Детето-чудо Кристиан Костов, който през 2017 г. спечели второ място

Детето-чудо Кристиан Костов, който през 2017 година завоюва второ място на Евровизия, през днешния ден към този момент е 25-годишен. Той описа в детайли за уговорките му в Китай, Съединени американски щати и България. Оказва се, че към този момент не се подвизава в родната му Русия, защото животът му в империята на Путин по никакъв начин не му се нрави и даже не е стъпвал там от доста от дълго време. 

- Кристиан, имате ли доста работа? Къде ви канят на участия?
- Пътувам доста сред Америка, Азия и България. Преди време ми звъннаха по телефона и ми споделиха, че би трябвало да отида за 2 дни в Шанхай. Същото ми се случва и около задължения в Съединени американски щати. Бачкам крепко. Имам задоволително нови песни, с цел да издам албум на британски, а пиша музика и на китайски. В края на май ще излезе и ново парче на български, като възнамерявам и други. 
 
- Пишете ли песни и за други реализатори?
- В последната година бях 6-7 месеца в Лос Анджелис и Ню Йорк, където писах песни за другари и известни в Съединени американски щати реализатори. Винаги работя с актьори, които ме въодушевяват. Те ми оказват помощ за визията и за задължения. Брат ми постоянно акцентира, че не е вярвал, че ще ни се случи да работим с актьори от сходен сан и ще ни имат доверие.

- Как издържахте на такова огромно натоварване?
- Издържам, тъй като съм млад и не чувствам пътуванията и многото си задължения като непоносими. Най-трудно ми е да се оправям с часовата разлика като от време на време и гласът ми страда от това. По време на полетите се изсушава, а аз пея онлайн по концертите и участията ми. За моя наслада повеждам здравословен метод на живот. Не пия и не пуша, с цел да съм постоянно във форма. Спазвам страхотна дисциплинираност и виждам да се наспивам добре.

- Имали ли сте съществени проблеми с гласа си?
- Да, като бях на 9 години. Ходих тогава на доктор в Ямбол, който откакто прегледа гласните ми струни отсече, че нямам никакъв късмет да пея отсега нататък. След това мама ме заведе при иконата „ Богородица Троеручица “ да се помоли за гласа ми. Вярата е доста мощна в фамилията ми и ни оказва помощ.

- От доста дребен сте известен. Имали ли сте моменти на самозабравяне?
- Не, в никакъв случай. Причината е, че моите упования са много по-високи от това, което имам сега. Родителите ми са ми дали ужасно детство, което е асъдействало за триумфите ми. В мен са вложени мощ, обич и запас от околните ми и благодаря всекидневно за това, което съм постигнал до момента, само че желая да бъда и още по-добър. Разбира се най-важното е да си остана човек. Не са прави хората, които считат, че в случай че си от Ямбол или от България, няма да успееш по света. Говоря няколко езика – български, съветски, казахски, британски, оправям се с китайския и японския и се разбирам прелестно с хората на всички континенти. Планът ми е да се развъртвам и да не спирам да пламтя в това, което върша. 

- Ходите ли в Москва, където сте роден?
- Вече не. Бях на 10, когато взех решение, че не желая да съм там. От 15-годишен не пребивавам в Москва и не съм ходил.

- С какво се занимават родителите ви, брат ви и сестра ви?
- Родителите ми през годините са развивали няколко сполучливи бизнеса, а сега ми оказват помощ. Приоритет съм на фамилията си, работят за мен.

-Как сте със здравето?
- Нямам никакъв проблем – нито ментален, нито физически. Всичко ми е топ. Грижа се за себе си и когато съм в България, отивам на профилактични прегледи.

- Каква беше повода преди време да изпаднете в меланхолия и да получите паник офанзиви, с които се борихте цяла година?
- Все не ми беше задоволително това, което съм постигнал. Мислех даже, че времето е срещу мен, че към този момент не съм на 17 и няма да съумея да направя още доста нови неща. Искам да сътворявам музика на български, британски и китайски, само че и да пребивавам и да бъда добър наследник и другар. Трудно е да се съчетават тези неща и в един миг поизгубих салдото. Така да се каже, прекалих малко с упованията си. Дори забравих защо върша всичко. Трябваше ми време, с цел да осъзная, че във всеки един миг мога да поспра и че работата ми не дефинира това какъв човек съм. Ако да вземем за пример на следващия ден престана да пея, това не значи, че животът ми е завършил, а че просто стартира един нов стадий. От 10-годишен работя настойчиво и не съм имал време като връстниците ми да се развличам. Аз съм си най-хубавият другар, само че и най-големият си зложелател.

- Как си почивате най-пълноценно?
- Харесва ми по време на пътувания да не върша нищо, да не мисля по съответни задания, да не възнамерявам. Отсъствието на надзор ме успокоява. Тогава се усещам като воин от разказ и просто се любувам на мига. Моментите, в които не бързам за на никое място и нищо не замислям, са най-хубавата ми отмора.

- Попадали ли сте на неточни сътрудници в работата си?
- Когато си подписал контракт, даже и той да е задължаващ и ограничителен, си задължен да го спазваш. Животът не е единствено блудкав и розов, всеки се грижи за себе си и желае на първо място той да е сполучлив. Нямам срещу да давам част от парите, които изкарвам, само че от време на време се постанова да съм по-агресивен. Може и да звуча благ, само че не всеки път съм подобен. Музиката е на първо място бизнес. Слава богу, аз съм късметлия –Господ си ме пази и ме насочва. към верните хора.

- Консултирате ли се с астролог, преди да вземете значимо решение?
- Да, съвсем постоянно. Някои може да ме помислят и за вманиачен, защото въпросната просвета не е доказана, само че се съветвам с астролози и нумеролози. Използвам услугите на хора от доста страни и с разнообразни практики.

- Имате ли си амулет, който постоянно е с вас?
- Да, само че не мога да опиша детайлности за него. Талисманът е постоянно с мен и ме пази.

- Кои са страховете ви?
- Единственото, което ме тревожи, е, че желая всичко да е съвършено. Не искам да върша неточности, а точно грешките те вършат понятен и същински. Опитвам се да се науча, че в случай че съм №2, не съм изгубил. Когато съм прекомерно придирчив към себе си, не мога да се насладя на момента и резултатите. Толкова прелестни неща ми се случват, а аз все драпам за повече и повече.

- Трудно ли понесохте гибелта на баба си и дядо си?
- Да, ревах като анормален. Загубих и двете си баби, и двамата дядовци. Много ме болеше, само че това е животът. Хубавото се схваща най-добре, когато има и неприятно. Вече не виждам на нещата като на единствено черно или единствено бяло.

- На 15 март станахте на 25. Чувствате ли се подготвен за лично семейство?
- Оф, в едно изявление споделих, че съм подготвен и обществената мрежа безусловно гръмна. Едва ли не изкарват, че към този момент чакам и дете. Да, но не! Още не съм намерил спътницата в живота ми. Не мога да кажа, че ще бъда подготвен за дете и след година. И до 5 години няма да се усещам подготвен. От друга страна, като виждам родителите ми (баща българин и майка от Казахстан – б. р.) и прелестното им отношение един към различен, както и връзката ми с брат ми и сестра ми, не си представям живота без семейство. От тази позиция нямам самообладание да се срещна със идващото потомство Костови. Когато е писано, ще се случи,
Автор: Уикенд