Как да говорим с детето: 5 златни правила
Детето е задоволително огромно, с цел да знае, че храна не се хвърля по пода, че пюрето не се размазва по покривката, нито по масата...
Но макар това ви поглежда хитричко, и по-късно пуска бисквитката на земята.
Как да се оправяме с сходни обстановки? Ето препоръките на психолог пред woman.rambler.ru.
1. Когато говорите с детето си помагайте с гримаса и интонация
„ Не бива “ и " Не " е значимо да произнесем с точната интонация и гримаса, която недвусмислено да изрази нашето отрицание.
Още от най-ранна възраст хлапето се ориентира безпогрешно в реакциите на родителите и разграничава сигналите на „ може “ и „ не трябва “ . Това му оказва помощ да разбере как е организиран светът и какви правила работят в него.
Много от това, което детето прави (разхвърля играчките си, копае в земята, рисува по всяка удобна и налична повърхнина ), е естествено и не се налага да се намесвате. Изричайте забрани единствено в краен случай.
Не ограничавайте естествения му интерес към околния свят. Защото може да попречите на развиването на детето.
Не го обсипвайте с доста забрани - „ не прави “, „ не пипай “, не хвърляй “ ... и още, и още. С тях ще обезсилите смисъла на думата „ не “ и възбраните ще престанат да работят.
2. Забранявайте единствено това, което в действителност постанова възбрана
Отново използвайте степени – от меко превключване от една активност в друга и пренасяне на вниманието, до наказване.
Родителите би трябвало да сортират точните думи за всяка обстановка.
Ако да вземем за пример детето ужасно се забавлява като развива рулото с тоалетна хартия, а вие изобщо не сте щастлива от това занятие, му предложете да си играете на гоненица и казусът ще се реши от самосебе си.
Ако обаче то налага с лопатката друго дете по главата, би трябвало да се намесите и недвусмислено да му покажете, че това държание е неприемливо.
3. Възпитавайте в състрадание и емпатия
