Детето също има право на лошо настроение
Децата на нервните родители постоянно също са капризни. Затова е добре да се запасим с повечко валериан, с самообладание и да се учим дружно с нашите деца по какъв начин да се разтоварваме от неприятното въодушевление, без това да се отразява на близките.
Родителите постоянно се вълнуват от рецесиите на децата в разнообразни възраст. Повечето от по този начин наречените от тях „ рецесии “ на процедура не са рецесии. Това са по-скоро конфликтни моменти, заложени в връзките сред деца и родители.
Какво се случва в действителност?
Децата, както е известно, доста бързо и на скокове израстват във всяко едно отношение – физически, когнитивно и емоцианално.
А ние най-често записваме единствено физическото и когнитивното им развиване. Защото имат действително измерение – сменяме размера на облеклата, книгите, играчките, велосипедите...
По-сложно се оправяме със скокообразно и бързо изменящата се нужда на хлапето да управлява и да демонстрира автономия.
И тъкмо тук изниква спорът на ползи – сред тази нужда и нашите показа за действителните качества на отрочето ни.
Детето се пробва да отстоява своите права, а ние – нашите. Конфликт? Да. Криза? Все още – не.
Какво става по-късно? Всяка от двете страни упорства на своето.
Детето – тъй като то е в избран стадий на развиване, желае да взема решение единствено за себе си, за нас и... даже за близките.
Ние пък желаеме да се придържаме към избрани правила. Родителят би трябвало да бъде престиж, а децата са длъжни да го слушат.
И тази непрекъсната битка за правото да вземаме решения, даже когато страните се съпротивляват, изтощава силите, а главното е, че слага барикади пред самите родители.
Продължава
