Десислава Попова: Нуждаем се от истинска среща със себе си
Десислава Попова е магистър психолог, член на Дружеството на психолозите в България. От осем години работи с клиенти като съветник, а от четири и като практикуващ психотерапевт. Специализира в региона на самостоятелната и груповата терапия и в консултирането на двойки по пътя им към естетика във взаимоотношенията. Завършила е четиригодишно сертифицирано образование към българския институт по гещалт терапия, сертифициран терапевт към Европейската асоциация по гещалт психотерапия. В момента минава през четиригодишно образование за супервайзър към Украинското гещалт съобщество. Обучена е и в характерния способ за преправяне на контузии ЕMDR терапия, който употребява при нужда. Повече за Десислава Попова можете да научите от интернет страницата ù www.peace-of-mind.info или да се свържете с нея на телефон 0898 677 727.
- Десислава, какво ви накара да се обърнете към гещалт лечението? С какво тя се отличава от другите клонове на психотерапията?- Гещалт методът е еклектичен, събрал е хрумвания от разнообразни метафизичен посоки. На мен ми харесва това, че се работи в достоверна лечебна връзка, през погледа на сегашното. Терапевтът участва в контакта подобен, какъвто е, жив, натурален и не е нужно да бъде в позиция на всезнаещ или прочувствено недосегаем. Харесва ми феноменологичният метод, при който просто се разказват някои следени феномени, без да им се прикачва подобаващ смисъл. Той се оставя на клиента. Например, до момента в който приказва човек нещо тъжно и си стиска юмрука, терапевтът може да попита: „ Виждам, че си стискаш юмрука, какво значи това за теб? “. Така подтиква другия самичък да открие смисъла, да свърже надлежно страстта (гнева) с съответната история.
- Какво ви носи работата като терапевт? И каква е вашата персонална формула да сте сполучлив терапевт? - Работата като психотерапевт ми носи задоволство - срещата с всеки човек ме обогатява, прави ме по-земна. Радвам се, когато виждам позитивна смяна в хората. Аз се старая да съм колкото ми е допустимо напълно потопена във всяка сесия, с всеки човек. За мен е значимо да работя с хора, с които се получава контакт, усещам свързване. Не вземам клиенти, в случай че чувствам, че не мога да бъда откровена и открита с тях. Това е кардинално състояние за мен.
- Според хуманистичните посоки в логиката на психиката човек по природа има ключовете към своето здраве и благополучие, заложени в себе си. Но мисля, че не всеки би повярвал на това абсолютно. Защо нямаме достъп до това изконно познание? И по какъв начин да се научим да черпим от своя капацитет? - Ако погледнем на човешкия опит през вероятността на неговите прекарвания, колкото повече от тях той е съумял да приключи до дъно, да интегрира като част от себе си, толкоз по-здрав душевно е. Когато има доста моменти от персоналната история, спомените за които са съпроводени със мощно отрицателни страсти и даже отказване, забравяне и всевъзможни избягвания от тематиката, тогава това затруднява свободния достъп до капацитета, за който загатна. Човешката душeвност е извънредно изобретателна в намиране на способи за „ отбягване “ на неприятни и неуместни неща. От цялостното отказване на болката, забравяне и измисляне на всевъзможни аргументи за това, което се случва, до отчуждаване, оттегляне, омаловажаване, действия, с които се разсейваме и така нататък Те не са безусловно неприятни, само че в случай че се случват, без да знаем за тях, в случай че са автоматизиран и единствен отговор на обстановката, тогава са ригидни. Психотерапията води човек към еластичност, към схващане и креативна опция да избира.Особено значимо за човек е да прегледа и осмисли обстановките, които се повтарят в живота му, или съгласно гещалт терминологията „ незавършените гещалти “. Много от тях носим като незавършени задания на детското развиване и повтаряме цялостен живот, без да си даваме сметка за това. Например, в случай че човек в детството си не е получил задоволително фрустрация и по едно и също време с това задоволително поддръжка, той не съумява да се отдели от симбиотичната връзка с майката (или значимия възрастен), да построи самостоятелност, без значение дали закрилата или фрустрацията са били в остатък. Тогава, в зрелия си живот, той ще се стреми да възвърне тази връзка на обединение с колегата си и ще бъде податлив към образуване на подвластни връзки, които са изпълнени с драматизъм и страдалчество.
- Кое е най-важното в връзките сред терапевт и клиент?- Автентичните, същински връзки, които се образуват в предпазеното лечебно пространство. Те са почвата, основата, която поддържа и подкрепя всички други аспекти в лечението - обсъжданите тематики, проблемите, усложненията. Независимо дали сесията ще протече под формата на диалог, или ще се употребяват спомагателни способи, внасящи изясненост в прекарването - рисунки, работа с въображение, извършения за телесно осъзнаване, ролеви разговори и придвижвания, работа със сънища.
- Какво съставлява психосоматиката? Напоследък много се приказва и написа за това?- Психосоматиката е забавно събитие, при което в тялото на човек се появяват болестни признаци или същински заболявания в резултат на психични компликации. Има хора, които са склонни да заобикалят прекарването на вътрешните си спорове и да ги трансферират върху тялото изцяло неумишлено. Така тялото „ отразява “ несъгласията, „ претърпява “ неуместните страсти, поема товара върху себе си. Вместо да преживее паника да вземем за пример, човек го заболява корем. Или в случай че не може си разреши гневна реакция, подвига кръвно. И по този начин признаците приказват за неизказани усеща, вътрешни спорове, „ замръзнали “ травматични мемоари. Когато те биват разбулени и извадени на повърхността, последователно изчезват. Тук желая да отворя наложителната скоба, че постоянно първо би трябвало да се изключи органичната причина.
- В кои случаи може да бъде потребна психотерапията? - Полезна е при житейски усложнения, конфликтни, претърпени травматични събития, загуби, разлъка, трудност във взаимоотношенията, ниска самокритика, меланхолия, тревога, паникатаки, ОКР, страхове и във всеки случай, при който човек желае да надникне повече в себе си. Все повече хора употребяват психотерапията за откриване на нови аспекти, развиване на капацитета си. Това е трогателен път на самопознание, възстановяване качеството на живот, насърчаване на резистентност, дарба за осъзнато прекарване на страсти, спонтанност, разноцветност в нюансите, отстояване на личните граници. Психотерапията е развой, изискващ самообладание, отдаденост и храброст. Вярвам, че всеки човек е неповторим и надълбоко в себе си носи потребността от същинска среща със себе си.
- Когато всекидневието ви минава в подкрепяне на другите, в отдаване на непознатите потребности и истории, по какъв начин успявате да се отърсите и да намерите време за баланс на личния живот? - Намирам баланс. Обичам придвижването, много вървя по планини. Там мога да остана уединено със себе си, с мислите и възприятията си, да вдишвам свежия въздух. Освен това отстранявам време за фамилията, за сина ми, за приятелите, за утринното кафе на мира …
- Каква е вашата рецепта за благополучие?- Щастието за мен може би е най-близо до понятието свястно битие, нещата и дейностите, в които виждам смисъл, ме вършат щастлива... може би и това е главната причина да работя като психотерапевт.
Повече за гещалт може да прочетете в бр.9/2019
- Десислава, какво ви накара да се обърнете към гещалт лечението? С какво тя се отличава от другите клонове на психотерапията?- Гещалт методът е еклектичен, събрал е хрумвания от разнообразни метафизичен посоки. На мен ми харесва това, че се работи в достоверна лечебна връзка, през погледа на сегашното. Терапевтът участва в контакта подобен, какъвто е, жив, натурален и не е нужно да бъде в позиция на всезнаещ или прочувствено недосегаем. Харесва ми феноменологичният метод, при който просто се разказват някои следени феномени, без да им се прикачва подобаващ смисъл. Той се оставя на клиента. Например, до момента в който приказва човек нещо тъжно и си стиска юмрука, терапевтът може да попита: „ Виждам, че си стискаш юмрука, какво значи това за теб? “. Така подтиква другия самичък да открие смисъла, да свърже надлежно страстта (гнева) с съответната история.
- Какво ви носи работата като терапевт? И каква е вашата персонална формула да сте сполучлив терапевт? - Работата като психотерапевт ми носи задоволство - срещата с всеки човек ме обогатява, прави ме по-земна. Радвам се, когато виждам позитивна смяна в хората. Аз се старая да съм колкото ми е допустимо напълно потопена във всяка сесия, с всеки човек. За мен е значимо да работя с хора, с които се получава контакт, усещам свързване. Не вземам клиенти, в случай че чувствам, че не мога да бъда откровена и открита с тях. Това е кардинално състояние за мен.
- Според хуманистичните посоки в логиката на психиката човек по природа има ключовете към своето здраве и благополучие, заложени в себе си. Но мисля, че не всеки би повярвал на това абсолютно. Защо нямаме достъп до това изконно познание? И по какъв начин да се научим да черпим от своя капацитет? - Ако погледнем на човешкия опит през вероятността на неговите прекарвания, колкото повече от тях той е съумял да приключи до дъно, да интегрира като част от себе си, толкоз по-здрав душевно е. Когато има доста моменти от персоналната история, спомените за които са съпроводени със мощно отрицателни страсти и даже отказване, забравяне и всевъзможни избягвания от тематиката, тогава това затруднява свободния достъп до капацитета, за който загатна. Човешката душeвност е извънредно изобретателна в намиране на способи за „ отбягване “ на неприятни и неуместни неща. От цялостното отказване на болката, забравяне и измисляне на всевъзможни аргументи за това, което се случва, до отчуждаване, оттегляне, омаловажаване, действия, с които се разсейваме и така нататък Те не са безусловно неприятни, само че в случай че се случват, без да знаем за тях, в случай че са автоматизиран и единствен отговор на обстановката, тогава са ригидни. Психотерапията води човек към еластичност, към схващане и креативна опция да избира.Особено значимо за човек е да прегледа и осмисли обстановките, които се повтарят в живота му, или съгласно гещалт терминологията „ незавършените гещалти “. Много от тях носим като незавършени задания на детското развиване и повтаряме цялостен живот, без да си даваме сметка за това. Например, в случай че човек в детството си не е получил задоволително фрустрация и по едно и също време с това задоволително поддръжка, той не съумява да се отдели от симбиотичната връзка с майката (или значимия възрастен), да построи самостоятелност, без значение дали закрилата или фрустрацията са били в остатък. Тогава, в зрелия си живот, той ще се стреми да възвърне тази връзка на обединение с колегата си и ще бъде податлив към образуване на подвластни връзки, които са изпълнени с драматизъм и страдалчество.
- Кое е най-важното в връзките сред терапевт и клиент?- Автентичните, същински връзки, които се образуват в предпазеното лечебно пространство. Те са почвата, основата, която поддържа и подкрепя всички други аспекти в лечението - обсъжданите тематики, проблемите, усложненията. Независимо дали сесията ще протече под формата на диалог, или ще се употребяват спомагателни способи, внасящи изясненост в прекарването - рисунки, работа с въображение, извършения за телесно осъзнаване, ролеви разговори и придвижвания, работа със сънища.
- Какво съставлява психосоматиката? Напоследък много се приказва и написа за това?- Психосоматиката е забавно събитие, при което в тялото на човек се появяват болестни признаци или същински заболявания в резултат на психични компликации. Има хора, които са склонни да заобикалят прекарването на вътрешните си спорове и да ги трансферират върху тялото изцяло неумишлено. Така тялото „ отразява “ несъгласията, „ претърпява “ неуместните страсти, поема товара върху себе си. Вместо да преживее паника да вземем за пример, човек го заболява корем. Или в случай че не може си разреши гневна реакция, подвига кръвно. И по този начин признаците приказват за неизказани усеща, вътрешни спорове, „ замръзнали “ травматични мемоари. Когато те биват разбулени и извадени на повърхността, последователно изчезват. Тук желая да отворя наложителната скоба, че постоянно първо би трябвало да се изключи органичната причина.
- В кои случаи може да бъде потребна психотерапията? - Полезна е при житейски усложнения, конфликтни, претърпени травматични събития, загуби, разлъка, трудност във взаимоотношенията, ниска самокритика, меланхолия, тревога, паникатаки, ОКР, страхове и във всеки случай, при който човек желае да надникне повече в себе си. Все повече хора употребяват психотерапията за откриване на нови аспекти, развиване на капацитета си. Това е трогателен път на самопознание, възстановяване качеството на живот, насърчаване на резистентност, дарба за осъзнато прекарване на страсти, спонтанност, разноцветност в нюансите, отстояване на личните граници. Психотерапията е развой, изискващ самообладание, отдаденост и храброст. Вярвам, че всеки човек е неповторим и надълбоко в себе си носи потребността от същинска среща със себе си.
- Когато всекидневието ви минава в подкрепяне на другите, в отдаване на непознатите потребности и истории, по какъв начин успявате да се отърсите и да намерите време за баланс на личния живот? - Намирам баланс. Обичам придвижването, много вървя по планини. Там мога да остана уединено със себе си, с мислите и възприятията си, да вдишвам свежия въздух. Освен това отстранявам време за фамилията, за сина ми, за приятелите, за утринното кафе на мира …
- Каква е вашата рецепта за благополучие?- Щастието за мен може би е най-близо до понятието свястно битие, нещата и дейностите, в които виждам смисъл, ме вършат щастлива... може би и това е главната причина да работя като психотерапевт.
Повече за гещалт може да прочетете в бр.9/2019
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ