България - държавата на незаконните будки
Дете почина на улицата в центъра на София. Уби го ток, потекъл по кабелите, които зареждат " противозаконна " будка. Будката е била на мястото си наподобява от памтивека - следите ѝ се губят в 90-те години на предишното столетие. Освен че физически си е съществувала и функционирала, притежателят ѝ не се е криел, а тъкмо противоположното: бил е в формален контакт с управляващите. Общината му издавала служебни бележки, той си плащал наеми и несъмнено някакви налози, енергийните сдружения му дали зелена светлина за връзка с мрежата и така нататък За неговия обект дори имало кореспонденция в органите за надзор върху противозаконното строителство, която обаче не приключила със затварянето му и наподобява се изгубила сред другите институции.
Когато трагичният случай се случи, внезапно управляващите установяваха, че будката е била напълно противозаконна. Служебните бележки били с юридическата стойност на " билет за баня ", нямало един куп нужни документи и утвърждения, а енергийното сдружение не трябвало да свързва обекта с мрежата. Накратко: действителността се оказа радикално друга от нормите в страната. И по този начин беше оповестена за противозаконна.
Метафора за положението на България
В проблема с отнетия детски живот би трябвало, несъмнено, да има наказателна отговорност за този, който въпреки и без предумисъл е пуснал тока по металните повърхности на шахти и парапети. Следствието и прокуратурата вероятно работят по установяването на директните причинители. Но този проблем повдига и един по-общ въпрос. Как става по този начин, че действителността в България се оказва внезапно толкоз коренно противозаконна? Кой е виновен за фрапантното разминаване сред разпоредбите и практиките на хората?
Народопсихолозите несъмнено ще прибягнат до общоприетите пояснения за културата на българина: битовата му досетливост, склонността му да връзва с тел и свински опашки, желанието да мине косо, с цел да спести някой лев. Но нещата наподобява са по-дълбоки и народопсихологията е просто несръчно опрощение за разминаването сред правила и действителност.
Когато трагичният случай се случи, внезапно управляващите установяваха, че будката е била напълно противозаконна. Служебните бележки били с юридическата стойност на " билет за баня ", нямало един куп нужни документи и утвърждения, а енергийното сдружение не трябвало да свързва обекта с мрежата. Накратко: действителността се оказа радикално друга от нормите в страната. И по този начин беше оповестена за противозаконна.
Метафора за положението на България
В проблема с отнетия детски живот би трябвало, несъмнено, да има наказателна отговорност за този, който въпреки и без предумисъл е пуснал тока по металните повърхности на шахти и парапети. Следствието и прокуратурата вероятно работят по установяването на директните причинители. Но този проблем повдига и един по-общ въпрос. Как става по този начин, че действителността в България се оказва внезапно толкоз коренно противозаконна? Кой е виновен за фрапантното разминаване сред разпоредбите и практиките на хората?
Народопсихолозите несъмнено ще прибягнат до общоприетите пояснения за културата на българина: битовата му досетливост, склонността му да връзва с тел и свински опашки, желанието да мине косо, с цел да спести някой лев. Но нещата наподобява са по-дълбоки и народопсихологията е просто несръчно опрощение за разминаването сред правила и действителност.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ