Как да разберете дали детето страда от аутизъм
„ Детето е на 2 години и не приказва... несъмнено има аутизъм “. „ Бебето пърха с ръце, когато се радва... , четох, че това е признак на аутизъм “. „ Детето се обръща на името си единствено от време на време, през другото време като че ли не чува... , дали не е аутист “.
Родителите са толкоз наплашени от тази диагноза, че всяко тяхно терзание води точно до тези мисли и опасения. Те се опасяват същински от това детето им да не бъде диагностицирано с това положение, само че в това време търсят съответни отговори и биха почувствали и капка облекчение, с цел да разберат „ какво не е наред с детето “ им, с цел да се държи то по избран метод.
Допреди няколко години не бяха толкоз доста хората, които знаеха за положението „ аутизъм “. Често даже се случваше да считат, че е заразно, наследствено и т. н. А в този момент като че ли всеки втори родител е осведомен с неговата характерност.
Снимка: Shutterstock
От къде произтича тази всеобща нервност и тревога, обвързвана с аутизма
През 1998 година доктор Андрю Уеикфийлд разгласява резултати от свое изследване на 12 деца, с което твърди, че е допустима връзка сред аутизма и МРП имунизацията. Родителите на тези деца споделили, че след имунизацията следили загуба в уменията на децата, в това число и проблеми с говорните им качества. Няколко години по-късно излиза наяве, че зад изследването стои спор на ползи, както и това, че тези 12 деца не са били определени инцидентно. Разбира се, доста родители към момента имат вяра на сходни изказвания, тъй като те са били „ потвърдени “ в миналото. Но пропущат обстоятелството, че сходни данни не са били откривани в никакъв случай до момента още веднъж, макар всички опити на учени и откриватели да репликират сходни изследвания. С две думи, връзка сред имунизациите и аутизма не е откривана в никакъв случай по-късно, а и единично откритата такава не е била в никакъв случай научно потвърдена.
Това, което прави изследването значимо обаче е, че то води последователно да осведоменост на хората за положението. Интересът към него става огромен, а неналичието на познание за факторите, които водят до аутизма предизвикат още по-силна тревога у хората. Родителите стартират да се питат какво да създадат, с цел да го избегнат и какво да отстранят, с цел да се преборят с него.
Още един фактор, който води до това все по-често да чуваме за аутизма е по-добрата диагностика на психологичните положения. Преди години едно дете с изключително държание можеше просто да бъде признато за „ по-различно “. В днешно време зад тези разлики стоят думи като „ аутист “, „ генерализирано разстройство на развиването “, „ аспергер “, „ закъснение в социо-комуникативната тирада “, „ разстройство на речта “ и т. н. Днес разполагаме с доста и най-различни принадлежности за оценка, които долавят и най-малките сигнали за това, че нещо не е „ типично “ за възрастта на детето. Плюсовете на всичко това са, че родителите се срещат по-добре със спецификите в темперамента и развиването на децата си, а оттова и приспособяват метода си на другарство с тях.
Кое обаче е аутизъм и кое норма
Отново стигаме до този въпрос. Аутизмът е широкоспектърно положение, което значи, че едно с друго децата могат да не си наподобяват въобще. Той не се характеризира от външни белези, както е при деца с Даун синдром да вземем за пример. Но и в държанието на детето се откриват доста разлики. Обединяват го единствено два общи детайла, а точно: усложнения в обществената връзка и лимитирано, повтарящо се или сензорно поведение/интереси. Това са последните условия, на които би трябвало да дава отговор едно дете, с цел да бъде сложена тази диагноза. Също по този начин то би трябвало да е имало признаци на сходно закъснение още от доста ранна детска възраст, с цел да се каже, че дава отговор на критериите за диагнозата.
Следователно, в случай че детето внезапно спре да приказва на 3-годишна възраст, може да става въпрос за прочувствено положение или мутизъм, само че не и за аутизъм. Ако бебето единствено пърха с ръце, само че не демонстрира никакво закъснение в социо-комуникативната сфера и гука/има лепетна тирада, тогава също не може да става въпрос за сходно положение. Ако детето не се обръща на името си постоянно, когато го викат, може да е заради обстоятелството, че няма интерес към това, което възрастните оферират. Същото това дете може да има проблем с концентрацията или пък със слуха, само че не и да е „ аутист “, тъй като това споделят родители в интернет.
Снимка: Shutterstock
Полезни препоръки към родителите
Аз, като експерт, постоянно поучавам родителите първо да вложат всичките си старания и запаси в това да оказват помощ на детето да компенсира настоящи усложнения и едвам по-късно, в случай че тези старания се увенчаят с цялостен крах, да потърсят повода за държанието някъде там, в лицето на диагнози и положения. Често дребни деца, които стоят по през целия ден пред екрани наподобяват държанието на дете от аутистичния набор. Това е по този начин, тъй като дисплеят постоянно пречи на вярното развиване на екпресивната и реципрочната тирада, както и натоварва крехната нервна система на детето, в резултат на което то трансформира радикално държанието си.
Затова моят съвет към всички тези родители, които се тревожат дали децата им имат аутизъм са: първо анализирайте цялата обстановка, по-късно инвестирайте време и старания, с цел да надградите над уменията на детето и единствено в случай че всичко това не даде резултат, проверете става ли въпрос за диагноза или не, само че при експерт, а не посредством интернет.
Интернет е отлично място за търсене на налична информация, само че може и да бъде доста подвеждащо пространство. Винаги ще намерите тези отговори, които търсите. Но дали те подхождат на действителността..., това интернет не може да ви го каже.
Магдалена Дойчинова, детски психолог
Източник: Новите родители
