2 неща, които децата не прощават на родителите си
Децата могат да се ядосват на родителите си. Понякога даже дават обещание, че няма да простят и в никакъв случай няма да не помнят. Често тези " благи " закани не значат нищо. Но в други случаи има възрастни, които са създали неща, които фактически предизвикват дълбоки прочувствени контузии. Детето може да разбере аргументите чак когато порасне, само че да елементарни на родителите си – в никакъв случай.
1. Неспазени обещания
Ако не можете да спазите обещано заричане, по-добре е да не го давате. Това е истина, която възрастните ни внушават още от детството, нали? И те я повтарят още веднъж и още веднъж на детето, изисквайки от него да съблюдава обещанията си.
Но самите възрастни постоянно ги нарушават, като постоянно си намират оправдания - не са могли, някакви други аргументи са им попречили и въобще: родителите имат толкоз доста проблеми, за какво изобщо им се месите?
Един прочут към момента не е дал прошка на татко си, който му заречен да отидат на излет в първи клас – споделил му, че към този момент бил огромен, щели да готвят рибена супа и да спят в палатка.
Той към този момент приключи учебно заведение, а с татко му по този начин и в никакъв случай не са ходили на излет, а, когато детето имало наивността да му припомня, татко му му се карал – имал доста задачки, нямал време и така нататък
Защо тази история е донесла на детето толкоз доста болежка, на бащата към момента не му е ясно. По някакъв метод порасналото дете се пробвало да затвори този гещалт. И какво мислите? Баща му отново го засрамил – по какъв начин може човек да бъде толкоз отмъстителен?
2. Пренебрежително отношение на възрастните към децата си
Да, знам, в този момент мнозина ще възроптаят – защо би трябвало да почитаме децата, в случай че са към момента дребни? Уви, по този начин разсъждават множеството хора.
Знаете ли какъв брой родители не почитат детския труд (колкото и неуместно да звучи това), не правят оценка желанието на децата да оказват помощ и даже не осъзнават какъв брой е значимо да ги хвалят, а не да им се присмиват, когато едно дете им показа своето създание – рисунка, да вземем за пример.
Пример от живота: една отлична майсторка, която в този момент прави доста красиви кукли и ги продава на колекционери в чужбина (така е печели повече), през цялото си детство е криела творенията си от родителите си. Защо? Защото майка ѝ ѝ казвала, че роклите, които шиела за куклите, са грозни, а татко й й се карал, че губи време на вятъра, вместо да учи математика и да запише счетоводство.
Един ден татко ѝ се ядосал и споделил на вуйчо ѝ, че той имал сполучливи деца, а неговото било глупаче, което си губел времето с нелепости. На масата. На рожден ден. Пред всички родственици и щерка си. И той я посъветвал да вземе образец от братовчедите си, че щели да реализират всичко в живота.
Е, майсторката премълчала, какво да направи?! В последна сметка татко ѝ и майка ѝ са ѝ родители. Обидата обаче останала.
Замисляли ли сте се какъв брой още такива случаи има?
Кажете ми почтено, сърдите ли се на родителите си? Ако да, защо?
