Деси ВЕЛЕВАНяма друго време през годината, в което да се

Деси ВЕЛЕВА

Няма друго време през годината, в което да се събира толкоз доста негативизъм към просветителната система, колкото през юни. Тогава излизат резултатите от всички изпити след IV, VII, Х и ХII клас. Това е моментът на централизация на свръх страсти от и към възпитаници, учители, просветни служители. Стресът покорява всевъзможен разсъдък и го трансформира в недодялан изказ и постоянно неприкрита ненавист.

От седмици валят оценки за изпитни разкази и погрешно дефинирани въпроси, за административни грешки, разбор на резултати, търсене на виновници. Сравняват се данни сред градове, сред учебни заведения, с предишни години, вършат се ранглисти, чертаят се графики. И всичко това в търсене на смисъл от неспирните изпити, които заливат учениците, от ден на ден ги травматизират ведно с родителите им.

Последна частица в порочната изпитна верига са резултатите от Националното външно оценяване след VII клас, които бяха оповестени преди дни и увенчаха края на битката за търсене на най-хубавото учебно заведение. За други пристигна краят на илюзията им, че децата са употребявали дейно времето зад чина. Оказа се, че оценките са малко по-слаби от миналогодишните...

Като премине и тази истерична акция, още веднъж ще дойдат разумните въпроси какво в действителност вършат възрастните с децата, като ги подлагат на безкрайни инспекции за определяне на знанията им. Дали пък няма да е по-резултатно цялата сила, която се влага в подготовка за проби, търсене на удовлетворителни за всички създатели и текстове, образуване на препитвания, инспекции на стотици хиляди задания и писмени работи, да се употребява за самото образование?

Изпитът последователно се трансформира в средство за всяване на боязън, а слабата оценка от него се пояснява като крачка надолу към неприятен професионален път. А в действителност пътя към триумфа на децата го минират възрастните.