Да успокоим разтревожено дете с тези магически фрази
Децата наподобяват смели и безстрашни, само че са изтъкани от доста сенки, дребни и огромни чудовища и неустановеност. Тревожността им е подклаждана от нас, родителите и околните, учителите си, по-големите деца. Тя постоянно прераства в меланхолия, ниска самокритика и може да има даже още по-лоши последици. Ако умеем да разчитаме знаците, които децата непрекъснато ни дават, елементарно ще вникнем в това, което ги кара да се опасяват и тревожат. Контролно по математика, ортодонт или возенето в публичния превоз - толкоз доста маловажни за нас обстановки могат да прераснат във уплахи, паник офанзиви и прочувствени сривове.
Можем да помогнем на разтревоженото дете с няколко вълшебен изречения:
" Можеш ли да го нарисуваш? " - по-малките, само че и огромните деца обичат да рисуват и постоянно обличат в " драсканици " най-големите си страхове. Впрочем арт лечението е потвърден лечебен способ и метод на пояснение на подсъзнанието. Ако детето може да нарисува страха си или това, което го протеснява, то ще бъде облекчено да се сблъска с него и дружно да го омаловажите.
" Да си представим, че надуваш огромен балон – дишай, издишай… " - дишането е още една техника, която работи и при възрастни хора. Дълбокото дишане от диафрагмата е метод детето да се успокои, мозъкът да е ороси и то да възвърне витални сили. За по-малките тази техника може да е под формата на играта " надуй балона ". Даже се престорете дружно, че фактически надувате огромен балон.
" Ние сме несломим отбор/Няма да те оставя самичък. " - детето би трябвало да има цялостната убеденост, че не е единствено в страха си. Че вие сте тук и няма да го оставите единствено, до момента в който не премине страшното. Ако нямате време, да вземем за пример бързате за работа заран, а то плаче за вас, ползвайте друга техника, само че не му вменявайте виновност, че сте закъснели поради него. То би трябвало да знае, че го подкрепяте.
" Ако страхът е страшилище, по какъв начин би изглеждало? " - още веднъж извикайте детското въображение на помощ. Нека опише с думи по какъв начин наподобява страхът. Космато страшилище или като змия, има ли зъби или е невидимо. Колкото по-обстойно е описанието, толкоз по-незначително е то. Отнемайте от силата на такава визуализация, като измисляте смешни случки с това страшилище. Не оставяйте визията да се вкорени в съзнанието и не влизайте в тона, какъв брой е ужасно.
" Ще те изчакам, до момента в който си изцяло подготвен. " - бързането е нещо, което подлудява децата. Нашият темп е доста по-бърз, в сравнение с техния свят на игри, герои и измислици. Понякога всичко, от което имат потребност е малко време. Станете по-рано заран, с цел да не го припирате за връзките на маратонките. Изчакайте с него пред тоалетната и дано се оправи умерено.
" Да научим повече за това, което те плаши. " - в случай че страхът е съответен, проверете в интернет или в някоя книга за него. Високото, дълбокото, насекомите, огромните пространства - каквото и да е, постоянно ще има информация за него. Можете да намерите какъв брой хора се опасяват от това или някакви други любопитни обстоятелства. Осветлете страха с най-хубавото оръжие - знанието.
" Нека да броим по пътя това, което виждаме. " - когато сте се запътили към нещо обезпокоително, към ортодонт или към учебно заведение, бройте по пътя дружно. Колко са алените коли, какъв брой са децата на светофара. Детето ще концентрира съзнанието си върху нещо съответно, в което е решително - каквото е броенето и ще се разсее от обстановката, която го чака.
" Понякога и мен ме е боязън. Например… " - не се опасявайте да покажете накърнимост пред детето. Авторитетът няма да пострада, в случай че признаете някоя своя уязвимост или боязън, някоя " срамна " преживелица от вашето детство. Всъщност децата обичат да развенчават облика на родителите си и да ги виждат като " елементарни " хора. Нека се успокои, че и то ще порасне като вас и в компанията на страховете и паниките си.
" Кажи ми кое обичаш за ястие и да си представим дружно? " - децата обичат да приказват за обичаните си храни. Помолете го да опише по какъв начин наподобява мечтания сладолед или по какъв начин баба му прави питка. Кога е хапвало вкусно и обсъдете по кое време можете да сготвите нещото, което обича дружно. Планове, в които то е център на внимание, ще го ободрят и ще му вдъхнат убеденост, че е значимо.
" Кое е най-лошото, което може да се случи? " - представете си дружно най-лошото допустимо продължение, само че единствено в случай че сте изцяло уверени, че познавате добре детето, тъй като единствено по този начин ще можете да предвидите някой непредвиден завой. Детето даже може да избухне в рев или да се развика, само че най-малко ще изкара страстта от себе си. Убедете го, че нищо не е толкоз съдбовно, че да не може да се поправи.
" Помниш ли, когато си изкарахме доста весело… " - върнете детето в някой благополучен спомен, в който е било дружно с обичаните му хора. Припомнете си забравени детайлности, радостни случки или рядкости, свързани с този благополучен спомен. Нека той се обогати толкоз, че да се трансформира в митология, на която да се опира постоянно, когато е разтревожено. Щастливите моменти от време на време мъчно се помнят, помагайте му да ги извиква по-лесно.
" Искаш ли да се махнем от тук за малко? " - предложете едно малко бягство, само че единствено с ангажимента, че би трябвало да се върнете след това. Детето би трябвало да свикне, че е задоволително мощно да се изправя пред проблемите си, само че и че постоянно има метод малко да се успокои преди този момент. Ако обстановката разрешава, идете дружно встрани и поговорете, само че след това наложително се върнете в нея.
" Дай една огромна прегръдка насам! " - децата обичат телесните контакти с хората, които са положителни с тях. Спонтанно прегръщат, качват се на краката ни, целуват ни и пъхат ръка в нашата като израз на доверие. Прегръщайте детето, галете го по косата. прихващайте го през раменете повърхностно. Когато е разтревожено, дръжте се една концепция по-покровителствено, когато е преодоляло страха, и единствено едно " дай пет " стига да завършите обстановката с победа.
Можем да помогнем на разтревоженото дете с няколко вълшебен изречения:
" Можеш ли да го нарисуваш? " - по-малките, само че и огромните деца обичат да рисуват и постоянно обличат в " драсканици " най-големите си страхове. Впрочем арт лечението е потвърден лечебен способ и метод на пояснение на подсъзнанието. Ако детето може да нарисува страха си или това, което го протеснява, то ще бъде облекчено да се сблъска с него и дружно да го омаловажите.
" Да си представим, че надуваш огромен балон – дишай, издишай… " - дишането е още една техника, която работи и при възрастни хора. Дълбокото дишане от диафрагмата е метод детето да се успокои, мозъкът да е ороси и то да възвърне витални сили. За по-малките тази техника може да е под формата на играта " надуй балона ". Даже се престорете дружно, че фактически надувате огромен балон.
" Ние сме несломим отбор/Няма да те оставя самичък. " - детето би трябвало да има цялостната убеденост, че не е единствено в страха си. Че вие сте тук и няма да го оставите единствено, до момента в който не премине страшното. Ако нямате време, да вземем за пример бързате за работа заран, а то плаче за вас, ползвайте друга техника, само че не му вменявайте виновност, че сте закъснели поради него. То би трябвало да знае, че го подкрепяте.
" Ако страхът е страшилище, по какъв начин би изглеждало? " - още веднъж извикайте детското въображение на помощ. Нека опише с думи по какъв начин наподобява страхът. Космато страшилище или като змия, има ли зъби или е невидимо. Колкото по-обстойно е описанието, толкоз по-незначително е то. Отнемайте от силата на такава визуализация, като измисляте смешни случки с това страшилище. Не оставяйте визията да се вкорени в съзнанието и не влизайте в тона, какъв брой е ужасно.
" Ще те изчакам, до момента в който си изцяло подготвен. " - бързането е нещо, което подлудява децата. Нашият темп е доста по-бърз, в сравнение с техния свят на игри, герои и измислици. Понякога всичко, от което имат потребност е малко време. Станете по-рано заран, с цел да не го припирате за връзките на маратонките. Изчакайте с него пред тоалетната и дано се оправи умерено.
" Да научим повече за това, което те плаши. " - в случай че страхът е съответен, проверете в интернет или в някоя книга за него. Високото, дълбокото, насекомите, огромните пространства - каквото и да е, постоянно ще има информация за него. Можете да намерите какъв брой хора се опасяват от това или някакви други любопитни обстоятелства. Осветлете страха с най-хубавото оръжие - знанието.
" Нека да броим по пътя това, което виждаме. " - когато сте се запътили към нещо обезпокоително, към ортодонт или към учебно заведение, бройте по пътя дружно. Колко са алените коли, какъв брой са децата на светофара. Детето ще концентрира съзнанието си върху нещо съответно, в което е решително - каквото е броенето и ще се разсее от обстановката, която го чака.
" Понякога и мен ме е боязън. Например… " - не се опасявайте да покажете накърнимост пред детето. Авторитетът няма да пострада, в случай че признаете някоя своя уязвимост или боязън, някоя " срамна " преживелица от вашето детство. Всъщност децата обичат да развенчават облика на родителите си и да ги виждат като " елементарни " хора. Нека се успокои, че и то ще порасне като вас и в компанията на страховете и паниките си.
" Кажи ми кое обичаш за ястие и да си представим дружно? " - децата обичат да приказват за обичаните си храни. Помолете го да опише по какъв начин наподобява мечтания сладолед или по какъв начин баба му прави питка. Кога е хапвало вкусно и обсъдете по кое време можете да сготвите нещото, което обича дружно. Планове, в които то е център на внимание, ще го ободрят и ще му вдъхнат убеденост, че е значимо.
" Кое е най-лошото, което може да се случи? " - представете си дружно най-лошото допустимо продължение, само че единствено в случай че сте изцяло уверени, че познавате добре детето, тъй като единствено по този начин ще можете да предвидите някой непредвиден завой. Детето даже може да избухне в рев или да се развика, само че най-малко ще изкара страстта от себе си. Убедете го, че нищо не е толкоз съдбовно, че да не може да се поправи.
" Помниш ли, когато си изкарахме доста весело… " - върнете детето в някой благополучен спомен, в който е било дружно с обичаните му хора. Припомнете си забравени детайлности, радостни случки или рядкости, свързани с този благополучен спомен. Нека той се обогати толкоз, че да се трансформира в митология, на която да се опира постоянно, когато е разтревожено. Щастливите моменти от време на време мъчно се помнят, помагайте му да ги извиква по-лесно.
" Искаш ли да се махнем от тук за малко? " - предложете едно малко бягство, само че единствено с ангажимента, че би трябвало да се върнете след това. Детето би трябвало да свикне, че е задоволително мощно да се изправя пред проблемите си, само че и че постоянно има метод малко да се успокои преди този момент. Ако обстановката разрешава, идете дружно встрани и поговорете, само че след това наложително се върнете в нея.
" Дай една огромна прегръдка насам! " - децата обичат телесните контакти с хората, които са положителни с тях. Спонтанно прегръщат, качват се на краката ни, целуват ни и пъхат ръка в нашата като израз на доверие. Прегръщайте детето, галете го по косата. прихващайте го през раменете повърхностно. Когато е разтревожено, дръжте се една концепция по-покровителствено, когато е преодоляло страха, и единствено едно " дай пет " стига да завършите обстановката с победа.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ