Накъде с боклука на София?
Деси ВЕЛЕВА
Провал на мегапроект за оползотворяване на сметта на София, милиони изгубени евросредства и невъзможност съпровождат последните месеци от ръководството на ГЕРБ в София. Признатата преди седмица неудача с усвояването на европари за построяването на оборудване за изгаряне на по този начин наречения РДФ боклук на столицата остана някак настрана от публичното внимание около злободневните политически безредици. Проектът за противоречивия инсинератор за изгаряне на боклук обаче беше единственият вид на Столичната община да се оправи с огромна част от казуса - какво да вършим с генерирания от най-големия град в България отпадък?
Преди много години ГЕРБ реши, че апаратура за изгаряне посред града е най-хубавото решение. Едни скочиха против местоположението му, други - против концепцията, а трети останаха без позиция. Години наред слушахме бодряшки изказвания по какъв начин Европа ще даде пари, а оборудването е най-екологичният вид. Чухме толкоз доста похвали за сходни съоръжения, работещи от години в центъра на Виена и в други огромни европейски градове, че съвсем ни се прииска да я изтипосаме на жълтите павета пред храма " Свети Ал. Невски ", че да светнем от непорочност и екологичност. Обаче нищо не се случи до момента, а очевидно няма и да се случи.
А в този момент накъде? Общината не споделя. Ще мисли занапред. Или различен ще мисли, само че след изборите наесен. Който и да е той, няма да откри излаз скоро, тъй като казусът не е елементарен за решение в кратковременен проект. Въпросът е дали няма да пристигна отново миг за боклучена рецесия.
А в миналото имаше и бали
Не беше чак толкоз от дълго време времето на трупащите се по претъпкани сметища миризливи бали с отпадък, които след това трябваше да се разкарват из цялата страна в търсене на милостива приемаща община. Някои помнят, че боклукът на София се балираше от 2005 до 2007 година, защото сметището в Суходол беше затворено. В незабавен порядък тогавашният кмет Бойко Борисов отново го отвори, с цел да се бори със задълбочаващата се рецесия. За целия съвсем апокалиптичен интервал бяха опаковани близо 800 000 тона боклук в съвсем толкоз бали, които трябваше да се транспортират до депа в страната години наред. За цялата сага бяха изразходвани най-малко 100 млн. лв.. Стигна се до такава степен Европейската комисия да стартира дело против България поради балираните боклуци и неналичието на модерна система за оползотворяването на боклука.
Десет години бяха нужни на Столичната община, с цел да премине през главните стъпки за осъществяване на огромна стратегия за ръководство на боклука, с цел да не се стига до нов отпадъчен Армагедон. Кметството стартира да работи по интегрирана система от уреди за отнасяне на битовите боклуци в 4 стадия. Единият включва депото за боклуци " Садината ", което има потенциал от 3,2 млн. тона и живот 21 години. Друга част на системата е инсталацията за биологично отнасяне " Хан Богров ", в която отиват зелените боклуци от парковете и питателните боклуци от заведения за хранене и магазини.
Заводът за преправка на боклука на града
Основният съставен елемент е Заводът за механично-биологично отнасяне на битови боклуци и произвеждане на РДФ гориво край софийското село Яна, открит през 2015 година след доста отлагания. Тогава бе закрита наказателната процедура против страната за погрешно използване на европейското законодателство при ръководството на боклуци.
Строежът на завода с финансовата поддръжка на Оперативна стратегия " Околна среда 2007-2013 година " и със заем от Европейската капиталова банка лиши година и осем месеца. Така, много след началото на ХХI век, една европейска столица се снабди с съвременен цех за боклуци, който да преработва 410 000 тoнa отпадък годишно.
Остана единствено последната фаза от огромния план - апаратура за изгаряне на РДФ горивото, което остава след преработката на сметта в завода. В него тexнoлoгичният пpoцec включва приемане на сметта, мexaничнo ceпapиpaнe с обособяване на мeтaл, cтъклo, кapтoн, xapтия, плacтмacи, планувани за рeциклиpaнe. Останалите отпадни артикули отиват за биологично сушене, а след него остават няколко продукта - материал, сходен на компост, боклук за депониране и най-много фракции на модифицирани горива, по-известни като РДФ гориво.
РДФ горивото чака да бъде изгорено в циментовите фабрики
Именно РФД е абревиатурата, от която към този момент се плашат и гаргите. Инсталацията за оползотворяването на въпросното гориво обаче остава фантазия, стана ясно преди дни. Въпреки че години наред се работеше и спореше по нея, призоваваше се за референдуми, насрочиха се търгове, които се апелираха в съда, разгласи се даже победител в процедурата за строителството, само че най-после Столичната община не съумя да се вмести в оповестения от Европа период и изгуби финансирането извън.
Спорен е въпросът до каква степен би бил преференциален бъдещият инсинератор, който има за цел да обезпечава топлинна сила за столичното парно и по този начин да се пести част от потребления сега природен газ. От общината с половин уста признават, че сега Заводът за преправка на отпадък не създава задоволително РДФ гориво, което да зарежда възможното бъдещо оборудване за изгарянето му. Заложено е инсинераторът да изгаря 180 000 тона, само че заводът генерира едвам една трета от това количество.
Съоръжението във Виена, което е модел на Столичната община
Явно сметките на общината не излизат, а бъдещето е още по-неясно. В момента РДФ се разнася из страната за изгаряне главно в циментови фабрики. Все по-често обаче те не го желаят, тъй като качеството му не дава отговор на заложените параметри и калоричността му не е задоволителна за произвеждане на цимент. На всичкото от горната страна Столичната община заплаща на заводите, а спомагателни милиони отиват и за превозването му. Според последната социална поръчка, оповестена от кметството, над 26 млн. лв. ще бъдат дадени за една година на компании, които решат да отърват общината от 100 000 тона РДФ боклук.
Ами в случай че не се намерят претенденти? Пак ли ще пристигна времето на балите? Този път с модерното име РДФ.
>
Провал на мегапроект за оползотворяване на сметта на София, милиони изгубени евросредства и невъзможност съпровождат последните месеци от ръководството на ГЕРБ в София. Признатата преди седмица неудача с усвояването на европари за построяването на оборудване за изгаряне на по този начин наречения РДФ боклук на столицата остана някак настрана от публичното внимание около злободневните политически безредици. Проектът за противоречивия инсинератор за изгаряне на боклук обаче беше единственият вид на Столичната община да се оправи с огромна част от казуса - какво да вършим с генерирания от най-големия град в България отпадък?
Преди много години ГЕРБ реши, че апаратура за изгаряне посред града е най-хубавото решение. Едни скочиха против местоположението му, други - против концепцията, а трети останаха без позиция. Години наред слушахме бодряшки изказвания по какъв начин Европа ще даде пари, а оборудването е най-екологичният вид. Чухме толкоз доста похвали за сходни съоръжения, работещи от години в центъра на Виена и в други огромни европейски градове, че съвсем ни се прииска да я изтипосаме на жълтите павета пред храма " Свети Ал. Невски ", че да светнем от непорочност и екологичност. Обаче нищо не се случи до момента, а очевидно няма и да се случи.
А в този момент накъде? Общината не споделя. Ще мисли занапред. Или различен ще мисли, само че след изборите наесен. Който и да е той, няма да откри излаз скоро, тъй като казусът не е елементарен за решение в кратковременен проект. Въпросът е дали няма да пристигна отново миг за боклучена рецесия.
А в миналото имаше и бали
Не беше чак толкоз от дълго време времето на трупащите се по претъпкани сметища миризливи бали с отпадък, които след това трябваше да се разкарват из цялата страна в търсене на милостива приемаща община. Някои помнят, че боклукът на София се балираше от 2005 до 2007 година, защото сметището в Суходол беше затворено. В незабавен порядък тогавашният кмет Бойко Борисов отново го отвори, с цел да се бори със задълбочаващата се рецесия. За целия съвсем апокалиптичен интервал бяха опаковани близо 800 000 тона боклук в съвсем толкоз бали, които трябваше да се транспортират до депа в страната години наред. За цялата сага бяха изразходвани най-малко 100 млн. лв.. Стигна се до такава степен Европейската комисия да стартира дело против България поради балираните боклуци и неналичието на модерна система за оползотворяването на боклука.
Десет години бяха нужни на Столичната община, с цел да премине през главните стъпки за осъществяване на огромна стратегия за ръководство на боклука, с цел да не се стига до нов отпадъчен Армагедон. Кметството стартира да работи по интегрирана система от уреди за отнасяне на битовите боклуци в 4 стадия. Единият включва депото за боклуци " Садината ", което има потенциал от 3,2 млн. тона и живот 21 години. Друга част на системата е инсталацията за биологично отнасяне " Хан Богров ", в която отиват зелените боклуци от парковете и питателните боклуци от заведения за хранене и магазини.
Заводът за преправка на боклука на града
Основният съставен елемент е Заводът за механично-биологично отнасяне на битови боклуци и произвеждане на РДФ гориво край софийското село Яна, открит през 2015 година след доста отлагания. Тогава бе закрита наказателната процедура против страната за погрешно използване на европейското законодателство при ръководството на боклуци.
Строежът на завода с финансовата поддръжка на Оперативна стратегия " Околна среда 2007-2013 година " и със заем от Европейската капиталова банка лиши година и осем месеца. Така, много след началото на ХХI век, една европейска столица се снабди с съвременен цех за боклуци, който да преработва 410 000 тoнa отпадък годишно.
Остана единствено последната фаза от огромния план - апаратура за изгаряне на РДФ горивото, което остава след преработката на сметта в завода. В него тexнoлoгичният пpoцec включва приемане на сметта, мexaничнo ceпapиpaнe с обособяване на мeтaл, cтъклo, кapтoн, xapтия, плacтмacи, планувани за рeциклиpaнe. Останалите отпадни артикули отиват за биологично сушене, а след него остават няколко продукта - материал, сходен на компост, боклук за депониране и най-много фракции на модифицирани горива, по-известни като РДФ гориво.
РДФ горивото чака да бъде изгорено в циментовите фабрики
Именно РФД е абревиатурата, от която към този момент се плашат и гаргите. Инсталацията за оползотворяването на въпросното гориво обаче остава фантазия, стана ясно преди дни. Въпреки че години наред се работеше и спореше по нея, призоваваше се за референдуми, насрочиха се търгове, които се апелираха в съда, разгласи се даже победител в процедурата за строителството, само че най-после Столичната община не съумя да се вмести в оповестения от Европа период и изгуби финансирането извън.
Спорен е въпросът до каква степен би бил преференциален бъдещият инсинератор, който има за цел да обезпечава топлинна сила за столичното парно и по този начин да се пести част от потребления сега природен газ. От общината с половин уста признават, че сега Заводът за преправка на отпадък не създава задоволително РДФ гориво, което да зарежда възможното бъдещо оборудване за изгарянето му. Заложено е инсинераторът да изгаря 180 000 тона, само че заводът генерира едвам една трета от това количество.
Съоръжението във Виена, което е модел на Столичната община
Явно сметките на общината не излизат, а бъдещето е още по-неясно. В момента РДФ се разнася из страната за изгаряне главно в циментови фабрики. Все по-често обаче те не го желаят, тъй като качеството му не дава отговор на заложените параметри и калоричността му не е задоволителна за произвеждане на цимент. На всичкото от горната страна Столичната община заплаща на заводите, а спомагателни милиони отиват и за превозването му. Според последната социална поръчка, оповестена от кметството, над 26 млн. лв. ще бъдат дадени за една година на компании, които решат да отърват общината от 100 000 тона РДФ боклук.
Ами в случай че не се намерят претенденти? Пак ли ще пристигна времето на балите? Този път с модерното име РДФ.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ