Учители помагат на самотна майка с болно дете
Детенцето страда от страшната мускулна дистрофия
Деца, родители и учители се сплотиха, с цел да оказват помощ на болно момче, страдащо от тежкото заболяване мускулна дистрофия. Два пъти, с помощта на напъните на управлението на учебното заведение в търговищкото село Плъстина, Мерджан се лекува в болница в Одрин.
Специалните рехабилитационни процедури оказват помощ за преодоляване на положението му и забавят развиването на заболяването, която го е приковала към инвалидна количка. Физиотерапията и целият престой коствали над 12 000 лева, само че всичко се поемало от благодетели. Те осигурявали превоза и всичко нужно. Купили преносим компютър, таблет и други, с които четвъртокласникът Мерджан да контактува със света. Имената на хората, които вършат това допустимо, са незнайни даже за майката на детето Нуртен Исуфова от село Конево.
Нуртен води своята обезверена борба с заболяването. От години е сама с диагнозата и последствията от нея. Заради липса на пари пропуснала последните две години да води дребния в София, където преди този момент го подлагали на нужните процедури. Наемала кола да кара дребния там, а й взимали по 300 лева за превоз единствено в една посока. И 1000 лева не стигали за един курс с превоз и други разноски в столицата. За самотна безработна майка нямало по какъв начин да стане. Имала и по-голямо момиче, което приемало рестриктивните мерки и не капризничело за нищо, тъй като парите трябвали за братчето. Така, до момента в който не се намесили от учебното заведение на момчето и не тръгнали да търсят пътища и хора, с цел да оказват помощ.
И майката, и детето са наясно с заболяването. Изчели са всичко. Много им е мъчно с приемането на нещата такива, каквито са. Лечение няма. Поне не през днешния ден и в този момент.
“Когато сложиха диагнозата преди години, ми вършиха проучвания и на мен. Оказа се, че аз нося този ген. Не съм подозирала. Нямам близки, които да са били заболели. Не открихме на никое място обратно измежду роднините ни заболели. Но е бил там. Предала съм го на детето. И нищо не мога да направя ”, споделя 35-годишната жена. Разказва, че тръгнали по пътя на диагнозата, когато дребният бил в детската градина. Бил си обикновено детенце, само че вървейки почнал да залита и пада. Учителките пратили майката на доктор. Първо решили, че има анемия. Лекували го. Нищо не станало. Тогава ги изпратили в столицата. Там сложили диагнозата. Мускулна дистрофия на Дюшен. Почнали лечения и лекуване. Някъде по това време таткото отпътувал в чужбина и фамилията се разпаднало. Майката решила, че детето непременно би трябвало да има колкото се може по-нормален живот. Записала го в първи клас в учебното заведение в прилежащото село Плъстина. Момчето пътувало всяка заран. Било измежду другите деца, учело, комуникирало. Там обаче положението му влошило, спомнят си учителите. Наложило се да се вземе инвалидна количка. Виждайки невъзможността на майката да обезпечи пари за спомагателните, само че по този начин нужни рехабилитации, от учебното заведение тръгнали да търсят способи да оказват помощ.
“Проучихме и се свързахме с турското консулство в Бургас. С тяхна помощ и Валийството в Одрин уредихме детето да се лекува там. Миналата година мина през процедури. Тази пролет още веднъж беше там за близо 40 дни. Уговорили сме и през октомври да го вземат още веднъж. Гледа го професор от Анкара, който предписа водна и други лечения за оживление на мускулите. Специалисти работят с него и това доста подкрепя положението му ”, споделя шефът на учебното заведение Мустафа Ваклев.
Тъй като дребният е имобилен, главно средство за връзка е интернет. Там обаче самичък намерил и изчел каква е тази негова болест. Питал, желал да знае. Чудели се по какъв начин да му обяснят, какво и по какъв начин да спестят. От медикаментозното лекуване натрупал в допълнение килограми, които пък още повече влошавали ситуацията.
“Опитваме се да го щадим, да не приказваме пред него. Да живеем по този начин като че ли го няма болестта. Той първо искаше да става автомонтьор, само че самичък сподели, че като не може да върви няма по какъв начин да стане. Сега желае да се занимава с компютри и интернет, тъй като може да го прави от стола си. Понякога обаче и ръчичката не го слуша ”, споделя майката.
Чела, че в Израел правели опити със стволови кафези да усъвършенстват прогнозата при заболяването. Било допустимо, до момента в който детето още се движи, най-добре на 3-4 годишна възраст. Струвало към 32 000 $. Пак невъзможни пари за нея…
Деца, родители и учители се сплотиха, с цел да оказват помощ на болно момче, страдащо от тежкото заболяване мускулна дистрофия. Два пъти, с помощта на напъните на управлението на учебното заведение в търговищкото село Плъстина, Мерджан се лекува в болница в Одрин.
Специалните рехабилитационни процедури оказват помощ за преодоляване на положението му и забавят развиването на заболяването, която го е приковала към инвалидна количка. Физиотерапията и целият престой коствали над 12 000 лева, само че всичко се поемало от благодетели. Те осигурявали превоза и всичко нужно. Купили преносим компютър, таблет и други, с които четвъртокласникът Мерджан да контактува със света. Имената на хората, които вършат това допустимо, са незнайни даже за майката на детето Нуртен Исуфова от село Конево.
Нуртен води своята обезверена борба с заболяването. От години е сама с диагнозата и последствията от нея. Заради липса на пари пропуснала последните две години да води дребния в София, където преди този момент го подлагали на нужните процедури. Наемала кола да кара дребния там, а й взимали по 300 лева за превоз единствено в една посока. И 1000 лева не стигали за един курс с превоз и други разноски в столицата. За самотна безработна майка нямало по какъв начин да стане. Имала и по-голямо момиче, което приемало рестриктивните мерки и не капризничело за нищо, тъй като парите трябвали за братчето. Така, до момента в който не се намесили от учебното заведение на момчето и не тръгнали да търсят пътища и хора, с цел да оказват помощ.
И майката, и детето са наясно с заболяването. Изчели са всичко. Много им е мъчно с приемането на нещата такива, каквито са. Лечение няма. Поне не през днешния ден и в този момент.
“Когато сложиха диагнозата преди години, ми вършиха проучвания и на мен. Оказа се, че аз нося този ген. Не съм подозирала. Нямам близки, които да са били заболели. Не открихме на никое място обратно измежду роднините ни заболели. Но е бил там. Предала съм го на детето. И нищо не мога да направя ”, споделя 35-годишната жена. Разказва, че тръгнали по пътя на диагнозата, когато дребният бил в детската градина. Бил си обикновено детенце, само че вървейки почнал да залита и пада. Учителките пратили майката на доктор. Първо решили, че има анемия. Лекували го. Нищо не станало. Тогава ги изпратили в столицата. Там сложили диагнозата. Мускулна дистрофия на Дюшен. Почнали лечения и лекуване. Някъде по това време таткото отпътувал в чужбина и фамилията се разпаднало. Майката решила, че детето непременно би трябвало да има колкото се може по-нормален живот. Записала го в първи клас в учебното заведение в прилежащото село Плъстина. Момчето пътувало всяка заран. Било измежду другите деца, учело, комуникирало. Там обаче положението му влошило, спомнят си учителите. Наложило се да се вземе инвалидна количка. Виждайки невъзможността на майката да обезпечи пари за спомагателните, само че по този начин нужни рехабилитации, от учебното заведение тръгнали да търсят способи да оказват помощ.
“Проучихме и се свързахме с турското консулство в Бургас. С тяхна помощ и Валийството в Одрин уредихме детето да се лекува там. Миналата година мина през процедури. Тази пролет още веднъж беше там за близо 40 дни. Уговорили сме и през октомври да го вземат още веднъж. Гледа го професор от Анкара, който предписа водна и други лечения за оживление на мускулите. Специалисти работят с него и това доста подкрепя положението му ”, споделя шефът на учебното заведение Мустафа Ваклев.
Тъй като дребният е имобилен, главно средство за връзка е интернет. Там обаче самичък намерил и изчел каква е тази негова болест. Питал, желал да знае. Чудели се по какъв начин да му обяснят, какво и по какъв начин да спестят. От медикаментозното лекуване натрупал в допълнение килограми, които пък още повече влошавали ситуацията.
“Опитваме се да го щадим, да не приказваме пред него. Да живеем по този начин като че ли го няма болестта. Той първо искаше да става автомонтьор, само че самичък сподели, че като не може да върви няма по какъв начин да стане. Сега желае да се занимава с компютри и интернет, тъй като може да го прави от стола си. Понякога обаче и ръчичката не го слуша ”, споделя майката.
Чела, че в Израел правели опити със стволови кафези да усъвършенстват прогнозата при заболяването. Било допустимо, до момента в който детето още се движи, най-добре на 3-4 годишна възраст. Струвало към 32 000 $. Пак невъзможни пари за нея…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ