Вземи го ти това дело. Как съдилища си подхвърлят предсрочното освобождаване на Иванчева
Десислава Иванчева е наказана за корупция. Нейната виновност не се разяснява, тъй като към този момент е коментирана от три правосъдни инстанции. И те.
Но даже наказаните имат някакви права. Едно от тях е да получат условно предварително освобождение, когато изпълнят избрани условия. Например – да излежат половината от присъдата си и, както се показва законът, да са дали доказателства, че са се поправили. Разбира се, последното се преценя от съда, който би трябвало и да утвърди или отхвърли предварителното освобождение.
Но какво се случва, когато съдът просто не желае да се произнесе? Случва се това, което се случва с Иванчева.
Вземи го ти
Понастоящем тя към момента е в пандиза в Сливен. Излежала е повече от половината от присъдата си, което ѝ дава право да изиска предварително освобождение. В началото на годината това е направено. По това време обаче Иванчева се намира не в Сливен, а в Ловеч, където има затворническа болница. Тя е там поради белодробно заболяване.
Ето за какво делото за предварителното ѝ освобождение е формирано в окръжния съд в Ловеч. Причината е, че по закон такива процедури се преглеждат от съда по мястото на изтърпяване на присъдата.
Още по тематиката:
Прокуратурата обаче е на друго мнение. Държавното обвиняване пледира, че материалите би трябвало да се изпратят в Сливен, тъй като тя лежи в тамошния женски затвор. Съдът се съгласява и на 10 февруари приключва делото и го изпраща на окръжния съд в Сливен.
Там обаче сюжетът се повтаря. Сливенският съд взема решение, че защото Иванчева към момента се води настанена в болничното заведение в Ловеч, решението за възможното ѝ освобождение би трябвало да се вземе от тамошния съд.
И защото магистратите и в двата града явно не желаят да се занимават с тази история, делото стига до Върховния касационен съд (ВКС). В края на февруари магистратите вземат решение, че делото би трябвало да се гледа в Ловеч, тъй като, въпреки и в болница, Иванчева към момента е пандизчия и изтърпява присъдата си там.
Следва формиране на ново дело в ловешкия съд. Но изненада! Иванчева към този момент се намира в Сливен, тъй като в това време е била излекувана и пратена назад в Сливен. Ловешкият съд се пробва да я призове, само че началникът на локалния затвор дава отговор, че наказаната към този момент не е там. И по тази причина делото е прекъснато за следващ път. И още веднъж е изпратено в Сливен. Какво прави съдията там? Още от същото. Прекратява делото с аргумента, че " меродавният миг за установяване местоизпълнението на наказването, което от своя страна дефинира способният да прегледа настояването за условното предварително освобождение съд е м оментът на формиране на делото по постъпилата от наказаното лице молба ".
С други думи сливенският съд споделя, че делото би трябвало да се гледа от ловешкия съд, тъй като там е подадена първата молба за освобождение и там се е намирала Иванчева два месеца по-рано. Понеже още веднъж на никой не му се занимава, отново се стига до Върховен касационен съд.
За повторно висшият съд взема решение, че делото би трябвало да се гледа в Ловеч. Изпраща материалите там още веднъж, а в определението си показва, че въпросът кой би трябвало да вземе решение към този момент бил обяснен при предходното пътешестване на делото до София. Единствената смяна е, че Иванчева е била върната в Сливен, само че това не трансформира обстоятелството, че молбата ѝ е била подадена в Ловеч още през януари.
" Няма никакво съображение да се смята, че всяка следваща смяна в местонахождението на наказаното лице за изтърпяване на наказването има за последица смяна в способния да прегледа делото съд и влече след себе си смяна на подсъдността. Последното би довело, в случаите на нужда от предприемане на следващо лекуване в друго лечебно заведение или смяна в местоположението на наказаното лице в място за изтърпяване на наказване по отношение на присъединяване в друго правосъдно произвеждане да вземем за пример, до неуместна обстановка, препятстваща опцията за навреме разглеждане на делото “.
Специално отношение
Абсурдът обаче е действителност. След две въртележки Ловеч-Сливен-София-Ловеч делото е до средата.
Защо се прави всичко това? Има я тайната доктрина, съгласно която по този начин ще се блокира опцията да се изиска наново освобождение, в случай че настоящето бъде отказано. Според Наказателно-процесуален кодекс наказаният има право на такава молба един път на шест месеца. А защото на Иванчева и остава към година от присъдата, сходно развиване би означавало, че тя няма да може да изиска ново освобождение преди наказването ѝ да бъде излежано.
Разбира се, това е нечиста сделка. Но е реалност, че от самото ѝ арестуване Иванчева получава " особено " отношение от прокуратурата, само че и от съда.
Още по тематиката:
И по какъв начин не, откакто делото против нея е единственият антикоруцпионен триумф в последните десетина години. Още от задържането ѝ през 2018 година върху този развой е концентриран необикновен интерес. Но той не е единствено тъй като беше задържан областен кмет на София. Още тогава прокуратурата реши да популяризира решимостта си да се бори с корупцията и последваха влачене с белезници напред-назад и месеци държане в ареста. Последното беше по решение на несъществувашия към този момент спецсъд, само че не без съдействието на държавното обвиняване.
Самият съд също съумя да се покаже като изтъкнат герой с корупцията. На първа инстанция Иванчева бе наказана на 20 години затвор, наказване, което всекидневно се дава за ликвидиране. и в последна сметка тя влезе в пандиза за шест години. Бившата кметица на столичния регион " Младост " бе наказана за пожелан рушвет от строителния бизнесмен Александър Ваклин. Делото против нея бе прегледано в рекордни за българските стандарти периоди – три инстанции за четири години. А може би за предварителното ѝ освобождение решението ще бъде взето противоположния метод – колкото по-бавно, толкоз по-добре.
Но даже наказаните имат някакви права. Едно от тях е да получат условно предварително освобождение, когато изпълнят избрани условия. Например – да излежат половината от присъдата си и, както се показва законът, да са дали доказателства, че са се поправили. Разбира се, последното се преценя от съда, който би трябвало и да утвърди или отхвърли предварителното освобождение.
Но какво се случва, когато съдът просто не желае да се произнесе? Случва се това, което се случва с Иванчева.
Вземи го ти
Понастоящем тя към момента е в пандиза в Сливен. Излежала е повече от половината от присъдата си, което ѝ дава право да изиска предварително освобождение. В началото на годината това е направено. По това време обаче Иванчева се намира не в Сливен, а в Ловеч, където има затворническа болница. Тя е там поради белодробно заболяване.
Ето за какво делото за предварителното ѝ освобождение е формирано в окръжния съд в Ловеч. Причината е, че по закон такива процедури се преглеждат от съда по мястото на изтърпяване на присъдата.
Още по тематиката:
Прокуратурата обаче е на друго мнение. Държавното обвиняване пледира, че материалите би трябвало да се изпратят в Сливен, тъй като тя лежи в тамошния женски затвор. Съдът се съгласява и на 10 февруари приключва делото и го изпраща на окръжния съд в Сливен.
Там обаче сюжетът се повтаря. Сливенският съд взема решение, че защото Иванчева към момента се води настанена в болничното заведение в Ловеч, решението за възможното ѝ освобождение би трябвало да се вземе от тамошния съд.
И защото магистратите и в двата града явно не желаят да се занимават с тази история, делото стига до Върховния касационен съд (ВКС). В края на февруари магистратите вземат решение, че делото би трябвало да се гледа в Ловеч, тъй като, въпреки и в болница, Иванчева към момента е пандизчия и изтърпява присъдата си там.
Следва формиране на ново дело в ловешкия съд. Но изненада! Иванчева към този момент се намира в Сливен, тъй като в това време е била излекувана и пратена назад в Сливен. Ловешкият съд се пробва да я призове, само че началникът на локалния затвор дава отговор, че наказаната към този момент не е там. И по тази причина делото е прекъснато за следващ път. И още веднъж е изпратено в Сливен. Какво прави съдията там? Още от същото. Прекратява делото с аргумента, че " меродавният миг за установяване местоизпълнението на наказването, което от своя страна дефинира способният да прегледа настояването за условното предварително освобождение съд е м оментът на формиране на делото по постъпилата от наказаното лице молба ".
С други думи сливенският съд споделя, че делото би трябвало да се гледа от ловешкия съд, тъй като там е подадена първата молба за освобождение и там се е намирала Иванчева два месеца по-рано. Понеже още веднъж на никой не му се занимава, отново се стига до Върховен касационен съд.
За повторно висшият съд взема решение, че делото би трябвало да се гледа в Ловеч. Изпраща материалите там още веднъж, а в определението си показва, че въпросът кой би трябвало да вземе решение към този момент бил обяснен при предходното пътешестване на делото до София. Единствената смяна е, че Иванчева е била върната в Сливен, само че това не трансформира обстоятелството, че молбата ѝ е била подадена в Ловеч още през януари.
" Няма никакво съображение да се смята, че всяка следваща смяна в местонахождението на наказаното лице за изтърпяване на наказването има за последица смяна в способния да прегледа делото съд и влече след себе си смяна на подсъдността. Последното би довело, в случаите на нужда от предприемане на следващо лекуване в друго лечебно заведение или смяна в местоположението на наказаното лице в място за изтърпяване на наказване по отношение на присъединяване в друго правосъдно произвеждане да вземем за пример, до неуместна обстановка, препятстваща опцията за навреме разглеждане на делото “.
Специално отношение
Абсурдът обаче е действителност. След две въртележки Ловеч-Сливен-София-Ловеч делото е до средата.
Защо се прави всичко това? Има я тайната доктрина, съгласно която по този начин ще се блокира опцията да се изиска наново освобождение, в случай че настоящето бъде отказано. Според Наказателно-процесуален кодекс наказаният има право на такава молба един път на шест месеца. А защото на Иванчева и остава към година от присъдата, сходно развиване би означавало, че тя няма да може да изиска ново освобождение преди наказването ѝ да бъде излежано.
Разбира се, това е нечиста сделка. Но е реалност, че от самото ѝ арестуване Иванчева получава " особено " отношение от прокуратурата, само че и от съда.
Още по тематиката:
И по какъв начин не, откакто делото против нея е единственият антикоруцпионен триумф в последните десетина години. Още от задържането ѝ през 2018 година върху този развой е концентриран необикновен интерес. Но той не е единствено тъй като беше задържан областен кмет на София. Още тогава прокуратурата реши да популяризира решимостта си да се бори с корупцията и последваха влачене с белезници напред-назад и месеци държане в ареста. Последното беше по решение на несъществувашия към този момент спецсъд, само че не без съдействието на държавното обвиняване.
Самият съд също съумя да се покаже като изтъкнат герой с корупцията. На първа инстанция Иванчева бе наказана на 20 години затвор, наказване, което всекидневно се дава за ликвидиране. и в последна сметка тя влезе в пандиза за шест години. Бившата кметица на столичния регион " Младост " бе наказана за пожелан рушвет от строителния бизнесмен Александър Ваклин. Делото против нея бе прегледано в рекордни за българските стандарти периоди – три инстанции за четири години. А може би за предварителното ѝ освобождение решението ще бъде взето противоположния метод – колкото по-бавно, толкоз по-добре.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ