до по-голям риск от излагане на патогените във водата. Детската имунна система е по-слаба от тази на възрастните и при тях диарията и повръщането предизвикват по-бързо дехидратация. Тъй като при децата рехидратирането е по-малко дейно, при тях вероятността да загинат вследствие на дехидратация е по-висок. В районите, наранени от суша, децата също са подложени на дехидратация.
Фигура 3: Наводненията и естествените бедствия от метеорологичен генезис са се нараснали трикратно през последните 30 година Източник:
Климатичните произшествия унищожават домове, което води до построяването на бежански лагери, където инфекциозните болести са чести. Болести, пренасяни от комари, както и други векторно-преносими болести, могат да усилят честотата си при стихии и наводнения, в случай че се основат условия за формиране на водоеми със застояла вода, където се прави размножаването на векторите.
Фигура 4: Принудителната миграция поради климатичните произшествия се отразява отрицателно върху физическото и психо-емоционалното положение на децата. Източник:
Последствията от климатичните произшествия, като обществени разтърсвания, стопански спад и миграция на популацията, ще се отразят отрицателно върху психо-социалното развиване на децата. Случаите на ментален и прочувствен дистрес включва посттравматично стресово разстройство, разстройства на съня, нападателно държание, горест и корист с наркотични субстанции. Някои изследвания свидетелстват, че децата имат по-персистиращи признаци спрямо възрастните, които са изживели същото злополучие.
Екологични проблемиСнабденост с храни и прясна вода: недохранване, закъснение на растежа и развиването
В разрастващите се страни от 50 до 60% от всички смъртни случаи при децата са породени от недояждане. Заради глада и обвързваните с него последствия всяка година умират 5 млн. деца преди навършване на 5-годишна възраст. Всеки ден от апетит умират 16 хиляди деца – по едно дете на всеки 5 секунди. Рискът от гибел при децата, изложени даже на малко влияние на глада, е 2,5 пъти по-висок от този на децата, които имат положително хранене. Недохранването е причина за забавеното физическо и интелектуално развиване и по-високата заболеваемост при децата.
Според прогнозите изменението на климата ще изостри казуса с глада. Климатичните промени слагат под риск производството на селскостопанска продукция. Увеличеното изпарение дехидратира почвите в едни региони, а в други обработваеми земи, наранени от наводнения, се засоляват, което води до понижаване на земеделската повърхност и продуктивността.
Газовете, отговорни за изменението на климата, трансформират и хранителното наличие и естествените защитни сили на земеделските култури. Въглеродният диоксид усилва растителната маса, само че измества азота, нужен за синтеза на протеини. Така растенията имат понижен потенциал за произвеждане на основани на азота протективни съставки, което води до нарастване на броя на вредителите по тях с към 40%. Вредителите унищожават над 50% от културите в международен мащаб, като тяхното териториално разпространяване се усилва с изменението на климата. Някои бурени и екзотични типове също намират удобни условия за разпространяване при актуалното изменение на климата, което води до още по-голямо понижение на селскостопанската годишна продукция. Изменението на климата може да понижи и устойчивостта на добитъка към паразити.
Според другите прогнози, измененията в климата ще са причина за нови от 40 до 300 милиона гладуващи до 2060 година Тъй като децата се нуждаят от 3 до 4 пъти повече храна за единица маса, в сравнение с възрастните, по-голямата част от това гладуващо население ще бъде детско.
Интензивните превалявания и наводненията, свързани с климатичните промени, могат да причинят замърсяване на питейната вода от отпадни води от канализации, пестициди, отпадни води от отглеждането на животни и промишлеността. Сушата също основава проблеми заради концентрацията на замърсители или посредством принуждаването на хората да употребяват по-малко чиста вода. По-топлите реки и езера подкрепят растежа на болестотворни микроорганизми.
Фигура 5: Децата пият повече вода съгласно тежестта си, заради което при тях съществува по-висок риск при приложимост на нечиста вода. Източник: Алергии
може да аргументи сенна тресчица, алергичен ринит и алергична астма при чувствителни лица. Аероалергените провокират и изостряне на астмата, изключително при децата. Високите атмосферни концентрации на въглероден диоксид и високите температури евентуално ще доведат до нарастване на наличието на прашец във въздуха. Развитието на алергиите е мощно обвързвано с експозицията на алергена при започване на живота. Контролираните опити демонстрират, че удвояването на концентрацията на въглероден диоксид усилва производството на амброзия с 61%, със съответното покачване на разпространяването на полените. Следователно, изменението на климата може да усили честотата на алергиите и астмата при децата.
Микотоксини
са токсични съединения, създавани от разнообразни типове плесени. При подобаващи условия на околната среда, като удобна температура и мокрота, тези плесени пролиферират и могат да произведат микотоксини. Обикновено те минават в хранителната верига посредством нечисти култури (главно зърнени), употребявани за храна на хора и животни.
Микотоксините имат връзка с патогенезата на рак, ерготизъм, раждането на деца с малформации, стомашно-чревни и бъбречни разстройства, понижена съпротивляемост на организма към заразни болести. Променливите климатични условия – суши и наводнения – могат да допринесат за производството на микотоксини. Повишените температури и рисковите метеорологични феномени предизвикват растежа на гъби, произвеждащи микотоксини.
Инфекциозни болести: малария, денга, енцефалит и лаймска болест
В световен мащаб инфекциозните заболявания са втората водеща причина за гибел при дребните деца. Климатичните условия оказват влияние върху заболявания, излъчени посредством вода и преносители като комари, кърлежи, мекотели и други Болестите, които са чувствителни към климатичните промени, са измежду най-смъртоносните в света.
Очаква се повишаващите се температури и променливостта на преваляванията да. Тропическите заболявания могат да се разпространят на територии с сдържан климат и да имат по-дълъг сезон на трансмисия. Ще бъде наранено население, което няма построен имунитет към тези заболявания.
Малария
Маларията е паразитно заболяване, популяризирано посредством ухапвания на инфектирани комари от рода Anopheles. През последните 100 година териториите на разпространяване на маларията са намалели доста, само че в същото време, заради нарастването на популацията, броят на хората, изложени на риск от болест, е повишен. Годишно се разболяват сред 200 и 500 млн. души, а умират към 1 млн. души.
Поради неналичието на характерен имунитет, при децата както заболеваемостта, по този начин и смъртността от малария са извънредно високи – 75% от смъртните случаи заради малария са при деца под 5-годишна възраст. Децата са по-податливи към вторична хипогликемия и церебрална малария, които могат да доведат до гибел и неврологични последствия.
Климатичните модели предвиждат, че популацията, изложено на риска да се болести от малария, ще се усили през сегашния век. Повишените температури ще разширят географския обсег на маларията към по-големите географски ширини и надморски височини. Децата ще бъдат непропорционално наранени, защото те са по-предразположени към възпаление и гибел, породени от паразита. Въпреки че несъразмерната топлота убива комарите, по-високите междинни температури усилват тяхната репродукция и скоростта, с която паразитите съзряват в тях. Топлите нощи и зими изключително благоприятстват съзряването и оцеляването на насекомите. Вече се следи завръщане на маларията в доста страни и територии, в които заболяването не е била записана от десетилетия.
Денга
Треската денга, пренасяна от комарите Aedes, е най-бързоразпространяваната вирусна зараза в света. Според оценките тя предизвиква 50 млн. заразявания и 15 хиляди смъртни случая годишно и е публикувана в 100 страни в света. В множеството случаи денга визира по-големите деца и възрастните, макар че при децата е по-вероятно да се проявят очевидни признаци на заболяване и по-тежки признаци.
Подобно на маларията, вирусите на денга са ускорили трансмисията си в последните години и техният инкубационен интервал е съкратен. Съкращаването му с 5 дни води до трикратно по-високи равнища на преместване. Денга сега е ендемична за тропичните региони на Азия, островите в южната част на Тихия океан, Северна Австралия, тропическа Африка, Карибите и Централна и Южна Америка. С световното стопляне се чака нарастване на географския ѝ обсег, следвайки разширеното местообитание на комарите.
Енцефалит и Лаймска болест
Промените на климата ще усилят честотата и географското разпространяване на пренасяните от инсекти енцефалит и Лаймска болест. Затоплянето е обвързвано с ускоряване на цикъла на развиване на кърлежите и удължение на интервала им на развиване, нарастване на производството на яйца, повишаване гъстотата на популацията и уголемение на ареала на разпространяване. По-топлото време оказва въздействие и върху поведенческите привички на популацията, като повече хора излизат измежду природата и се излагат на риск от заразяване. Тъй като топлите зими улесняват презимуването на кърлежите, световното стопляне ще форсира миграцията на кърлежовия енцефалит и Лаймската болест в посока към двата полюса и към по-голяма надморска височина.
Децата са изключително чувствителни към ухапванията на кърлежи, тъй като прекарват огромна част от времето си навън и са по-близо до земята, където се намират тези вектори. Най-много случаи на заразяване се следят при деца от 5 до 10-годишна възраст – два пъти по-голяма периодичност спрямо останалите деца и възрастните.
Размножаването на организмите, причиняващи енцефалит, излъчен посредством комари, е обвързвано с нарастването на температура на околната среда над 17℃. Над този предел времето от зараза към транспорт понижава линейно с температурата. Заболяемостта от енцефалит е обвързвана и с проливните дъждове, които се чака да усилят честотата си с изменението на климата. Въпреки че възобновяване при възрастните нормално е цялостно, при 30% от дребните деца се оповестява за съществени неврологични последици.
Новопоявяващи и възвръщащи се измежду хората инфекциозни заболявания
Според СЗО, от средата на 70-те години на предишния век насам са се появили над 30 нови болести. Познати инфекциозни заболявания се възстановяват на старите си територии и се появяват в нови области. Една от аргументите за това събитие евентуално се крие в изменението на климата. Потенциалните резултати на нововъзникващите болести върху децата занапред следва да се следят.
Войни за запаси и климатични миграции
Икономическите вреди, породени от смяната в климата, ще принудят доста родители от бедните региони на света да спрат децата си от учебно заведение и да ги накарат да работят, а учебното заведение е единственото място, където на тези деца е обезпечено най-малко едно ястие дневно. Освен глада, инфекциозните заболявания, смъртните случаи от контузии при наводнения и рискови климатични феномени, климатичните промени могат да доведат и до напрежение и военни спорове в битката за преразпределение на запаси. Вече се утвърди понятието, като прогнозите са броят им към 2050 година да бъде сред 150 и 250 млн. души. Тези обществени катаклизми още веднъж слагат децата в най-рисково състояние.
Бъдещето
Днешните деца, като се изключи че са една от най-уязвимите групи от популацията към изменението на климата, ще изпитат неведнъж по-силно и въздействието на климатичните промени през своя предстоящ живот. Тяхното здраве и благоденствие ще бъде в пъти по-засегнато от това на техните родители и баби и дядовци.
Международно проучване на изследователската група BCLIMATE на VUB, оповестено през 2021 година демонстрира, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на рискови събития през целия им живот, изключително в страните с ниски приходи. Свързвайки науката за климата и демографията, интернационалният проучвателен екип за първи път дефинира количествено експозицията през целия живот на суши, горещи талази, компрометирани реколти, речни наводнения, тропични циклони и горски пожари. Учените пресмятат експозицията през целия живот за всяко потомство, родено сред 1960 и 2020 година, за всяка страна по света и за всеки сюжет на световно стопляне сред днешните 1°C и 3,5°C над междинните температури на въздуха през прединдустриалния интервал. Резултатите демонстрират, че при световно стопляне от 3°C, дете на 6-годишна възраст през 2020 година е претърпяло 2 пъти повече горски пожари и тропически циклони, 3 пъти повече речни наводнения, 4 пъти повече провалени реколти, 5 пъти повече суши и 36 пъти повече топлинни талази спрямо референтен човек, живеещ в прединдустриални климатични условия. При сюжет за стопляне от 3,5°C децата, родени през 2020 година, даже ще изпитат 44 пъти повече горещи талази.
Зад тези световни числа се крият значими районни вариации. Младите генерации в страните с ниски приходи ще се сблъскат с повече от 5-кратно нарастване на общата експозиция на рискови събития през целия си живот. Докато 53 млн. деца, родени в Европа и Централна Азия през 2016 година, ще преживеят към 4 пъти повече рискови събития, 172 млн. деца на същата възраст в Африка на юг от Сахара са изправени пред съвсем 6-кратно нарастване на експозицията на рискови събития през целия живот и даже 50 пъти повече топлинни талази. „ Комбинираният бърз напредък на популацията и експозицията на рискови събития през целия живот акцентира непропорционалната тежест от изменението на климата за младите генерации в световния юг “, прибавя Вим Тиери, климатолог във VUB и водещ създател на проучването. „ И даже имаме съществени аргументи да считаме, че нашите калкулации подценяват действителните нараствания, пред които ще се сблъскат младежите “.
Тези данни станаха мотив участниците от младежкото придвижване “Петъци за бъдеще ” да покачат фрапантно своята информираност по отношение на значимостта на смекчаването на изменението на климата за бъдещите генерации. Наред със стачките в учебните заведения и протестните маршове, младежите в този момент съдят и своите държавни управления за нарушение на главните им права, според Комитета на Организация на обединените нации за правата на детето.
Заглавна фотография:
В обявата са употребявани материали от:
Вакова, З., Г. Бърдаров, Как да изхраним 9 милиарда души?, Годишник на СУ, т. 105, 2012, кн. 2Ройтерс, Децата от бедните страни са най-застрашени от климатичните промени, налично на, 2008Шпангенберг Ст., З. Спасова, Кр. Костадинова, П. Троянова, Проучване на здравния риск от злокачествени новообразувания на кожата при възпитаници от начална учебна възраст, сп. Педиатрия, бр. 4/2012, стр. 26-31American Academy of Dermatology. Melanoma Risk Factors Fact Sheet. Schaumberg, Ill: American Academy of Dermatology; 1997Bunyavanich S., C. Landrigan, A. McMichael,P. Epstein, The Impact of Climate Change on Child Health, Ambulatory Pediatrics 2003; 3:44-52Checkley W., Epstein L., Gilman R., et al. Effect of El Nino and ambient temperature on hospital admissions for diarrhoeal diseases in Peruvian children. Lancet. 2000; 355:442–450Climate change and your child’s health, Canadian Institute of Child Health, McMichael A., Ando M., Carcavallo R., et al. Human population health. In: Watson R, Zinyowera M, Moss R, eds. Climate Change 1995—Impacts, Adaptations, and Mitigation of Climate Change. New York, NY: Cambridge University Press; 1996:559–584Shea K., and the Committee of Environmental Health, Global climate change and children’s health, ”Pediatrics ” Volume 120, Number 5, November 2007Thiery W. et al, Intergenerational inequities in exposure to climate extremes, Science, 26 Sep 2021, Vol 374, Issue 6564, pp.158-160Watts N. et al., The 2019 report of The Lancet Countdown on health and climate change: ensuring that the health of a child born today is not defined by a changing climate, 2019,
Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Поради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост, децата (особено в бедните държави) са измежду най-уязвимите към климатичните промени пластове на популацията. В интернационален аспект ⅔ от предотвратимите случаи на заболявания заради промени в околната среда се случват при децата. Бъдещето в свят на климатични промени на детето, родено през днешния ден, също не наподобява розово. Международно проучване на изследователската група BCLIMATE на VUB, оповестено през 2021 година демонстрира, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на рискови събития през целия им живот, изключително в страните с ниски приходи. Детето, родено през днешния ден, ще се сблъска приблизително със 7 пъти повече горещи талази през живота си, в сравнение с своите баби и дядовци. То ще преживее приблизително 2,6 пъти повече засушавания, 2,8 пъти повече речни наводнения, съвсем 3 пъти повече провалени реколти и 2 пъти повече горски пожари, в сравнение с хората, родени преди 60 година
Климатичните промени, които от имагинерно бъдеще се трансфораха в наше съвремие, към този момент засягат здравето и благополучието на всеки от нас, само че децата се оказват измежду най-потърпевшите прослойки от популацията. Директните последствия за детското здраве могат да бъдат пострадвания и смъртни случаи при екстремални климатични феномени, нарастване на случаите на инфекциозни болести, повишаване на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха и смъртността от топлинни удари в резултат на горещите талази. Косвено световното стопляне ще засегне детското здраве посредством понижаване на количеството и качеството на земеделската продукция и утежняване на качеството на питейната вода. Последствията от повишението на морското ниво, като обществени разтърсвания, стопански спад и миграция на популацията ще се отразят отрицателно върху психосоциалното развиване на децата, защото те са уязвими към прочувствените контузии при внезапни промени в метода на живот, в обществените връзки или сигурността.
Потенциалните връзки сред климатичните промени и детското здраве могат да бъдат групирани в три категории:Промени в околната среда: антропогенните промени като замърсяване на въздуха и измененията в интензивността на ултравиолетовата радиация имат връзка с климатичните промени;Промени в климата: измененията в климата провокират екстремуми в температурата и екстремални климатични явления;Екологични промени: климатичните промени предизвикват дълготрайни екологични промени, които въздействат върху снабдяването с храна, излагането на алергени, и експозицията на разнообразни болести и новопоявяващи се заразни болести.Промени в околната средаЗамърсяване на въздуха: респираторни проблеми
Продуктите, формирани при изгаряне на изкопаеми горива, при горски пожари и селскостопански действия, замърсителите на въздуха като озон, азотни оксиди, серни оксиди и прахуляк имат неподходящо отражение върху респираторната система. В международен мащаб случаите на астма са се удвоили през последните 15 година, като равнищата са най-високи при децата, изключително от афроамериканското население.
През последните години пролетта настава 2 до 3 седмици по-рано, което кара растенията да цъфтят по-рано и по-обилно. Съществува възможност някои аероалергени да станат още по-агресивни с покачването на температурите на въздуха и концентрацията на въглеродния диоксид. Промяната в количеството и режима на преваляванията също е от голяма важност, защото е открито, че 5% от хората имат нараснала сензитивност към плесените в избран интервал от живота си.
Приземният озон провокира инфектиране на дихателните пътища, понижава белодробната функционалност и утежнява хроничните респираторни болести. Установено е, че при деца, които играят в среда с нараснал озон, съществува 40% по-голяма възможност да развият астма. При съществуването на избрани излъчвания във въздуха, скоростта на формиране на озон се усилва при по-високи температури и повече слънчева светлина, т.е. изменението на климата спомага за в допълнение нарастване на концентрациите на озон в приземния пласт въздух.Според Световната здравна организация (СЗО) 17,5 млн. деца умират всяка година от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Децата дишат по-бързо и по-често спрямо възрастните, когато се намират навън, което води до по-голямо излагане на замърсители на единица маса. Техните по-тесни дихателни пътища водят при поемане до по-голяма експозиция на инхалиран размер тъкан и затова – до повече възпаления. Физическата интензивност усилва дишането през устата, до момента в който при дишането през носа се филтрират към половината от замърсителите. Замърсеният въздух оттова отива напряко към белите дробове, което покачва вредите за паренхима. Тъй като дихателната система на децата към момента не е изцяло развита, тези вреди могат да имат дълготрайни последствия. Тъй като децата имат по-нисък самоконтрол, в сравнение с възрастните, те постоянно не стопират да играят, даже когато изпитват усложнения в дишането.
Фигура 1: Според СЗО 17,5 млн. деца умират всяка година от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Източник: Излагане на слънчевите лъчи: слънчево изгаряне, малигнен меланом и имуносупресия Въпреки че изтъняването на озоновия пласт единствено по себе си не е част от изменението на климата, избрани газови излъчвания способстват за причинно-следствената връзка сред двете феномени. Продължаващото обособяване на излъчвания при изгарянето на изкопаеми горива се чака да попречи на възобновяване на озоновия пласт и да докара до по-нататъшното му изтъняване.
Изтъняването на стратосферния озон ще докара до по-високи равнища на излагане на ултравиолетова радиация, слънчево изгаряне и имуносупресия. Детската кожа изгаря по-лесно от кожата на възрастните. Слънчевото изгаряне в детството съставлява един от основните рискови фактори за появяването на кожни предтуморни и туморни лезии в зрелост, изключително при човеци с висока фоточувствителност. Изгарянията във възрастта сред 10 и 15 година са свързани с 3 пъти по-висок риск от развиване на недоброкачествен меланом в зрелост.
Промени в климатаТемпературни екстремуми и топлинен удар
Неголямото на пръв взор нарастване на междинната световна температура на въздуха е в положение да провокира огромни промени в честотата и интензивността на горещите талази. Честотата на рисково горещите дни в териториите с сдържан климат се удвоява на всеки 2℃ до 3℃ повишение на междинните температури през лятото. Горещите талази предизвикват обрив, синкоп, крампи, безсилие и удар. Топлинният удар е най-сериозната последица и е резултат от нарушена терморегулация на тялото. Той може да провокира увеличение на телесната температура над 40℃, тахикардия, промени в менталния статус и гибел. Множество изследвания демонстрират, че топлинните талази са съпроводени с нарастване на смъртността. По време на рекордно горещия август през 2003 година в Европа са регистрирани към 70 000 смъртни случая над нормалното ниво.
Ако смяната в климата докара до нарастване на честотата и интензивността на топлинните талази, равнището на смъртността и заболеваемостта ще нарасне, изключително при децата, възрастните хора, лежащо болните и бедните. Децата са в дребна степен способни да подхващат ограничения за надзор на локалния климат, изключително в случай че горещата вълна е неочаквана и интензивна.
Прочети повече по тематиката: Защо горещите талази се назовават „ спокоен палач “? в изявленията на доктор Зорница Спасова: и.
Фигура 2: Горещите талази са рискови за здравето на децата. Източник: Природни бедствия: удавяне, дехидратация, стомашно-чревни болести и психическа контузия Увеличението на интензивността и честотата на рисковите климатични феномени през последните десетилетия съставлява опасност за детското здраве заради заплахата от удавяне, стомашно-чревни болести, недохранване и психически контузии. Според някои калкулации, нарастване на морското ниво от 0,5 м до 2100 година би удвоило броя на хората, наранени от наводненията до 92 млн. д. годишно. Много деца ще бъдат застрашени от удавяне. Наводненията предизвикват замърсяване на източниците на питейно водоснабдяване, което предизвика стомашно-чревни болести. Хоспитализациите на деца с диария в Перу да вземем за пример са се нараснали с 200% след наводненията и високите температури, провокирани от явлението Ел Ниньо през 1997 – 1998 година Заболеваемостта и смъртността от ешерихия коли, ротавирус, Cryptosporidium, Giardia и други пренасяни по вода микроби след наводнения са обилни. Особено висока е смъртността при децата. Те би трябвало да употребяват повече вода на единица телесна маса, спрямо възрастните. По-високата консумация води до по-голям риск от излагане на патогените във водата. Детската имунна система е по-слаба от тази на възрастните и при тях диарията и повръщането предизвикват по-бързо дехидратация. Тъй като при децата рехидратирането е по-малко дейно, при тях вероятността да загинат вследствие на дехидратация е по-висок. В районите, наранени от суша, децата също са подложени на дехидратация.
Фигура 3: Наводненията и естествените бедствия от метеорологичен генезис са се нараснали трикратно през последните 30 година Източник: Климатичните произшествия унищожават домове, което води до построяването на бежански лагери, където инфекциозните болести са чести. Болести, пренасяни от комари, както и други векторно-преносими болести, могат да усилят честотата си при стихии и наводнения, в случай че се основат условия за формиране на водоеми със застояла вода, където се прави размножаването на векторите.
Фигура 4: Принудителната миграция поради климатичните произшествия се отразява отрицателно върху физическото и психо-емоционалното положение на децата. Източник: Последствията от климатичните произшествия, като обществени разтърсвания, стопански спад и миграция на популацията, ще се отразят отрицателно върху психо-социалното развиване на децата. Случаите на ментален и прочувствен дистрес включва посттравматично стресово разстройство, разстройства на съня, нападателно държание, горест и корист с наркотични субстанции. Някои изследвания свидетелстват, че децата имат по-персистиращи признаци спрямо възрастните, които са изживели същото злополучие.
Екологични проблемиСнабденост с храни и прясна вода: недохранване, закъснение на растежа и развиването
В разрастващите се страни от 50 до 60% от всички смъртни случаи при децата са породени от недояждане. Заради глада и обвързваните с него последствия всяка година умират 5 млн. деца преди навършване на 5-годишна възраст. Всеки ден от апетит умират 16 хиляди деца – по едно дете на всеки 5 секунди. Рискът от гибел при децата, изложени даже на малко влияние на глада, е 2,5 пъти по-висок от този на децата, които имат положително хранене. Недохранването е причина за забавеното физическо и интелектуално развиване и по-високата заболеваемост при децата.
Според прогнозите изменението на климата ще изостри казуса с глада. Климатичните промени слагат под риск производството на селскостопанска продукция. Увеличеното изпарение дехидратира почвите в едни региони, а в други обработваеми земи, наранени от наводнения, се засоляват, което води до понижаване на земеделската повърхност и продуктивността.
Газовете, отговорни за изменението на климата, трансформират и хранителното наличие и естествените защитни сили на земеделските култури. Въглеродният диоксид усилва растителната маса, само че измества азота, нужен за синтеза на протеини. Така растенията имат понижен потенциал за произвеждане на основани на азота протективни съставки, което води до нарастване на броя на вредителите по тях с към 40%. Вредителите унищожават над 50% от културите в международен мащаб, като тяхното териториално разпространяване се усилва с изменението на климата. Някои бурени и екзотични типове също намират удобни условия за разпространяване при актуалното изменение на климата, което води до още по-голямо понижение на селскостопанската годишна продукция. Изменението на климата може да понижи и устойчивостта на добитъка към паразити.
Според другите прогнози, измененията в климата ще са причина за нови от 40 до 300 милиона гладуващи до 2060 година Тъй като децата се нуждаят от 3 до 4 пъти повече храна за единица маса, в сравнение с възрастните, по-голямата част от това гладуващо население ще бъде детско.
Интензивните превалявания и наводненията, свързани с климатичните промени, могат да причинят замърсяване на питейната вода от отпадни води от канализации, пестициди, отпадни води от отглеждането на животни и промишлеността. Сушата също основава проблеми заради концентрацията на замърсители или посредством принуждаването на хората да употребяват по-малко чиста вода. По-топлите реки и езера подкрепят растежа на болестотворни микроорганизми.
Фигура 5: Децата пият повече вода съгласно тежестта си, заради което при тях съществува по-висок риск при приложимост на нечиста вода. Източник: Алергии може да аргументи сенна тресчица, алергичен ринит и алергична астма при чувствителни лица. Аероалергените провокират и изостряне на астмата, изключително при децата. Високите атмосферни концентрации на въглероден диоксид и високите температури евентуално ще доведат до нарастване на наличието на прашец във въздуха. Развитието на алергиите е мощно обвързвано с експозицията на алергена при започване на живота. Контролираните опити демонстрират, че удвояването на концентрацията на въглероден диоксид усилва производството на амброзия с 61%, със съответното покачване на разпространяването на полените. Следователно, изменението на климата може да усили честотата на алергиите и астмата при децата.
Микотоксини
са токсични съединения, създавани от разнообразни типове плесени. При подобаващи условия на околната среда, като удобна температура и мокрота, тези плесени пролиферират и могат да произведат микотоксини. Обикновено те минават в хранителната верига посредством нечисти култури (главно зърнени), употребявани за храна на хора и животни.
Микотоксините имат връзка с патогенезата на рак, ерготизъм, раждането на деца с малформации, стомашно-чревни и бъбречни разстройства, понижена съпротивляемост на организма към заразни болести. Променливите климатични условия – суши и наводнения – могат да допринесат за производството на микотоксини. Повишените температури и рисковите метеорологични феномени предизвикват растежа на гъби, произвеждащи микотоксини.
Инфекциозни болести: малария, денга, енцефалит и лаймска болест
В световен мащаб инфекциозните заболявания са втората водеща причина за гибел при дребните деца. Климатичните условия оказват влияние върху заболявания, излъчени посредством вода и преносители като комари, кърлежи, мекотели и други Болестите, които са чувствителни към климатичните промени, са измежду най-смъртоносните в света.
Очаква се повишаващите се температури и променливостта на преваляванията да. Тропическите заболявания могат да се разпространят на територии с сдържан климат и да имат по-дълъг сезон на трансмисия. Ще бъде наранено население, което няма построен имунитет към тези заболявания.
Малария
Маларията е паразитно заболяване, популяризирано посредством ухапвания на инфектирани комари от рода Anopheles. През последните 100 година териториите на разпространяване на маларията са намалели доста, само че в същото време, заради нарастването на популацията, броят на хората, изложени на риск от болест, е повишен. Годишно се разболяват сред 200 и 500 млн. души, а умират към 1 млн. души.
Поради неналичието на характерен имунитет, при децата както заболеваемостта, по този начин и смъртността от малария са извънредно високи – 75% от смъртните случаи заради малария са при деца под 5-годишна възраст. Децата са по-податливи към вторична хипогликемия и церебрална малария, които могат да доведат до гибел и неврологични последствия.
Климатичните модели предвиждат, че популацията, изложено на риска да се болести от малария, ще се усили през сегашния век. Повишените температури ще разширят географския обсег на маларията към по-големите географски ширини и надморски височини. Децата ще бъдат непропорционално наранени, защото те са по-предразположени към възпаление и гибел, породени от паразита. Въпреки че несъразмерната топлота убива комарите, по-високите междинни температури усилват тяхната репродукция и скоростта, с която паразитите съзряват в тях. Топлите нощи и зими изключително благоприятстват съзряването и оцеляването на насекомите. Вече се следи завръщане на маларията в доста страни и територии, в които заболяването не е била записана от десетилетия.
Денга
Треската денга, пренасяна от комарите Aedes, е най-бързоразпространяваната вирусна зараза в света. Според оценките тя предизвиква 50 млн. заразявания и 15 хиляди смъртни случая годишно и е публикувана в 100 страни в света. В множеството случаи денга визира по-големите деца и възрастните, макар че при децата е по-вероятно да се проявят очевидни признаци на заболяване и по-тежки признаци.
Подобно на маларията, вирусите на денга са ускорили трансмисията си в последните години и техният инкубационен интервал е съкратен. Съкращаването му с 5 дни води до трикратно по-високи равнища на преместване. Денга сега е ендемична за тропичните региони на Азия, островите в южната част на Тихия океан, Северна Австралия, тропическа Африка, Карибите и Централна и Южна Америка. С световното стопляне се чака нарастване на географския ѝ обсег, следвайки разширеното местообитание на комарите.
Енцефалит и Лаймска болест
Промените на климата ще усилят честотата и географското разпространяване на пренасяните от инсекти енцефалит и Лаймска болест. Затоплянето е обвързвано с ускоряване на цикъла на развиване на кърлежите и удължение на интервала им на развиване, нарастване на производството на яйца, повишаване гъстотата на популацията и уголемение на ареала на разпространяване. По-топлото време оказва въздействие и върху поведенческите привички на популацията, като повече хора излизат измежду природата и се излагат на риск от заразяване. Тъй като топлите зими улесняват презимуването на кърлежите, световното стопляне ще форсира миграцията на кърлежовия енцефалит и Лаймската болест в посока към двата полюса и към по-голяма надморска височина.
Децата са изключително чувствителни към ухапванията на кърлежи, тъй като прекарват огромна част от времето си навън и са по-близо до земята, където се намират тези вектори. Най-много случаи на заразяване се следят при деца от 5 до 10-годишна възраст – два пъти по-голяма периодичност спрямо останалите деца и възрастните.
Размножаването на организмите, причиняващи енцефалит, излъчен посредством комари, е обвързвано с нарастването на температура на околната среда над 17℃. Над този предел времето от зараза към транспорт понижава линейно с температурата. Заболяемостта от енцефалит е обвързвана и с проливните дъждове, които се чака да усилят честотата си с изменението на климата. Въпреки че възобновяване при възрастните нормално е цялостно, при 30% от дребните деца се оповестява за съществени неврологични последици.
Новопоявяващи и възвръщащи се измежду хората инфекциозни заболявания
Според СЗО, от средата на 70-те години на предишния век насам са се появили над 30 нови болести. Познати инфекциозни заболявания се възстановяват на старите си територии и се появяват в нови области. Една от аргументите за това събитие евентуално се крие в изменението на климата. Потенциалните резултати на нововъзникващите болести върху децата занапред следва да се следят.
Войни за запаси и климатични миграции
Икономическите вреди, породени от смяната в климата, ще принудят доста родители от бедните региони на света да спрат децата си от учебно заведение и да ги накарат да работят, а учебното заведение е единственото място, където на тези деца е обезпечено най-малко едно ястие дневно. Освен глада, инфекциозните заболявания, смъртните случаи от контузии при наводнения и рискови климатични феномени, климатичните промени могат да доведат и до напрежение и военни спорове в битката за преразпределение на запаси. Вече се утвърди понятието, като прогнозите са броят им към 2050 година да бъде сред 150 и 250 млн. души. Тези обществени катаклизми още веднъж слагат децата в най-рисково състояние.
Бъдещето
Днешните деца, като се изключи че са една от най-уязвимите групи от популацията към изменението на климата, ще изпитат неведнъж по-силно и въздействието на климатичните промени през своя предстоящ живот. Тяхното здраве и благоденствие ще бъде в пъти по-засегнато от това на техните родители и баби и дядовци.
Международно проучване на изследователската група BCLIMATE на VUB, оповестено през 2021 година демонстрира, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на рискови събития през целия им живот, изключително в страните с ниски приходи. Свързвайки науката за климата и демографията, интернационалният проучвателен екип за първи път дефинира количествено експозицията през целия живот на суши, горещи талази, компрометирани реколти, речни наводнения, тропични циклони и горски пожари. Учените пресмятат експозицията през целия живот за всяко потомство, родено сред 1960 и 2020 година, за всяка страна по света и за всеки сюжет на световно стопляне сред днешните 1°C и 3,5°C над междинните температури на въздуха през прединдустриалния интервал. Резултатите демонстрират, че при световно стопляне от 3°C, дете на 6-годишна възраст през 2020 година е претърпяло 2 пъти повече горски пожари и тропически циклони, 3 пъти повече речни наводнения, 4 пъти повече провалени реколти, 5 пъти повече суши и 36 пъти повече топлинни талази спрямо референтен човек, живеещ в прединдустриални климатични условия. При сюжет за стопляне от 3,5°C децата, родени през 2020 година, даже ще изпитат 44 пъти повече горещи талази.
Зад тези световни числа се крият значими районни вариации. Младите генерации в страните с ниски приходи ще се сблъскат с повече от 5-кратно нарастване на общата експозиция на рискови събития през целия си живот. Докато 53 млн. деца, родени в Европа и Централна Азия през 2016 година, ще преживеят към 4 пъти повече рискови събития, 172 млн. деца на същата възраст в Африка на юг от Сахара са изправени пред съвсем 6-кратно нарастване на експозицията на рискови събития през целия живот и даже 50 пъти повече топлинни талази. „ Комбинираният бърз напредък на популацията и експозицията на рискови събития през целия живот акцентира непропорционалната тежест от изменението на климата за младите генерации в световния юг “, прибавя Вим Тиери, климатолог във VUB и водещ създател на проучването. „ И даже имаме съществени аргументи да считаме, че нашите калкулации подценяват действителните нараствания, пред които ще се сблъскат младежите “.
Тези данни станаха мотив участниците от младежкото придвижване “Петъци за бъдеще ” да покачат фрапантно своята информираност по отношение на значимостта на смекчаването на изменението на климата за бъдещите генерации. Наред със стачките в учебните заведения и протестните маршове, младежите в този момент съдят и своите държавни управления за нарушение на главните им права, според Комитета на Организация на обединените нации за правата на детето.
Заглавна фотография:
В обявата са употребявани материали от:
Вакова, З., Г. Бърдаров, Как да изхраним 9 милиарда души?, Годишник на СУ, т. 105, 2012, кн. 2Ройтерс, Децата от бедните страни са най-застрашени от климатичните промени, налично на, 2008Шпангенберг Ст., З. Спасова, Кр. Костадинова, П. Троянова, Проучване на здравния риск от злокачествени новообразувания на кожата при възпитаници от начална учебна възраст, сп. Педиатрия, бр. 4/2012, стр. 26-31American Academy of Dermatology. Melanoma Risk Factors Fact Sheet. Schaumberg, Ill: American Academy of Dermatology; 1997Bunyavanich S., C. Landrigan, A. McMichael,P. Epstein, The Impact of Climate Change on Child Health, Ambulatory Pediatrics 2003; 3:44-52Checkley W., Epstein L., Gilman R., et al. Effect of El Nino and ambient temperature on hospital admissions for diarrhoeal diseases in Peruvian children. Lancet. 2000; 355:442–450Climate change and your child’s health, Canadian Institute of Child Health, McMichael A., Ando M., Carcavallo R., et al. Human population health. In: Watson R, Zinyowera M, Moss R, eds. Climate Change 1995—Impacts, Adaptations, and Mitigation of Climate Change. New York, NY: Cambridge University Press; 1996:559–584Shea K., and the Committee of Environmental Health, Global climate change and children’s health, ”Pediatrics ” Volume 120, Number 5, November 2007Thiery W. et al, Intergenerational inequities in exposure to climate extremes, Science, 26 Sep 2021, Vol 374, Issue 6564, pp.158-160Watts N. et al., The 2019 report of The Lancet Countdown on health and climate change: ensuring that the health of a child born today is not defined by a changing climate, 2019,
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ