Детството не е щастливо в "Капернаум"
Децата, които не просто нямат смарт телефони и барбита, а нямат и право да се смеят, играят и получават любов - това са героите на " Капернаум ", разтърсваща история от ливанската режисьорка Надин Лабаки. Третият й пълнометражен филм идва в арт киносалоните у нас с номинация " Оскар ", " Златен глобус " и премията на журито в Кан м.г. (тази година режисьорката предвожда журито във втория по значимост раздел " Особен взор " ).
Направата на кино лентата й лишава шест години - дълъг предварителен развой, в който основните герои са определени напряко от улицата, 2000 снимачни часа, още по-продължителен монтаж. Капернаум е древен град в Галилея, видял чудесата на Исус, само че съгласно режисьорката във френския език думата се употребява като нарицателно за " безпорядък ", " лудница ". В такава среда живее дрипавият 12-годишен Зайн - момче от доста оскъдно, маргинализирано семейство, което е насила да изкарва прехраната си с хамалуване и дребни поръчки на улицата. Той има малшанса да се роди в семейство, където любовта и привързаността не съществуват - заместени са от бедност на тялото и духа, настървение и примитивна форма на оцеляване. Единственият човек, с който той си разрешава да бъде дете, да се смее и да играе, е сестра му Сахар. И отново той й оказва помощ да скрие първата си менструация, тъй като тя носи опасността момичето да бъде продадено за жена на неприятния, само че по-заможен комшия. Трагедията се отключва тук, а Зайн заобикаля от къщи и се оказва в не по-малко неприятелски свят и отвън стените на фамилния бордей.
В предварителния сюжет на Лабаки момчето от улиците на Бейрут не е носило това име. Но режисьорката търси " същински " герои, не артисти, а персонажи със орис, близка до екранната. Зайн ал Рафея е дете на сирийски бежанци. Мизерства в градската външна страна, не върви на учебно заведение. Този дребен Зайн е същински пожар, неговата достоверност пред камерата е това, което кара кино лентата да заживее. Наравно с него следва да сложим и прелестното чернокожо пухче Йонас - " може би най-хубавата роля на бебе в историята на киното ", написа интернационалната рецензия. Неговата майка фактически е незаконна имигрантка от Африка, по време на фотосите тя е арестувана за нелегално престояване в Ливан и продуцентите с доста старания съумяват да я измъкнат от ареста.
Филмът е комплицирана хореография сред небивалица и действителност, надхвърляща простата репортажност. Самата Надин Лабаки е единствената професионална актриса в кадър - тя се появява на финала като адвокатка на момчето, което, попаднало в пандиза и привлякло вниманието на медиите, взема решение да съди родителите си за това, че са го основали без обич и са го осъдили на този неизносен живот. Но правосъдната рамка е дидактична, донейде манипулативна и оставя противен привкус след смазващото, съвсем писмено прекарване, което е " Капернаум ". Няма подозрение, че желанията на кинематографистката да се разгласи в отбрана на Зейн и всички деца с неговата съдба са благородни, въпреки да се е получило с лек популистки колорит. Измисленото дело контрастира с мъчителната меродавност на останалите 90 минути.
Киното не за пръв път се взира в тези дребни нещастия - дали ще са прошляците по улиците на Мумбай в " Беднякът милионер ", жителите на фавелата с револвери в " Градът на бога " или персийското момче, което търси изгубените обувки на сестра си в " Деца на парадайса ", от детското страдалчество нееднократно се е раждало качествено кино, което безотказно хваща за гърлото по-сантименталния фен. Все отново за Зайн в живота има и хепиенд - през днешния ден момчето живее със фамилията си в Европа, има паспорт и върви на учебно заведение.
Направата на кино лентата й лишава шест години - дълъг предварителен развой, в който основните герои са определени напряко от улицата, 2000 снимачни часа, още по-продължителен монтаж. Капернаум е древен град в Галилея, видял чудесата на Исус, само че съгласно режисьорката във френския език думата се употребява като нарицателно за " безпорядък ", " лудница ". В такава среда живее дрипавият 12-годишен Зайн - момче от доста оскъдно, маргинализирано семейство, което е насила да изкарва прехраната си с хамалуване и дребни поръчки на улицата. Той има малшанса да се роди в семейство, където любовта и привързаността не съществуват - заместени са от бедност на тялото и духа, настървение и примитивна форма на оцеляване. Единственият човек, с който той си разрешава да бъде дете, да се смее и да играе, е сестра му Сахар. И отново той й оказва помощ да скрие първата си менструация, тъй като тя носи опасността момичето да бъде продадено за жена на неприятния, само че по-заможен комшия. Трагедията се отключва тук, а Зайн заобикаля от къщи и се оказва в не по-малко неприятелски свят и отвън стените на фамилния бордей.
В предварителния сюжет на Лабаки момчето от улиците на Бейрут не е носило това име. Но режисьорката търси " същински " герои, не артисти, а персонажи със орис, близка до екранната. Зайн ал Рафея е дете на сирийски бежанци. Мизерства в градската външна страна, не върви на учебно заведение. Този дребен Зайн е същински пожар, неговата достоверност пред камерата е това, което кара кино лентата да заживее. Наравно с него следва да сложим и прелестното чернокожо пухче Йонас - " може би най-хубавата роля на бебе в историята на киното ", написа интернационалната рецензия. Неговата майка фактически е незаконна имигрантка от Африка, по време на фотосите тя е арестувана за нелегално престояване в Ливан и продуцентите с доста старания съумяват да я измъкнат от ареста.
Филмът е комплицирана хореография сред небивалица и действителност, надхвърляща простата репортажност. Самата Надин Лабаки е единствената професионална актриса в кадър - тя се появява на финала като адвокатка на момчето, което, попаднало в пандиза и привлякло вниманието на медиите, взема решение да съди родителите си за това, че са го основали без обич и са го осъдили на този неизносен живот. Но правосъдната рамка е дидактична, донейде манипулативна и оставя противен привкус след смазващото, съвсем писмено прекарване, което е " Капернаум ". Няма подозрение, че желанията на кинематографистката да се разгласи в отбрана на Зейн и всички деца с неговата съдба са благородни, въпреки да се е получило с лек популистки колорит. Измисленото дело контрастира с мъчителната меродавност на останалите 90 минути.
Киното не за пръв път се взира в тези дребни нещастия - дали ще са прошляците по улиците на Мумбай в " Беднякът милионер ", жителите на фавелата с револвери в " Градът на бога " или персийското момче, което търси изгубените обувки на сестра си в " Деца на парадайса ", от детското страдалчество нееднократно се е раждало качествено кино, което безотказно хваща за гърлото по-сантименталния фен. Все отново за Зайн в живота има и хепиенд - през днешния ден момчето живее със фамилията си в Европа, има паспорт и върви на учебно заведение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ