Дете на 9 години е заплашено с изключване от училище,

Дете на 9 години е застрашено с изключване от учебно заведение, тъй като краде от съучениците си.

Тийнейджърка от " положително семейство " се готви да глътне цялостна шепа сънотворни хапчета, до момента в който майка ѝ тропа на вратата на банята и се пробва да я спре.

Млада, красива и амбициозна жена е перфекционист в работата си, само че прекарва всяка свободна минута от персоналния си живот в ненавист към себе си. Не желае да има деца, тъй като се бои, че ще ги съсипе.

Добре облечен предприемач - от тези, които не излизат от у дома без двама души въоръжена защита - е подготвен да заплати всяка цена, с цел да " излекува " от дълго време прекъснатата връзка с 20-годишния си наследник.

Съпрузи, които са във фактическа разлъка след дълъг интервал на взаимна експанзия, са принудени да се срещат всеки ден, тъй като работата им го изисква.

Това е сериалът " Тревожност " - сбирка от проблематични персонални истории, с които всяка неделя режисьорът Илиян Джевелеков се пробва да пробие стените на мълчанието към психологичното здраве на българите.

Случаите звучат правдиво, тъй като са взети от действителния професионален опит на и Иван Игов. Книгите на Димов " Агресията в фамилията " и " Тревожността - аргументи, смисъл, разрешаване " са в основата на сюжетите, пресъздадени от артисти като Ана Пападопулу, Пенко Господинов, Ирмена Чичикова, Боян Младенов, Стефания Кочева и други

Сериалът беше предстоящ с огромен интерес поради упоритостта да освети " тъмните, неизчистени, неосъзнати връзки в фамилията ". Да разкрие по какъв начин скритата експанзия, маскирана като мощна любови угриженост, се отразява върху децата и по какъв начин нерешените проблеми на родителите се предават в завещание.

Главните герои са съпрузи психоаналитици, които не са се срещали от година и половина. Документите за бракоразвод стоят на бюрото в очакване на автограф. Поводът за разлома посред им е хипотетичният " бърнаут " на героя на Пенко Господинов, само че епизод 2 приключва и с призрачен спомен, който подсказва за по-дълбоки причина за експанзията и унижението по отношение на жена му.

Идеята на " Тревожност " е да покаже, че няма ужасно да потърсиш помощ, когато не можеш да се оправиш самичък.

Каква по-важна тематика от тази за България - страна, в която насилието и недоверието са на всички места, лечението е за " лудите ", а вътрешните контузии най-често се давят в алкохол.

Българска национална телевизия е уместна платформа за този групов " сеанс ", а структурата познава към този момент класиката в жанра " In Treatment " с Гейбриъл Бърн. Ако американският сериал по HBO е основан по израелски оригинал, българският очевидно се стреми да приближи историите до локалната " народопсихология ". Разбирането за претекстовете и държанието също минава през схващане на обкръжението и средата на образование.

Замисълът е окуражителен, на моменти реализацията е това, което пречи на " Тревожност ". Вероятно и доста от решенията са въпрос на бюджет.

На фона на плитки и обикновени за реализация продукции като " Колко ми даваш ", " Кажи почтено ", " Кой да знае " и други сходни, в които единственият значим въпрос е единствено какъв да е водещият, самият факт, че се снима сериозен актуален сериал към този момент е триумф.

Както при " In Treatment " и тук разказът е линеен. И тук действието се развива сред четири стени. Външният свят не съществува отвън най-близкия периметър към входната врата.

Епизодите са поредност от 3-4 диалога на четири очи, при които едночасовият сеанс е събран в границите на 15 минути.

Времето е задоволително, с цел да разкажеш най-трогателната история на света за двама души, които в никакъв случай до момента не са се срещали.

" Сбитите " разговори сред доктор и пациент постоянно обаче са тромави и бавни, а на моменти репликите звучат неестествено от устата на опитни и положителни артисти.

Някои от героите приказват за себе си, като че ли четат епикриза, а не претърпяват живот. При други обликът е карикатурно стандартен, което провокира органична некадърност да изпиташ състрадание.

Невъзможността да се довериш и да разкриеш себе си при първа среща с терапевт е главен фокус на всеки епизод, и това също е детайл от действителността.

В избран миг обаче мета-разговорът за психоанализата измества центъра на тежестта в " Тревожност " - всеки самичък си прави " диагностика ", на глас.

В пресечните точки сред работните срещи на двамата основните герои - съпрузи - за жалост има толкоз човечност, колкото при конфликт на робот-прахосмукачка в крайник на кухненска маса.

Предисторията на спора сред тях се обговаря в дълги и ненужни приказки със странични герои, вместо да се показа посредством облици (това въпреки всичко се случи в края на епизод 2) - и даже тогава има риск да не разберете за какво се е стигнало до тази траурна и мъчителна атмосфера на взаимно игнориране.

Сериалът има смисъл и той е да помогне на фена да разпознае своето страдалчество под пластове с комплекси и самоизмислени митове, зад които се прикрива вътрешният свят. Рискът при " Тревожност " - както и при лечението - е да се откажеш още след първата среща. И при двете по-късно става по-интересно.