Образованието през 2022 г. - наваксване и липса на реформа
Деси ВЕЛЕВА
Под знака на наваксването на пропуснатото през неприсъственото в учебно заведение образователно време и раздрусването на университетите с нови хрумвания за промяна мина 2022 година за системата на образованието у нас. Средното обучение бързаше да компенсира насъбраните дефицити от онлайн образованието, а висшето - да се опълчва на министерските планове за сливане на вузове и да се бори за по-сериозно финансиране.
На този декор се редяха ранглисти след ранглисти, които разпростираха нелицеприятната картина на ниската ефикасност от напъните да се усъвършенства качеството в системата. Яловите напъни затвърдиха схващането, че на доктрина всеки схваща от обучение, само че реформирането му не е в компетенциите на никой.
Ситуацията се усложни в допълнение и от обстоятелството, че за тази една година два министерски екипа влязоха в отрасловото ведомство. Воденият от акад. Николай Денков екип опита за малко време да вкара промени, които никой от засегнатите страни не изиска да одобри. Той насочи напъните си към осъществяване на концепцията за обединение на университети и получи доста мощен отпор. След като на стола му седна проф. Сашо Пенов от служебното държавно управление, самодейността не откри благосклонно отношение и > пристрастеностите в сектора
внезапно се охладиха. > Друго желание на акад. Денков за по-ранно начало на образователната година за учебните заведения също не откри поддръжка измежду гилдията и остана неосъществено. С крушение завърши и замисълът на Денков за напълно нови правила за избор на шефове на учебни заведения. След като разгорещи страстите в колегията, наредбата с наредбите отиде в съда и замрази процедурите за избор на нови учебни началници. > Наследникът на Денков, от позицията си на краткотраен министър, още от първия ден в МОН влезе в ролята на пожарникар и до момента се пробва да потушава пристрастеностите, възпламенени от предшественика му. Но не предпрема стъпки за промени в системата, а търпеливо изчаква да завърши краткотрайния му статут.
За учениците учебният живот продължи да върви в откритите рамки - контролни работи, външни оценения, матури. Така по традиция през ранното лято започнаха да се появяват систематизирания като: " 17% от зрелостниците са с двойка по български език и литература ", " Голям срив в знанията по математика в V клас ", " 30% от седмокласниците не схващат какво четат ", " 3/4 от младежите нямат умения за работа ", " 27 учебни заведения са със 100% скъсани зрелостници на матурата ". Надеждите за по-добро обаче продължиха да носят български възпитаници, които се окичиха с медали от интернационалните олимпиади и надпревари. Те биха върхове по успеваемост, водиха страната ни по върховете на математиката, астрономията, физиката, биологията и върнаха вярата, че учебното заведение може да създава и качество. Но междинното равнище на математически умения напрактика си остана покрай дъното.> По отношение на висшето обучение заключенията за миналата година са по-разнопосочни. С искания за най-голяма достореверност и изчерпателност годишното рейтингово изследване на МОН сподели положението на университетите у нас. Излезе нескрито, да вземем за пример, че информатиката в Софийския университет носи над 5500 лева приход, а приложението на дипломата е най-ниско при туризма. Изясни се още, че още са налице > огромни диспропорции
сред университетите, > а България е без нито един вуз в класацията на първите 1200 в света. Въпреки това безработицата измежду приключилите висше обучение в последните пет години се оказа спаднала до рекордно ниски равнища, а междинните приходи на висшистите нарастват.
Последната оценка за положението на образованието у нас излезе преди дни от годишен отчет на Европейската комисия, която следи и проучва бранша в европейските страни. От него стана ясно, че България е на доста ниско ниво във връзка с уменията на хората в региона на цифровите технологии. Българите с съществени умения в региона са едвам една трета от популацията на възраст от 16 до 74 години, като този % в Европейски Съюз е 56.
Трудно е да се приказва за съществени знания в региона на осведомителните технологии при оставащ постоянен дял на отпадащите от учебно заведение деца. През 2021 година той в действителност понижава с малко, само че се задържа над 12 на 100 и е над междинната стойност за Европейски Съюз. Значителна е и разликата сред градските и селските региони - надлежно с 6,8% и 23,7% на отпадащи деца. Подобно е съотношението на напускащите учебно заведение от Югозападния по отношение на Югоизточния район. Тук би трябвало да се означи, че в доста страни в Европейски Съюз по-често на учебно заведение не вървят девойките, до момента в който у нас няма огромна неравнопоставеност сред половете.
Основният въпрос за качеството на самото обучение е акцент в отчета на Европейска комисия. Резултатите от образованието в България не са се трансформирали доста през последните 14 години, сочи той. Недостигът на съществени умения по четене, математика и естествени науки е два пъти по-висок от междинния за Европа. Резултатът на учениците ни по четене да вземем за пример е с 67 точки по-нисък спрямо други страни от Европейски Съюз, което подхожда почти на повече от година и половина образование в учебно заведение. Това слага страната ни измежду най-слабите в Евросъюза по четене и по умения в региона на естествените науки. По математика отново сме на опашката, само че въпреки всичко не сме в самия й край.
Въпреки чувството, че у нас всеки втори е висшист, Европа и тук ни слага в дъното на класациите. Процентът на приключилите висше обучение остава относително невисок, безапелационни са в евродоклада. Обобщението е, че социално-икономическата среда на студентите оказва въздействие върху техните упоритости в академичната сфера. Средно една трета от популацията на България на възраст сред 25 и 34 години има висше обучение. Този % не се е подобрил доста през последните 5 години и остава под междинната стойност за Европейски Съюз от 41,2% и целевата стойност от 45% до 2030 година У нас остава сериозна и разликата сред приключилите висше обучение в градските и селските региони - надлежно 47,4% и 13,7%. В Северозападния район висшистите са минимум, а в Югозападния - най-вече.
Връзката сред висшето обучение и пазара на труда също е наболял проблем. Проследяването на професионалната реализация на висшистите демонстрира, че едвам 53% от тях са работили на позиции, изискващи висше обучение.
Малко от трайно заетите в системата на образованието у нас чакат идната година с вяра за позитивни промени. Те разчитат по-скоро на неналичието на огромни разтърсвания и са в очакване на следващия министър, който ще поеме кормилото.
>
Под знака на наваксването на пропуснатото през неприсъственото в учебно заведение образователно време и раздрусването на университетите с нови хрумвания за промяна мина 2022 година за системата на образованието у нас. Средното обучение бързаше да компенсира насъбраните дефицити от онлайн образованието, а висшето - да се опълчва на министерските планове за сливане на вузове и да се бори за по-сериозно финансиране.
На този декор се редяха ранглисти след ранглисти, които разпростираха нелицеприятната картина на ниската ефикасност от напъните да се усъвършенства качеството в системата. Яловите напъни затвърдиха схващането, че на доктрина всеки схваща от обучение, само че реформирането му не е в компетенциите на никой.
Ситуацията се усложни в допълнение и от обстоятелството, че за тази една година два министерски екипа влязоха в отрасловото ведомство. Воденият от акад. Николай Денков екип опита за малко време да вкара промени, които никой от засегнатите страни не изиска да одобри. Той насочи напъните си към осъществяване на концепцията за обединение на университети и получи доста мощен отпор. След като на стола му седна проф. Сашо Пенов от служебното държавно управление, самодейността не откри благосклонно отношение и > пристрастеностите в сектора
внезапно се охладиха. > Друго желание на акад. Денков за по-ранно начало на образователната година за учебните заведения също не откри поддръжка измежду гилдията и остана неосъществено. С крушение завърши и замисълът на Денков за напълно нови правила за избор на шефове на учебни заведения. След като разгорещи страстите в колегията, наредбата с наредбите отиде в съда и замрази процедурите за избор на нови учебни началници. > Наследникът на Денков, от позицията си на краткотраен министър, още от първия ден в МОН влезе в ролята на пожарникар и до момента се пробва да потушава пристрастеностите, възпламенени от предшественика му. Но не предпрема стъпки за промени в системата, а търпеливо изчаква да завърши краткотрайния му статут.
За учениците учебният живот продължи да върви в откритите рамки - контролни работи, външни оценения, матури. Така по традиция през ранното лято започнаха да се появяват систематизирания като: " 17% от зрелостниците са с двойка по български език и литература ", " Голям срив в знанията по математика в V клас ", " 30% от седмокласниците не схващат какво четат ", " 3/4 от младежите нямат умения за работа ", " 27 учебни заведения са със 100% скъсани зрелостници на матурата ". Надеждите за по-добро обаче продължиха да носят български възпитаници, които се окичиха с медали от интернационалните олимпиади и надпревари. Те биха върхове по успеваемост, водиха страната ни по върховете на математиката, астрономията, физиката, биологията и върнаха вярата, че учебното заведение може да създава и качество. Но междинното равнище на математически умения напрактика си остана покрай дъното.> По отношение на висшето обучение заключенията за миналата година са по-разнопосочни. С искания за най-голяма достореверност и изчерпателност годишното рейтингово изследване на МОН сподели положението на университетите у нас. Излезе нескрито, да вземем за пример, че информатиката в Софийския университет носи над 5500 лева приход, а приложението на дипломата е най-ниско при туризма. Изясни се още, че още са налице > огромни диспропорции
сред университетите, > а България е без нито един вуз в класацията на първите 1200 в света. Въпреки това безработицата измежду приключилите висше обучение в последните пет години се оказа спаднала до рекордно ниски равнища, а междинните приходи на висшистите нарастват.
Последната оценка за положението на образованието у нас излезе преди дни от годишен отчет на Европейската комисия, която следи и проучва бранша в европейските страни. От него стана ясно, че България е на доста ниско ниво във връзка с уменията на хората в региона на цифровите технологии. Българите с съществени умения в региона са едвам една трета от популацията на възраст от 16 до 74 години, като този % в Европейски Съюз е 56.
Трудно е да се приказва за съществени знания в региона на осведомителните технологии при оставащ постоянен дял на отпадащите от учебно заведение деца. През 2021 година той в действителност понижава с малко, само че се задържа над 12 на 100 и е над междинната стойност за Европейски Съюз. Значителна е и разликата сред градските и селските региони - надлежно с 6,8% и 23,7% на отпадащи деца. Подобно е съотношението на напускащите учебно заведение от Югозападния по отношение на Югоизточния район. Тук би трябвало да се означи, че в доста страни в Европейски Съюз по-често на учебно заведение не вървят девойките, до момента в който у нас няма огромна неравнопоставеност сред половете.
Основният въпрос за качеството на самото обучение е акцент в отчета на Европейска комисия. Резултатите от образованието в България не са се трансформирали доста през последните 14 години, сочи той. Недостигът на съществени умения по четене, математика и естествени науки е два пъти по-висок от междинния за Европа. Резултатът на учениците ни по четене да вземем за пример е с 67 точки по-нисък спрямо други страни от Европейски Съюз, което подхожда почти на повече от година и половина образование в учебно заведение. Това слага страната ни измежду най-слабите в Евросъюза по четене и по умения в региона на естествените науки. По математика отново сме на опашката, само че въпреки всичко не сме в самия й край.
Въпреки чувството, че у нас всеки втори е висшист, Европа и тук ни слага в дъното на класациите. Процентът на приключилите висше обучение остава относително невисок, безапелационни са в евродоклада. Обобщението е, че социално-икономическата среда на студентите оказва въздействие върху техните упоритости в академичната сфера. Средно една трета от популацията на България на възраст сред 25 и 34 години има висше обучение. Този % не се е подобрил доста през последните 5 години и остава под междинната стойност за Европейски Съюз от 41,2% и целевата стойност от 45% до 2030 година У нас остава сериозна и разликата сред приключилите висше обучение в градските и селските региони - надлежно 47,4% и 13,7%. В Северозападния район висшистите са минимум, а в Югозападния - най-вече.
Връзката сред висшето обучение и пазара на труда също е наболял проблем. Проследяването на професионалната реализация на висшистите демонстрира, че едвам 53% от тях са работили на позиции, изискващи висше обучение.
Малко от трайно заетите в системата на образованието у нас чакат идната година с вяра за позитивни промени. Те разчитат по-скоро на неналичието на огромни разтърсвания и са в очакване на следващия министър, който ще поеме кормилото.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ