Детето не е обект само на образователната система, колкото и

" Детето не е обект единствено на просветителната система, колкото и да желаеме да натоварим образованието с това. Някак си, детето щом проходи и му минат коликите и зъбките, да го дадем на страната и да го вземем след абитуриентския бал, с цел да го прехвърлим в университет. Това не става. “ Това сподели психологът Младен Владимиров по отношение на случаите през последните дни измежду учениците поради нападателно държание.

" Улицата желае да дефинира присъдите. Ние от стълбите към този момент решаваме какво ще се случи в правосъдната зала. Ние нямаме доверие в институциите “, разяснява пред bTV той.

" През цялото време имаме вяра, че правораздавателната система може да бъде надхитрена като игра на котка и мишка. Не би трябвало да приказваме непрекъснато за смъртно наказване, а за неизбежното наказване, което ще има по-голям предпазен резултат “, на мнение е Владимиров.

По думите му особено за това потомство е, че децата не могат да отсрочват удоволствието и желаят да реализират нещата тук и в този момент.

" Откъде да са научили спокойно решение на разногласия и спорове. Виждаме, че възрастните не го можем “, сподели психологът.

" Оправяме инфраструктурата и хардуера, а не опознаваме софтуера на актуалното дете “, уточни той.

По думите му не може на всички места да се постави полиция, а би трябвало да се работи върху вътрешните регулации.

" Ако непрекъснато променяме средата – екстериорно и интериорно, а не си даваме сметка какво се случва в актуалното дете, по какъв начин се възпитава, това ще програмира чувството за липса на наказване. За това, че в този свят всяка коза – за собствен крайник. Ето от това ме е боязън “, разяснява Младен Владимиров.

" Често аргументите, заради които едно дете прави обществено недопустимо държание, е или за търсене на внимание, за развлечение, от досада, поради засегнатост или за власт. Когато децата останат без надзор, те би трябвало да си набират с нещо високия адреналин “, изясни психологът.

Той посъветва родителят да отдели най-малко час дневно, с цел да чуе и види детето си.

" Дори да си мълчат, детето ще се научи, че родителят е наличен и присъстващ и когато има потребност, ще седне да приказва с него “, сподели Владимиров.