Патрик-Габриел Галчев: Имаме реални шансове да станем шампиони
Десният краен защитник на Левски Патрик-Габриел Галчев приказва пред подкаста на Gerena.bg " Пожелахте да приказва ", където показа за първите си стъпки във футбола, за играта под управлението на Станимир Стоилов и задачите, които са си сложили в тима.
Патрик, кой те възпламени по футбола? Кога за първи път отиде да тренираш?
Мога да споделя спомените си от втория ми престой в Испания и пробите в Сарагоса. Това бе доста хубаво преживяване. Там се работи суперпрофесионално, макар че школата не е от най-големите в страната. В България бях в ДИТ и там може би не бях оценен и по този начин се стекоха събитията, че трябваше да се разделим. Бившият ми треньор Борислав Кьосев разбра, че съм останал без тим, и ми подаде ръка. Нямаше по какъв начин да откажа такова предложение. Говорим за Левски. След една-две тренировки Димитър Телкийски ме предложения на проби. Представих се добре и реши да ме остави в отбора и по този начин до ден сегашен.
Как минава детството ти и първите години в Локомотив София?
Първите ми пет години минаха в Сарагоса. Там съм роден и по този начин се случиха нещата, че трябваше да се преместим в България. Родителите ми първо ме записаха на тенис, само че постоянно съм бил почитател на футбола. Записах се самичък в учебния тим и по-късно прекосих в Локомотив София. Изкарах две-три доста хубави години в този клуб. От " Надежда " съм и там съм израснал. Харесвам този тим, само че Левски постоянно е бил на сърцето ми.
Какво е възприятието да играеш за Левски?
Чувството е неописуемо. Не може да се опише с думи. Това е най-великият клуб в България. Бих изкарал цялата си кариера на " Герена ", само че ми е забавно и какво се случва в Европа. Дай Боже един ден да имам опция да играя в Испания.
Кога подписа първия си професионален контракт с Левски? Как получи късмет да играеш в първия тим?
Помня го доста добре - на 19 декември 2020 година. Както съм на улицата, и Йончо Арсов ми звънна да ме повика да поговорим. Тогава треньор бе Петър Хубчев и когато получиш такова предложение, няма какво да го обмисляш. Това е най-големият клуб в България. Първият ми късмет, който получих, беше при Славиша Стоянович в шампионата, а преди този момент упражнявах под управлението на Петър Хубчев и Георги Тодоров. Реално формалният ми дебют бе за Купата на България против Партизан Червен бряг.
Какво си спомняш от този мач?
Партизан Червен бряг не се слави като огромен тим, само че за 19-годишен футболист, който е пред дебюта си, имаше напрежение. Тогава беше пандемията и не бях упражнявал обикновено, само че господин Тодоров ме викна в първия тим. Усещах терзание, само че бях горделив със себе си, тъй като бях стигнал до това равнище, с цел да дебютирам за тим като Левски. Нищо, че беше против Партизан Червен бряг, само че бях доста разчувствуван.
Остана макар компликациите в Левски, имаше ли съмнения?
Никога не съм се колебал и не съм желал да напущам. Винаги съм си мечтал да играя професионален футбол и то се случи в Левски, по тази причина няма по какъв начин да си помисля да напусна клуба в подобен миг.
Какви са фантазиите ти? Какво ти дава мощ да продължиш, когато ти е най-трудно?
Сегашните ми цели са да съумея да се наложа в първия тим, тъй като не мога да кажа, че нещо ми е обезпечено. Няма такова в живота. Искам да потвърдя, че заслужавам титулярно място в Левски. След това, каквото стане. Желая да остана в клуба и да пазя цветовете на този тим дълги години. Това са задачите ми сега. Не съм си поставял по-големи цели, тъй като желая да реализира сегашните и тогава ще пристигна време за идната стъпка. Всички хора към мен ме стимулират. Правят ме по-силен в сложните моменти.
Какви са усещанията ти от Станимир Стоилов? Какво направи той за твоето израстване?
Г-н Стоилов е треньор от висша класа и като му видиш триумфите... даже не мога да разясня нищо за него. Той е на международно равнище. Може би ни влиза под кожите на по-младите, както на мен, на Марин Петков, Пламен Андреев и Асен Митков и на всички други. Не ни оставя да се отпуснем и за миг. Обяснява ни непрекъснато и даже ни се кара, тъй като по този начин се работи с млад футболист, с цел да не си повярва, че след два-три мача е съвършен. Уникално е да се тренира с този човек.
Какво е настроението в съблекалнята след последните резултати? Как ги приемате?
Записахме отрицателни резултати в последните мачове, само че в никакъв случай при нас не може да спадне мотивацията. Има такива моменти във всеки тим и да попадне в миникриза. Според мен в последните мачове нямахме шанс. Със сигурност не сме изгубили отношението си и упражняваме всеки ден, с цел да се върнем там, където бяхме. Дори и да надградим. Най-добре ще е за нас, както сме си го сложили и за цел, да станем първенци.
Има ли сили Левски още този сезон да направи това?
Винаги до момента в който има математически късмет, Левски може да стане първенец. Вярваме го макар слабите резултати в последните мачове. Предстои огромно спиране поради международното състезание и не се знае по какъв начин ще наподобяват тимовете по-късно. Имаме действителни шансове да станем първи, сложили сме си го като цел и ще го гоним до дупка.
Какво е възприятието, когато завоюва първия си трофей с Левски?
Уникално. Такава еуфория един път се изпитва. Чуваш последния съдийски сигнал и започваш да тичаш наляво и надясно. Особено по-младите не знаехме какво става. Изпадаш в възторг. Беше доста хубаво възприятие. Измина доста време, с цел да разберем какво сме постигнали. След 13 години очакване мъчно се асимилира какво сме създали. Това е най-хубавият ми миг в Левски досега.
Коя е най-удобната ти позиция на терена?
Когато съм приказвал с треньора, ми е казвал, че ме вижда най-добре като десен бек. Съгласен съм с него, само че се усещам доста добре и като ляв халф-бек. Не играем доста в такава скица, с цел да кажа, че там би трябвало да играя. Тренирам доста неуместния си ляв крайник и играта във фаза отбрана, тъй като може би там сега имам проблеми. От ден първи Цанко Цветанов доста ми оказва помощ. Дава ми доста препоръки и упражняваме самостоятелно. Подобри ми центрирането. Казва ми доста тънкости в играта в отбрана.
С кой най-добре се разбираш в тима?
Може би непосредствен съм с Пламен Андреев, Марин Петков и Филип Кръстев. Това са най-близките ми хора в съблекалнята. Най-добре се усещам с Марин макар другарските ни закачки (смее се).
Тежи ли фланелката на Левски?
Да, въпреки всичко зад нея стоят доста хора, цялата левскарска общественост. Много тежи името Левски.
Каква е ролята на по-опитните играчи като Георги Миланов и Ивелин Попов? Какво научаваш от тях и какви препоръки дават на младите?
Имат най-вече футболен и житейски опит. Особено Ивелин Попов, който има богата кариера и ни дава доста препоръки. Двамата непрестанно ни приказват и се опитваме да попиваме каквото можем от тях.
Кой от чужденците би отличил?
Всички са равностойни, чужденци и българи, и дават максимума от себе си. Сега мога да кажа, че се вижда, че ни липсва Билал Бари. Отнесе доста рецензии, само че си проличава, че е необходим на тима, и нека по-бързо се върне. Роналдо има доста скорост, а Велтон може би е най-експлозивният футболист в Първа лига. С двамата се разбирам съвършено.
Какво очакваш от идващия мач на Левски?
Очаквам доста сърдит Левски, който е подготвен да раздра противника си. Много прецизен миг да го създадем против тима от Бистрица.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Обичам да се разхождам и да не съм на едно място, да съм измежду хората. Гледам и доста тенис. Това е вторият ми обичан спорт и одобрявам Рафаел Надал.
ЛЮБОПИТНО
Кръстен е на Клуиверт, симпатизира на Барселона
Бранителят на Левски описа на кого е кръстен и на кой тим в света симпатизира. Галчев показа и коя любопитна преживелица със Станимир Стоилов няма да не помни в никакъв случай.
" Кръстен съм на Патрик Клуиверт. Когато родителите ми са живели в Испания, той е бил международна звезда. Харесвали са го и може би една от аргументите е да ме кръстят на него, само че не мисля, че е основната. Винаги съм бил почитател на Барселона. Като дребен играех като нападател и съчувствува на Лионел Меси ", съобщи Галчев.
" Любопитната преживелица в Левски, която няма да не помни, е преди първия мач с ПАОК в Лигата на конференциите. Тогава започнах като титуляр. Преди всеки дуел имаме утринна подготовка и тогава треньорът влезе в съблекалнята и ме попита: " Колко мача имаш в евротурнирите? ". Стъписах се и му отговорих, че нямам нито един, и тогава ми сподели, че през днешния ден ще ми е първият. Тогава разбрах, че ще пускам като титуляр. Най-силният ми мач е гостуването в Гърция ", добави още той.
Левскарите събраха 40 000 лв. за четири дни
Кампанията за подновяването на членски карти започва по отличен начин
Патрик, кой те възпламени по футбола? Кога за първи път отиде да тренираш?
Мога да споделя спомените си от втория ми престой в Испания и пробите в Сарагоса. Това бе доста хубаво преживяване. Там се работи суперпрофесионално, макар че школата не е от най-големите в страната. В България бях в ДИТ и там може би не бях оценен и по този начин се стекоха събитията, че трябваше да се разделим. Бившият ми треньор Борислав Кьосев разбра, че съм останал без тим, и ми подаде ръка. Нямаше по какъв начин да откажа такова предложение. Говорим за Левски. След една-две тренировки Димитър Телкийски ме предложения на проби. Представих се добре и реши да ме остави в отбора и по този начин до ден сегашен.
Как минава детството ти и първите години в Локомотив София?
Първите ми пет години минаха в Сарагоса. Там съм роден и по този начин се случиха нещата, че трябваше да се преместим в България. Родителите ми първо ме записаха на тенис, само че постоянно съм бил почитател на футбола. Записах се самичък в учебния тим и по-късно прекосих в Локомотив София. Изкарах две-три доста хубави години в този клуб. От " Надежда " съм и там съм израснал. Харесвам този тим, само че Левски постоянно е бил на сърцето ми.
Какво е възприятието да играеш за Левски?
Чувството е неописуемо. Не може да се опише с думи. Това е най-великият клуб в България. Бих изкарал цялата си кариера на " Герена ", само че ми е забавно и какво се случва в Европа. Дай Боже един ден да имам опция да играя в Испания.
Кога подписа първия си професионален контракт с Левски? Как получи късмет да играеш в първия тим?
Помня го доста добре - на 19 декември 2020 година. Както съм на улицата, и Йончо Арсов ми звънна да ме повика да поговорим. Тогава треньор бе Петър Хубчев и когато получиш такова предложение, няма какво да го обмисляш. Това е най-големият клуб в България. Първият ми късмет, който получих, беше при Славиша Стоянович в шампионата, а преди този момент упражнявах под управлението на Петър Хубчев и Георги Тодоров. Реално формалният ми дебют бе за Купата на България против Партизан Червен бряг.
Какво си спомняш от този мач?
Партизан Червен бряг не се слави като огромен тим, само че за 19-годишен футболист, който е пред дебюта си, имаше напрежение. Тогава беше пандемията и не бях упражнявал обикновено, само че господин Тодоров ме викна в първия тим. Усещах терзание, само че бях горделив със себе си, тъй като бях стигнал до това равнище, с цел да дебютирам за тим като Левски. Нищо, че беше против Партизан Червен бряг, само че бях доста разчувствуван.
Остана макар компликациите в Левски, имаше ли съмнения?
Никога не съм се колебал и не съм желал да напущам. Винаги съм си мечтал да играя професионален футбол и то се случи в Левски, по тази причина няма по какъв начин да си помисля да напусна клуба в подобен миг.
Какви са фантазиите ти? Какво ти дава мощ да продължиш, когато ти е най-трудно?
Сегашните ми цели са да съумея да се наложа в първия тим, тъй като не мога да кажа, че нещо ми е обезпечено. Няма такова в живота. Искам да потвърдя, че заслужавам титулярно място в Левски. След това, каквото стане. Желая да остана в клуба и да пазя цветовете на този тим дълги години. Това са задачите ми сега. Не съм си поставял по-големи цели, тъй като желая да реализира сегашните и тогава ще пристигна време за идната стъпка. Всички хора към мен ме стимулират. Правят ме по-силен в сложните моменти.
Какви са усещанията ти от Станимир Стоилов? Какво направи той за твоето израстване?
Г-н Стоилов е треньор от висша класа и като му видиш триумфите... даже не мога да разясня нищо за него. Той е на международно равнище. Може би ни влиза под кожите на по-младите, както на мен, на Марин Петков, Пламен Андреев и Асен Митков и на всички други. Не ни оставя да се отпуснем и за миг. Обяснява ни непрекъснато и даже ни се кара, тъй като по този начин се работи с млад футболист, с цел да не си повярва, че след два-три мача е съвършен. Уникално е да се тренира с този човек.
Какво е настроението в съблекалнята след последните резултати? Как ги приемате?
Записахме отрицателни резултати в последните мачове, само че в никакъв случай при нас не може да спадне мотивацията. Има такива моменти във всеки тим и да попадне в миникриза. Според мен в последните мачове нямахме шанс. Със сигурност не сме изгубили отношението си и упражняваме всеки ден, с цел да се върнем там, където бяхме. Дори и да надградим. Най-добре ще е за нас, както сме си го сложили и за цел, да станем първенци.
Има ли сили Левски още този сезон да направи това?
Винаги до момента в който има математически късмет, Левски може да стане първенец. Вярваме го макар слабите резултати в последните мачове. Предстои огромно спиране поради международното състезание и не се знае по какъв начин ще наподобяват тимовете по-късно. Имаме действителни шансове да станем първи, сложили сме си го като цел и ще го гоним до дупка.
Какво е възприятието, когато завоюва първия си трофей с Левски?
Уникално. Такава еуфория един път се изпитва. Чуваш последния съдийски сигнал и започваш да тичаш наляво и надясно. Особено по-младите не знаехме какво става. Изпадаш в възторг. Беше доста хубаво възприятие. Измина доста време, с цел да разберем какво сме постигнали. След 13 години очакване мъчно се асимилира какво сме създали. Това е най-хубавият ми миг в Левски досега.
Коя е най-удобната ти позиция на терена?
Когато съм приказвал с треньора, ми е казвал, че ме вижда най-добре като десен бек. Съгласен съм с него, само че се усещам доста добре и като ляв халф-бек. Не играем доста в такава скица, с цел да кажа, че там би трябвало да играя. Тренирам доста неуместния си ляв крайник и играта във фаза отбрана, тъй като може би там сега имам проблеми. От ден първи Цанко Цветанов доста ми оказва помощ. Дава ми доста препоръки и упражняваме самостоятелно. Подобри ми центрирането. Казва ми доста тънкости в играта в отбрана.
С кой най-добре се разбираш в тима?
Може би непосредствен съм с Пламен Андреев, Марин Петков и Филип Кръстев. Това са най-близките ми хора в съблекалнята. Най-добре се усещам с Марин макар другарските ни закачки (смее се).
Тежи ли фланелката на Левски?
Да, въпреки всичко зад нея стоят доста хора, цялата левскарска общественост. Много тежи името Левски.
Каква е ролята на по-опитните играчи като Георги Миланов и Ивелин Попов? Какво научаваш от тях и какви препоръки дават на младите?
Имат най-вече футболен и житейски опит. Особено Ивелин Попов, който има богата кариера и ни дава доста препоръки. Двамата непрестанно ни приказват и се опитваме да попиваме каквото можем от тях.
Кой от чужденците би отличил?
Всички са равностойни, чужденци и българи, и дават максимума от себе си. Сега мога да кажа, че се вижда, че ни липсва Билал Бари. Отнесе доста рецензии, само че си проличава, че е необходим на тима, и нека по-бързо се върне. Роналдо има доста скорост, а Велтон може би е най-експлозивният футболист в Първа лига. С двамата се разбирам съвършено.
Какво очакваш от идващия мач на Левски?
Очаквам доста сърдит Левски, който е подготвен да раздра противника си. Много прецизен миг да го създадем против тима от Бистрица.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Обичам да се разхождам и да не съм на едно място, да съм измежду хората. Гледам и доста тенис. Това е вторият ми обичан спорт и одобрявам Рафаел Надал.
ЛЮБОПИТНО
Кръстен е на Клуиверт, симпатизира на Барселона
Бранителят на Левски описа на кого е кръстен и на кой тим в света симпатизира. Галчев показа и коя любопитна преживелица със Станимир Стоилов няма да не помни в никакъв случай.
" Кръстен съм на Патрик Клуиверт. Когато родителите ми са живели в Испания, той е бил международна звезда. Харесвали са го и може би една от аргументите е да ме кръстят на него, само че не мисля, че е основната. Винаги съм бил почитател на Барселона. Като дребен играех като нападател и съчувствува на Лионел Меси ", съобщи Галчев.
" Любопитната преживелица в Левски, която няма да не помни, е преди първия мач с ПАОК в Лигата на конференциите. Тогава започнах като титуляр. Преди всеки дуел имаме утринна подготовка и тогава треньорът влезе в съблекалнята и ме попита: " Колко мача имаш в евротурнирите? ". Стъписах се и му отговорих, че нямам нито един, и тогава ми сподели, че през днешния ден ще ми е първият. Тогава разбрах, че ще пускам като титуляр. Най-силният ми мач е гостуването в Гърция ", добави още той.
Левскарите събраха 40 000 лв. за четири дни
Кампанията за подновяването на членски карти започва по отличен начин
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ