Destiny's Child е сред най-популярните женски R&B групи за всички

Destiny's Child е измежду най-популярните женски R&B групи за всички времена. Бионсе, Кели и Мишел се изстрелват в класациите през 1997 година, когато излиза първия шлагер на групата.

През идващите години идват шлагерите - " Survior ", " Bills, Bills, Bills " и " Say My Name ". Само за четири години Destiny's Child продава 60 милиона копия. " Билборд " класира триото измежду най-успешните в историята на музиката. Основен принос има Матю Ноуълс - бащата на Бионсе и сестра ѝ Соланж Ноуълс.

Той е роден в Алабама, приключва стопанска система и бизнес администрация в Тенеси. Започва пътя си в бизнеса като продавач на здравно и офис съоръжение. През 1992 година напуща работата си и основава музикална компания. Именно под нейната шапка се ражда " Destiny's Child ", чийто огромен скок през 1997 година е контракт с Columbia Records.

Днес Матю Ноулс е измежду най-уважаваните музикални продуценти. Преподава своя опит в Университета в Тексас и Лондонския лицей по изобретателни медии. Матю Ноуълс ще бъде специфичен посетител на конференцията " SoAlive ", която ще се организира в София от 19-ти до 21-ви октомври.

Ексклузивно в " Роуминг " - изявление с бащата на Бионсе.

Господин Ноуълс, добре пристигнали!

Благодаря Ви!

Аз съм част от поколението, станало очевидец на невероятния триумф на Destiny's Child, само че разкажете, като създател на " ДНК на съумелите ", каква е тайната за триумф на група като Destiny's Child?

Именно в " ДНК на съумелите ", приказвам за десетте характерности на сполучливите експерти. Destiny's Child бяха образец за първата характерност, а точно – пристрастеност! Всички те горяха за музиката, за развлечението, за триумфа. Със пристрастеността би трябвало да има и работна нравственос. Имаха извънредно висока работна нравственос. Като се съчетаят тези две съставки, нормално постигаш триумф.

Този триумф, за който говорите, на първо място резултат на уместно ръководство ли е и по какъв начин бихте описали сполучливия реализатор или артист? Например 60% гений, 20% добър управител, 15% добър имидж и 5% шанс? Дайте ни вашата рецепта.

Бих ги разпределил малко по-различно. Всъщност по какъв начин измерваме триумфа на изпълнителите? Гледаме продажби на албуми, към този момент брой слушания в стрийминг платформите, броим турнетата. Всичко това са източници на доходи - по този начин измерваме триумф. А по какъв начин изпълнителят реализира съответното равнище на триумф се свежда до доста неща.

Някои от тях споменахте вие във въпроса си, само че аз ще навляза в детайлности. Ключово е построяването на добър екип, добър мениджмънт, добър лейбъл, положителни издатели, добър сътрудник – изцяло добър екип! Като погледнем музикалната промишленост, тези от нас, които са от бизнес страната, виждаме, че триумфът е 60% бизнес и 40% музика.

Трябва да има доста добър маркетинг, разпространяване, доста бизнес е нужен за триумфа на един реализатор и построяването на добър екип. Като погледнем изпълнителя са нужни доста неща: сигурно имидж, както казахте, гений – преди всичко, гений, пристрастеност, работна нравственос на изпълнителя, а и нещо, което не споменахте, а е доста значимо – за мен е на второ място – да има добра ария.

Това е от значително значение, тъй като може да имате всички останали детайли, да сте доста привлекателни, съвременни, да можете да пеете доста добре, само че в случай че нямате страхотна ария, няма да се получи! А и способността да забавляваш публиката – изпълнителите печелят парите си от турнета или най-малко огромна част от приходите им са от турнета. Изпълнителят би трябвало да се развива – при доста от тях това липсва – каква връзка имат с публиката, по какъв начин схващат техническата част на сцената, по какъв начин да поддържат връзка. Много неща са нужни, с цел да постигнеш триумф. Доста е сложно.

Говорейки за бизнеса и промишлеността, Вие, меко казано, познавате процеса по основаване на звезда, на международно великолепие. Но когато звездите са личните Ви деца, като управител би трябвало да ги напътствате, само че като татко – да ги пазите. Как бихте описали тази комбинация от напътстване и родителска протекция?

Вярвате или не, като управител на всеки от изпълнителите ми аз и направлявам, и покровителствам. Работя с доста млади актьори. Вижте, като си на 15, 16, 17, чак до 24-25 години, ние, като мениджъри, съчетаваме и напътстване, и закрилата. Като родител го правех също, само че от време на време това става мъчно, когато си родител и си в бизнеса с децата си, тъй като е комплицирано да се отърсиш от бизнеса от време на време и просто да бъдете семейство, да бъдеш просто татко. Изключително съм горделив, че през днешния ден мога да кажа " Аз съм татко за Бионсе и Соланж, а не техен управител ". Това е доста хубаво, доста приятна " позиция "!

Кой беше моментът, в който осъзнахте, че децата Ви, Бионсе и Соланж, ще станат невероятни реализатори?

Първо осъзнах, че в тях има доста пристрастеност към музиката. Не е нещо, с което аз или майка им сме желали да се занимават, а е нещо, което те демонстрираха, че същински обичат. Това им дава сила, вълнува ги. Когато бяха дребни все тичаха из къщата, пееха и танцуваха. Ние като родители разбрахме, че това е тяхната пристрастеност и започнахме да градим всичко належащо към тях, тъй че, надявахме се, да могат да пожънат триумф. Например записахме ги в танцови групи, изпратихме ги на солфеж още от дребни. Това бяха някои от нещата, които направихме, с цел да ги подтикваме – откакто видяхме, че в действителност музиката е тяхната пристрастеност.

Вие сте израснали в Алабама, през 1952 година, във времена на сегрегация. Как изглеждаха Вашите лични фантазии като дете?

Растейки като дете в Алабама – прав сте, беше доста сегрегирано. В интерес на истината не съм бил в учебно заведение за цветнокожи, бях в десегрегирани учебни заведения, както и университета в Тенеси. Нося своите белези от детството ми, биха ме, плюха ме, атакуваха ме с електрошок.

Беше тежко, доста са ме обиждали… Но съумях да го преживея с помощта на прелестните ми родители, които не бяха чак толкоз образовани – майка ми беше учила малко в учебно заведение – само че родителите ми бяха невероятни.

Те бяха бизнесмени – аз съм трето потомство бизнесмен, децата ми са четвърто бих споделил, само че още от баба ми и дядо ми сме такива. И родителите, и баба ми, и дядо ми, ме научиха да бленувам с обсег, че мога да реализира каквото желая, стига да имам хъс. И постоянно съм мечтал, като дете желаех да стана предприемач, не съм знаел напълно какво значи това. Като бях на 6-7 годинки и хората питаха - " Какъв искаш да станеш, като пораснеш? ", аз все отвръщах - " Бизнесмен! ". Винаги съм желал да работя като връзка сред хората, да продавам артикули, като дете косяхме дворове с две приятелчета, започнахме си бизнес. Като дете в католическото учебно заведение продавах сладки, което ме вкара в спречкване с монахините, само че постоянно имах предприемаческо мислене.

Според Вас има ли останки от тези настройки в Америка сега?

Да, расизмът сигурно съществува към момента освен в Америка, само че и по света. Но тук, в Америка, сме изправени пред расизъм. Надявам се, че младото потомство ще откри решения. Искрено имам вяра, че те ще го реализиран и някой ден ще изкоренят понятието расизъм.

Времето на " Destiny's Child " беше доста друго, живеехме в по-бавен, по-малко обвързван свят. Смятате ли, че в епохата на обществените мрежи е по-лесно да се реализира популярност с гений или живеем в свят на къси форми, бърза популярност?

Според мен в днешния свят на обществени мрежи и стрийминг може да има микровълнов триумф – слагаш го да се загрее за 2 минути и излиза подготвен. Това не е триумф, построен на постоянна основа. Destiny's Child и изпълнителите от 80-те, 90-те и началото на новия век нямаха обществени мрежи.

Техният триумф се градеше на основата на старателен труд, циркулиране по разнообразни радиостанции, телевизионни излъчвания, давайки изявленията за списания. Беше доста по-трудно, в сравнение с в този момент.

Предизвикателството е в славата, както споменахте. Има доста хора, които преследват славата, което не значи, че са доста положителни в това, което вършат. Има голяма разлика и постоянно го споделям на студентите – да бъдеш добър, да бъдеш популярен – сред това да бъдеш прочут и да бъдеш най-хубавият реализатор. Това ме натъжава от време на време. Ако имаш милион слушания, получаваш единствено 4724 $. За доста младежи, милиард слушания биха те създали прочут, само че също по този начин, поради образеца, ще те разори.

Ако питаме Елвис, всичко стартира с госпъла – той въодушевява соул, RnB. В нашия район вдъхновението нормално идва от фолклора – има доста известна българска фолклорна ария, която изстреляхме в космоса на борда на Вояджър през 1977 година Чудех се, в случай че би трябвало да изберете една ария, която да опише музиката на света за бъдното потомство, коя бихте избрали?

За мен би била на Марвин Гей, What's Going On.

Супер! Много се веселя, че ще бъдете в България, че ще се включите в този страховит конгрес - SoAlive който ще се организира в София. Какво знаете за нас, за района, за нашата част на света?

Проучих, с цел да се приготвя – както подхожда на учител. Проучих Балканите и страните в района. Разгледах някои от изпълнителите там. Лепа Брена…

А, Лепа Брена! Да, доста известна сръбкиня…

Малко по-възрастна, само че отново, продадени над 25 милиона албума! Има всевъзможни типове музика на Балканите, по този начин, както в Америка. В Гърция, на Миконос да вземем за пример има доста електронна музика, доста млади, слушащи поп музика. Има и доста обичайната музика на Балканите. Разнообразно е. Но основите за това по какъв начин продаваме, по какъв начин вършим музика, по какъв начин я разпространяваме, основата е идентична, без значение от това за кой род става дума.

Г-н Ноуълс, доста ви благодаря! Беше наслаждение да беседваме! Нямам самообладание да се забележим в София есента!

Много се вълнувам, че ще дойда за първи път! Удоволствието беше мое, благодаря Ви за диалога!