Супермаркет или емблема на София?
Деси ВЕЛЕВА
Ще се откри ли през новата година излаз от следващата борба на остарялото против новото, на обичайното против модерното, на историческата забележителност против инвеститорските домогвания? Може ли да се стигне до баланс сред публичния интерес и частната самодейност в проблема с Централните хали, оповестени за монумент на културата с национално значение? Трябва ли Халите да останат посвоему неповторимо място, или могат просто да замязят на стотиците огромни магазини под шапката на известна хранителна верига?
Миналото и бъдещето на постройката на столичните хали за следващ път е на дневен ред, откакто през последните месеци бе направена безапелационната поръчка, че в нея ще се настани " Кауфланд ". Последваха протестни писма, живи вериги, реакции на неправителствени организации. Яснота за бъдещето на емблематичната постройка в центъра на София към момента няма, само че практиката демонстрира, че пътят не просто е начертан, а е прокаран.
Германската верига презентира един план, по-късно го обнови и се опита да притегли бранители с обещанието да влага към 50 милиона лв.. След гласове на неодобрение от разнообразни страни в последна сметка от компанията заявиха, че са се съобразили с рекомендациите на Националния институт по недвижимо културно завещание и на Министерството на културата във връзка с бъдещия им план. Затова оттова на бърза ръка трансформираха първичните хрумвания за изгледа на входовете на постройката, на рампата, на терасите на второ равнище, достъпа до сутерена. От веригата дадоха обещание и обособено място за самостоятелни търговци и подсигуряваха да се запази постройката като монумент на културата, откакто се реставрира и поддържа съгласно първичния план на създателите. Дотук добре... Но фактът си остава - в знаковата постройка в центъра на града, която генерации столичани свързват с традицията, с историята, с предишното си, с пъстротата, ще блесне знакът на непозната хранителна верига, на устрема за облага, на унифицирането.
Затова и капиталовото желание изцяло естествено провокира остра реакция в някои среди. Против него се оповестиха общественици, неправителствени и браншови организации. От Съюза на българските архитекти излязоха с писмо, в което припомниха, че Централните хали са знакова и емблематична постройка за София, чието културно значение надалеч надвишава трансформирането й в редови търговски обект.
Утвърдени имена като проф. Тодор Булев и проф. Борислав Борисов обявиха, че страната и общината би трябвало да потърсят благоприятни условия, да върнат на Халите тяхното изначално значение на градско, публично средище в сърцето на столицата, реализирано в предишното посредством архитектурния план и характерна роля в живота на града. Те и сътрудниците им дадоха хрумвания за развиването на постройката като туристически и информативен център, център за художествени занаяти и приложно-декоративни изкуства, изложбена зала и арт център, библиотека и книжарница. Според тях постройката може да се трансформира в място за постоянни, периодически фермерски пазари, изложения на сувенири, фестивали на виното и храните, за тържества и културни събития и други Затова специалистите настояха за прекъсване на процедурата.
Равновесие сред публичната и частната изгода се намира мъчно, когато противоречивият обект е частна благосъстоятелност. Нещата в допълнение се усложняват и когато в това време той е монумент на културата. Не са един и два образците за унищожени или оставени на разрухата предпазени здания заради липса на интерес у притежателя да ги поддържа. Тук казусът не е подобен, само че е доказателство за предупреден конфликт, в който или всички са прави, или всички бъркат.
Сагата с емблематичната постройка стартира преди доста години, когато 75 на 100 от нея се оказва благосъстоятелност на сдружението " Ащром ". Стига се даже до дело против някогашния кмет Стефан Софиянски, който най-после бе оневинен по обвиняване в корист със служебно състояние поради занижаване 400 пъти на цената на Халите при договорката, подписана от смесено сдружение на общината с израелската компания. Драмата обаче не спря дотук, защото след това се наложи общината да размени остатъчния си дял от 25 на 100 в постройката против градинката до Руската черква в София, която се оказа благосъстоятелност на " Ащром ". Така се избави зелена повърхност, само че се изгуби напълно контролът върху знаковата сграда. Ако в този момент се утвърди планът на " Кауфланд ", компанията евентуално ще изиска да закупи постройката. Продажбата няма по какъв начин да се спре - нито от страната, нито от общината. Но те въпреки всичко имат механизми за интервенция, с цел да се резервира знаковата постройка в достоверния й тип. Иначе ще бъде направена просто първата стъпка към изгубването и на тази част от историческото завещание освен на столичани, само че и на всички българи.
110 години история
Решение за построяването на затрупан пазар за продажбата на месни и млечни артикули, птици, риба, зеленчуци и плодове в центъра на София е взето още в края на XIX век. Първоначално пазарът се обитава в обширна дървена постройка в центъра на града. С разрастването и благоустрояването на града, в първите години на XIX век, се взима решение за построяването на специфична нова постройка. Проектирането стартира през 1907 година
Сградата на Централните хали, издигната в интервала 1909-1911 година по план на арх. Наум Торбов, е измежду най-функционалните и красиви български архитектурни мостри от началото на XX век. Фасадите са богати на каменна пластика, над основния вход е изобразен пластично столичният герб на художника Хараламби Тачев. Над него в аркирана куличка е инсталиран часовник с троен циферблат. Идеята е постройката да е затрупан пазар за продажба на хранителни артикули. В продължение на към 30 години работи в този си тип, като последователно стоките стартират да се излагат в присъщия за времето дюкянен вид. През 50-те години на ХХ век е направена реорганизация и в продължение на няколко десетилетия тя работи като супермаркет. Следва дълъг интервал, в който постройката е затворена до 2000 година, когато е направено преустрояване, при което са построени спомагателни равнища за откриване на по-голяма комерсиална повърхност.
Търговията завзе и други знакови здания
Това напълно не е първи опит на огромни търговски вериги да пробият в знакови здания в София. Преди повече от 10 години " Била " купи бившето кино " Изток " за 1,43 милиона евро. Първо се говореше, че постройката ще бъде разрушена и на нейно място да бъде построен многоетажен офис и комерсиална постройка със застроена повърхност от 14 000 кв. метра. Малко по-късно стана ясно, че постройката ще се резервира.
Въпреки че бе със статут монумент на културата, знаковото кино " Европа палас " със остаряло име " Димитър Благоев " също бе превърнато в хипермаркет преди няма и две години. То бе изтърбушено, получи съвременна фасада от алуминиеви профили, която няма нищо общо с достоверния му тип. Затова " спомогнаха " Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно завещание, които дадоха " зелена светлина " за трансформацията на фамозния кинотеатър. Сградата е открита през 1938 година и е дело на известния български проектант Асен Михайловски, като е част от архитектурно-строителния отбор от историческия градски център на столицата. Беше.
Ще се откри ли през новата година излаз от следващата борба на остарялото против новото, на обичайното против модерното, на историческата забележителност против инвеститорските домогвания? Може ли да се стигне до баланс сред публичния интерес и частната самодейност в проблема с Централните хали, оповестени за монумент на културата с национално значение? Трябва ли Халите да останат посвоему неповторимо място, или могат просто да замязят на стотиците огромни магазини под шапката на известна хранителна верига?
Миналото и бъдещето на постройката на столичните хали за следващ път е на дневен ред, откакто през последните месеци бе направена безапелационната поръчка, че в нея ще се настани " Кауфланд ". Последваха протестни писма, живи вериги, реакции на неправителствени организации. Яснота за бъдещето на емблематичната постройка в центъра на София към момента няма, само че практиката демонстрира, че пътят не просто е начертан, а е прокаран.
Германската верига презентира един план, по-късно го обнови и се опита да притегли бранители с обещанието да влага към 50 милиона лв.. След гласове на неодобрение от разнообразни страни в последна сметка от компанията заявиха, че са се съобразили с рекомендациите на Националния институт по недвижимо културно завещание и на Министерството на културата във връзка с бъдещия им план. Затова оттова на бърза ръка трансформираха първичните хрумвания за изгледа на входовете на постройката, на рампата, на терасите на второ равнище, достъпа до сутерена. От веригата дадоха обещание и обособено място за самостоятелни търговци и подсигуряваха да се запази постройката като монумент на културата, откакто се реставрира и поддържа съгласно първичния план на създателите. Дотук добре... Но фактът си остава - в знаковата постройка в центъра на града, която генерации столичани свързват с традицията, с историята, с предишното си, с пъстротата, ще блесне знакът на непозната хранителна верига, на устрема за облага, на унифицирането.
Затова и капиталовото желание изцяло естествено провокира остра реакция в някои среди. Против него се оповестиха общественици, неправителствени и браншови организации. От Съюза на българските архитекти излязоха с писмо, в което припомниха, че Централните хали са знакова и емблематична постройка за София, чието културно значение надалеч надвишава трансформирането й в редови търговски обект.
Утвърдени имена като проф. Тодор Булев и проф. Борислав Борисов обявиха, че страната и общината би трябвало да потърсят благоприятни условия, да върнат на Халите тяхното изначално значение на градско, публично средище в сърцето на столицата, реализирано в предишното посредством архитектурния план и характерна роля в живота на града. Те и сътрудниците им дадоха хрумвания за развиването на постройката като туристически и информативен център, център за художествени занаяти и приложно-декоративни изкуства, изложбена зала и арт център, библиотека и книжарница. Според тях постройката може да се трансформира в място за постоянни, периодически фермерски пазари, изложения на сувенири, фестивали на виното и храните, за тържества и културни събития и други Затова специалистите настояха за прекъсване на процедурата.
Равновесие сред публичната и частната изгода се намира мъчно, когато противоречивият обект е частна благосъстоятелност. Нещата в допълнение се усложняват и когато в това време той е монумент на културата. Не са един и два образците за унищожени или оставени на разрухата предпазени здания заради липса на интерес у притежателя да ги поддържа. Тук казусът не е подобен, само че е доказателство за предупреден конфликт, в който или всички са прави, или всички бъркат.
Сагата с емблематичната постройка стартира преди доста години, когато 75 на 100 от нея се оказва благосъстоятелност на сдружението " Ащром ". Стига се даже до дело против някогашния кмет Стефан Софиянски, който най-после бе оневинен по обвиняване в корист със служебно състояние поради занижаване 400 пъти на цената на Халите при договорката, подписана от смесено сдружение на общината с израелската компания. Драмата обаче не спря дотук, защото след това се наложи общината да размени остатъчния си дял от 25 на 100 в постройката против градинката до Руската черква в София, която се оказа благосъстоятелност на " Ащром ". Така се избави зелена повърхност, само че се изгуби напълно контролът върху знаковата сграда. Ако в този момент се утвърди планът на " Кауфланд ", компанията евентуално ще изиска да закупи постройката. Продажбата няма по какъв начин да се спре - нито от страната, нито от общината. Но те въпреки всичко имат механизми за интервенция, с цел да се резервира знаковата постройка в достоверния й тип. Иначе ще бъде направена просто първата стъпка към изгубването и на тази част от историческото завещание освен на столичани, само че и на всички българи.
110 години история
Решение за построяването на затрупан пазар за продажбата на месни и млечни артикули, птици, риба, зеленчуци и плодове в центъра на София е взето още в края на XIX век. Първоначално пазарът се обитава в обширна дървена постройка в центъра на града. С разрастването и благоустрояването на града, в първите години на XIX век, се взима решение за построяването на специфична нова постройка. Проектирането стартира през 1907 година
Сградата на Централните хали, издигната в интервала 1909-1911 година по план на арх. Наум Торбов, е измежду най-функционалните и красиви български архитектурни мостри от началото на XX век. Фасадите са богати на каменна пластика, над основния вход е изобразен пластично столичният герб на художника Хараламби Тачев. Над него в аркирана куличка е инсталиран часовник с троен циферблат. Идеята е постройката да е затрупан пазар за продажба на хранителни артикули. В продължение на към 30 години работи в този си тип, като последователно стоките стартират да се излагат в присъщия за времето дюкянен вид. През 50-те години на ХХ век е направена реорганизация и в продължение на няколко десетилетия тя работи като супермаркет. Следва дълъг интервал, в който постройката е затворена до 2000 година, когато е направено преустрояване, при което са построени спомагателни равнища за откриване на по-голяма комерсиална повърхност.
Търговията завзе и други знакови здания
Това напълно не е първи опит на огромни търговски вериги да пробият в знакови здания в София. Преди повече от 10 години " Била " купи бившето кино " Изток " за 1,43 милиона евро. Първо се говореше, че постройката ще бъде разрушена и на нейно място да бъде построен многоетажен офис и комерсиална постройка със застроена повърхност от 14 000 кв. метра. Малко по-късно стана ясно, че постройката ще се резервира.
Въпреки че бе със статут монумент на културата, знаковото кино " Европа палас " със остаряло име " Димитър Благоев " също бе превърнато в хипермаркет преди няма и две години. То бе изтърбушено, получи съвременна фасада от алуминиеви профили, която няма нищо общо с достоверния му тип. Затова " спомогнаха " Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно завещание, които дадоха " зелена светлина " за трансформацията на фамозния кинотеатър. Сградата е открита през 1938 година и е дело на известния български проектант Асен Михайловски, като е част от архитектурно-строителния отбор от историческия градски център на столицата. Беше.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ