Десислава Гунчева е детски психолог в Пловдив вече повече от

Десислава Гунчева е детски психолог в Пловдив към този момент повече от 10 години. В своята процедура, тя работи с деца на възраст от 3 до 16 години, като част от тях попадат в аутистичния набор. Избира тази специалност, тъй като детският свят я впечатлява със своя нюанс, характерност и непорочност. За нея е забавно и предизвикателно да се потопява в детските чувства и проблеми, които за възрастните постоянно наподобяват незначителни. Десислава се съгласи да приказва извънредно пред вестник „ Марица “ за разрастващия се проблем у нас с агресивното държание в детска и юношеска възраст.

-Отчитате ли напредък на случаите с детска експанзия през последните години?

-Това, което ми прави усещане, е че в действителност има повишение на случаите в моята процедура, само че не съм сигурна по какъв начин е вярно да бъде регистрирано. Причината е, че напоследък прекомерно се подчертава върху по-бурни прояви на изложение при децата, които се регистрират като нападателно държание.

Спречквания в учебно заведение постоянно са се случвали, само че до момента в който преди на това се е гледало като на естествен стадий в развиването на децата, през днешния ден етикетът " проблематично дете " се лепи безсистемно.

-Не е ли прогрес за обществото фактът, че на експанзията и насилието се гледа по-сериозно от преди?

-Като във всяко нещо, и тук е необходим баланс. Това, че в този момент прекомерно се подчертава от страна, и на учители, и на родители, натрупа много напрежение в децата и тотално ги обърква .

От една страна, експанзия е всяко държание, което съзнателно поврежда човешко създание или благосъстоятелност. От друга - имаме нападателна сила, която по формулировка съставлява мощна динамичност и предпочитание за придвижване.

Понякога спонтанните изяви на децата елементарно могат да се объркат с нападателно държание. Границата е тънка, по тази причина е добре да се следи самата конюнктура, да се наблюдават аргументите за съответната демонстрация и да не се избързва с изводите.

-Успява ли българското общество да пребори стигмата, че щом детето върви на психолог, значи му има нещо?

-Донякъде. През последните години хората са станали по-отворени към нашата работа, а на много от децата даже им е забавно да посещават психолог. Въпреки това, разбирането към момента не е достигнало равнището, на което би трябвало да бъде, с цел да се реализират основни резултати. Както човек обръща внимание на физическото здраве, по този начин е редно да поставя същите грижи и за психическото. За жал, услугата не е по здравна каса, което стопира доста хора да потърсят помощ.  

-Защо, съгласно Вас, в България продължава да се приказва за учебна експанзия в такива съществени мащаби? 

- Това, което следя е, че в огромна част от учебните заведения съществува омраза сред родители и учители. На доктрина всички вървят в една посока за положителното на децата, само че на процедура всеки трансферира виновността на другия. Също по този начин, фокусът в учебните заведения пада главно върху преподаването на университетски познания, а не върху доизграждането на полезности в децата. Голяма част от правата на учителите се лишават от Министерството на образованието за сметка на родителите. Те постоянно се намесват в учебния развой, което води до неглижиране на децата. Всяка от страните е заета със личната си борба, до момента в който децата остават в едно състояние, в което имат доста права, а липсват отговорности. Всеизвестно е, че когато няма тъкмо открити правила и граници, настава безпорядък и безвластие.

-Кои са главните фактори за възникване на експанзия измежду децата?

-Агресивното държание може да бъде предизвикано от наблюдаване, въздържан яд, боязън, ниско самочувствие, насъбрано напрежение или даже от това, че детето не познава себе си.

Когато с него не се беседва, то не може вярно да обработи страстите си и стартира да стига до крайности, както в любовта, по този начин и в омразата.

 Ако към неналичието на надзор прибавим въздействието на обществените мрежи, видео игрите с нападателна устременост, недоспиването и прекомерната консумация на енергийни питиета, ще получим тези статистики, за които слушаме по новините.

Тези деца не са проблематични, а комплицирани.

Ценностите им се построяват най-много от обществените мрежи и от връстниците, които не са в положение да ги затвърдят. В тийнейджърка възраст те са към този момент главно обърнати към връстниците си и в случай че им липса родителско внимание, нещата елементарно могат да излязат от надзор.

-Според Валдорфската педагогика другите цветове могат да въздействат позитивно на децата според от тяхната възраст. Решаващ фактор ли е цветната среда за възникването на яд и експанзия?

-Така е, цветовете въздействат, изключително в случай че са допълнително. Червеният цвят да вземем за пример води до импулсивност, а черният подтиска. Ярко жълтият подтиква прекомерно сетивата и може да докара до възбуденост, която да прерасне в нападателна демонстрация, в случай че отсреща стои дразнител.

Затова е добре при избор на цвят за детска стая да се залага на пастелни тонове като ярко розово, синьо или зелено.

-Защо безконтролното потребление на обществени мрежи е една от аргументите за нападателно държание от децата?

-Заради наличието, продължителността и непрекъснатата стимулация. Това е една пасивна интензивност, при която тялото е неподвижен, само че мозъкът се пренатоварва и събраната сила не може да се изразходи вярно.

Отделно, моделът на подражателство, който построяват обществените мрежи, е обвързван с обожаване на идоли, които

в множеството случаи са нахакани, арогантни и разкрепостени .

По този метод елементарно се развива толеранс към този тип държание. Когато такова наличие се употребява непрекъснато и отсреща няма възрастен за противоположна връзка, детето ги приема за ултимативна истина и построява за себе си мнение, основано на неговите персонални знания досега.

-Какво значат клиповете с принуждение, които се разпостраняват в интернет пространството?

-Често в такива обстановки се обръща внимание най-вече на индивида, извършващ насилието, до момента в който заснемащият видеото остава в сянка. Той обаче демонстрира същата степен на ангажираност към въпросното действие, каквато и самият принудител. Разликата е, че единият има смелостта да го изрази непосредствено, а другият не.

Дори в такива случаи, скритият остава по-опасният от двамата — тъй като насилникът рано или късно ще си понесе следствията, а другият ще продължи да оправдава и предизвиква сходно държание.

И тук към този момент не приказваме за " проблематични деца ", а за проблем на обществото.

-С наказване ли би трябвало да се противостои на експанзията при децата или по различен метод?

-Всяка съответна обстановка би трябвало да се преценя сама за себе си, тъй като в доста от случаите е осъден агресорът, а в действителност пострадалият е този, предизвикал спречкването. Затова преди да се стигне до наказване е вярно да се изслушват и двете гледни точки, а казусът да се преглежда в дълбочина.

Въпреки това, е значимо да се знае, че последици има за всяко деяние, тъй като и в живота е по този начин.

За деца, определяни като нападателни или по-буйни, е целесъобразно да се търсят способи за ориентиране на тяхната сила в градивна посока — да вземем за пример посредством възлагане на задания и отговорности, които да ги накарат да се усещат пълноценни и значими. В противоположен случай детето ще одобри даденото му определение и ще се опита да заслужи тази купа.

-Кои са най-ефективните способи за справяне с експанзията в учебно заведение?

-Ще стартира с към този момент съществуващите - спортът, извънкласните действия, учебните начинания и ролевите игри с присъединяване на учебния психолог.

Друг ефикасен способ би бил час по прочувствена просветеност, както и профилирани стаи в учебно заведение, в които децата да могат свободно да отприщват събралото се напрежение или яд.

И трето – остарелият изпитан способ с разпоредбите и глобите, който неизбежно би трябвало да участва на територията на учебното заведение.

-Вашият съвет към родителите на по този начин наречените " проблематични деца "?

-Да следят своите реакции в тези обстановки, които ги предизвикат да показват яд, тъй като децата са тяхно огледало. Също по този начин да демонстрират самообладание, да дават други възможности на държание в дадени обстановки, да беседват с децата и да подхождат с обич към тях.