Стотици газят кал и вода, за да стигнат до целта си СНИМКА
Деца и възрастни всекидневно са принудени да минават през кална и наводнена пътека в многолюден регион на Велико Търново. За казуса сигнализира възмутена гражданка в обществените мрежи, като разгласява и показателна фотография, която бързо провокира вълна от реакции.
Кадърът демонстрира малко дете, което се пробва да премине през огромна локва, с цел да продължи пътя си. В същото време в противоположна посока младо момиче също би трябвало да преодолее същото затруднение. Ситуацията ясно илюстрира ежедневните компликации, пред които са изправени хората, употребяващи тази пътека.
По думите на гражданката, мястото се намира край басейна до Радиотехникума и се употребява от десетки хора всеки ден – в това число родители с деца, възрастни и спортуващи. Въпреки това положението му остава непроменено с години.
Публикацията провокира голям брой мнения от поданици на града, които удостоверяват, че казусът е дълготраен.
„ Така е от 1986 година – първите ми мемоари на път за учебно заведение “, твърди Георги Георгиев.
Друг консуматор също показва възмущението си:
„ Срам и срам – една пътека от 100 метра не могат да създадат към този момент доста, доста години. Всеки ден от там минават стотици деца и скачат в локвите и през целия ден са с мокри крайници “, написа Атанаска Ангелова.
Случаят слага още веднъж въпроса за поддръжката на градската инфраструктура и уговорката на институциите към ежедневните проблеми на жителите. Хората упорстват не за обещания, а за действителни дейности – решение, което да подсигурява безвредно прекосяване, изключително за децата.
Вижте и цялата обява, споделена от Николинка Стоянова:
„ Колко време още ще си затваряте очите за пътеката край басейна до Радиотехникума?
Тази пътека всекидневно се употребява от десетки хора – родители с деца, възрастни хора, спортуващи – всички. И в какво положение е? Разбита, потънала в локви, обрасла, рискова. Кал, хлъзгави сектори – цялостна безнаказаност.
Това не е някакъв закътан ъгъл, а действителен маршрут, по който минават хора всеки ден. Какво би трябвало да се случи, с цел да се задействате?
Плащаме налози. Очакваме обикновена поддръжка. Не „ планове “, не обещания – а действителни дейности. Толкова ли е мъчно?
Стига безучастие. Свършете си работата. “
Кадърът демонстрира малко дете, което се пробва да премине през огромна локва, с цел да продължи пътя си. В същото време в противоположна посока младо момиче също би трябвало да преодолее същото затруднение. Ситуацията ясно илюстрира ежедневните компликации, пред които са изправени хората, употребяващи тази пътека.
По думите на гражданката, мястото се намира край басейна до Радиотехникума и се употребява от десетки хора всеки ден – в това число родители с деца, възрастни и спортуващи. Въпреки това положението му остава непроменено с години.
Публикацията провокира голям брой мнения от поданици на града, които удостоверяват, че казусът е дълготраен.
„ Така е от 1986 година – първите ми мемоари на път за учебно заведение “, твърди Георги Георгиев.
Друг консуматор също показва възмущението си:
„ Срам и срам – една пътека от 100 метра не могат да създадат към този момент доста, доста години. Всеки ден от там минават стотици деца и скачат в локвите и през целия ден са с мокри крайници “, написа Атанаска Ангелова.
Случаят слага още веднъж въпроса за поддръжката на градската инфраструктура и уговорката на институциите към ежедневните проблеми на жителите. Хората упорстват не за обещания, а за действителни дейности – решение, което да подсигурява безвредно прекосяване, изключително за децата.
Вижте и цялата обява, споделена от Николинка Стоянова:
„ Колко време още ще си затваряте очите за пътеката край басейна до Радиотехникума?
Тази пътека всекидневно се употребява от десетки хора – родители с деца, възрастни хора, спортуващи – всички. И в какво положение е? Разбита, потънала в локви, обрасла, рискова. Кал, хлъзгави сектори – цялостна безнаказаност.
Това не е някакъв закътан ъгъл, а действителен маршрут, по който минават хора всеки ден. Какво би трябвало да се случи, с цел да се задействате?
Плащаме налози. Очакваме обикновена поддръжка. Не „ планове “, не обещания – а действителни дейности. Толкова ли е мъчно?
Стига безучастие. Свършете си работата. “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ