Видеоигрите правят децата по-умни
Децата, които играят видео игри най-малко 21 часа седмично, се показват по-добре на когнитивните проби, съгласно ново изследване. Не всички игри обаче са еднообразно потребни, предизвестяват учените, написа Рос Померой в американското списание Big Think.
Видеоигрите постоянно са подложени на критика от родителите и медиите, само че скорошно изследване на 2217 девет и 10 годишни деца откри, че тези, които ги играят 21 часа седмично, се показват по-добре на когнитивните проби за инхибиторен надзор и работна памет от тези, които не го вършат.
Проучването, ръководено от учени от катедрата по психиатрия към университета във Върмонт, е оповестено в научното списание JAMA Network Open.
Видеоигрите са на всички места
За 30 години видеоигрите се трансфораха от необичайност в навсякъде събитие в актуалното общество. Те към този момент не се свързват със света на чудаците и три четвърти от децата на възраст сред две и 17 години към този момент ги играят на компютри, конзоли или смарт телефони. Междувременно родителите се чудят: " Колко е вярното време? “.
Американската педиатрична асоциация предлага на децата над две години да играят не повече от час през делничните дни и не повече от два часа в неучебните дни.
В по-широк проект учените са изследвали връзката сред видеоигрите и измененията в държанието и когнитивните качества на децата. Предишни проучвания демонстрираха връзка сред несъразмерната игра и нарасналите равнища на експанзия, меланхолия и принуждение, само че в това време хардкор геймърите са склонни да превъзхождат връстниците си по разнообразни индикатори на когнитивните качества. Поведението и когнитивните качества на играчите обаче до момента са били изследвани прекомерно малко.
Но новото проучване не е такова. Хиляди деца в изследването на когнитивното развиване на юношите (ABCD) бяха разграничени на две групи: тези, които играят видеоигри минимум 21 часа седмично (много повече, в сравнение с предлага Американската асоциация на педиатрите) и тези, които не играят видеоигри. Участниците трябваше да изпълнят задача със стоп сигнал, чиято цел беше да се дефинира равнището на инхибиторен надзор. Децата трябваше да изпълнят елементарна и бърза задача на компютъра, преди да се появи стоп сигналът. Друга задача беше n-back, чиято цел е да се тества работната памет. Този тест се състоеше във обстоятелството, че доброволците бързо си спомниха изображенията, показани им по-рано. По време на тестванията участниците бяха в специфична камерата.
Геймърите се показаха с 5-10% по-добре при осъществяване на задания от не-геймърите. Нещо повече, те са имали по-висока мозъчна интензивност в областите, свързани с вниманието и паметта, както и във фронталния дял, който е виновен за осъществяването на по-сложни когнитивни задания.
Възрастта, показателят на телесна маса и равнището на IQ на участниците в изследването са почти идентични, само че измежду почитателите на игрите има непропорционално повече момчета, а родителите им имат по-нисък общ приход. Неравенството в фамилните приходи единствено удостоверява констатациите. Често се приема, че децата от по-богатите фамилии се показват по-добре във всичко - от здраве до държание и просветеност. Въпреки това, фактът, че геймърите от по-бедните фамилии се показват по-добре на когнитивните проби, в сравнение с не-геймърите от по-заможните фамилии, сигурно е забавен.
Учените предизвестяват, че не всички видеоигри са еднообразно възнаграждаващи: игрите от първо лице с принуждение са ясно разнообразни от просветителните игри, стратегическите игри и пъзел игрите. Авторите на проучването не са открили кои игри избират участниците. Нещо повече, те означиха, че задачата е да се получи обща визия, да се оцени връзката, а не аргументите.
Бъдещите резултати обаче, които ще бъдат получени с узряването на проучвателната група, ще разрешат на учените да дефинират вероятни промени в когнитивните качества. Могат ли геймърите да продължат да превъзхождат връстниците си, които не са геймъри, и може би даже да усилят преимуществото си? Времето ще покаже.
Видеоигрите постоянно са подложени на критика от родителите и медиите, само че скорошно изследване на 2217 девет и 10 годишни деца откри, че тези, които ги играят 21 часа седмично, се показват по-добре на когнитивните проби за инхибиторен надзор и работна памет от тези, които не го вършат.
Проучването, ръководено от учени от катедрата по психиатрия към университета във Върмонт, е оповестено в научното списание JAMA Network Open.
Видеоигрите са на всички места
За 30 години видеоигрите се трансфораха от необичайност в навсякъде събитие в актуалното общество. Те към този момент не се свързват със света на чудаците и три четвърти от децата на възраст сред две и 17 години към този момент ги играят на компютри, конзоли или смарт телефони. Междувременно родителите се чудят: " Колко е вярното време? “.
Американската педиатрична асоциация предлага на децата над две години да играят не повече от час през делничните дни и не повече от два часа в неучебните дни.
В по-широк проект учените са изследвали връзката сред видеоигрите и измененията в държанието и когнитивните качества на децата. Предишни проучвания демонстрираха връзка сред несъразмерната игра и нарасналите равнища на експанзия, меланхолия и принуждение, само че в това време хардкор геймърите са склонни да превъзхождат връстниците си по разнообразни индикатори на когнитивните качества. Поведението и когнитивните качества на играчите обаче до момента са били изследвани прекомерно малко.
Но новото проучване не е такова. Хиляди деца в изследването на когнитивното развиване на юношите (ABCD) бяха разграничени на две групи: тези, които играят видеоигри минимум 21 часа седмично (много повече, в сравнение с предлага Американската асоциация на педиатрите) и тези, които не играят видеоигри. Участниците трябваше да изпълнят задача със стоп сигнал, чиято цел беше да се дефинира равнището на инхибиторен надзор. Децата трябваше да изпълнят елементарна и бърза задача на компютъра, преди да се появи стоп сигналът. Друга задача беше n-back, чиято цел е да се тества работната памет. Този тест се състоеше във обстоятелството, че доброволците бързо си спомниха изображенията, показани им по-рано. По време на тестванията участниците бяха в специфична камерата.
Геймърите се показаха с 5-10% по-добре при осъществяване на задания от не-геймърите. Нещо повече, те са имали по-висока мозъчна интензивност в областите, свързани с вниманието и паметта, както и във фронталния дял, който е виновен за осъществяването на по-сложни когнитивни задания.
Възрастта, показателят на телесна маса и равнището на IQ на участниците в изследването са почти идентични, само че измежду почитателите на игрите има непропорционално повече момчета, а родителите им имат по-нисък общ приход. Неравенството в фамилните приходи единствено удостоверява констатациите. Често се приема, че децата от по-богатите фамилии се показват по-добре във всичко - от здраве до държание и просветеност. Въпреки това, фактът, че геймърите от по-бедните фамилии се показват по-добре на когнитивните проби, в сравнение с не-геймърите от по-заможните фамилии, сигурно е забавен.
Учените предизвестяват, че не всички видеоигри са еднообразно възнаграждаващи: игрите от първо лице с принуждение са ясно разнообразни от просветителните игри, стратегическите игри и пъзел игрите. Авторите на проучването не са открили кои игри избират участниците. Нещо повече, те означиха, че задачата е да се получи обща визия, да се оцени връзката, а не аргументите.
Бъдещите резултати обаче, които ще бъдат получени с узряването на проучвателната група, ще разрешат на учените да дефинират вероятни промени в когнитивните качества. Могат ли геймърите да продължат да превъзхождат връстниците си, които не са геймъри, и може би даже да усилят преимуществото си? Времето ще покаже.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ