Магията на Родопите
Деси ВЕЛЕВА
За магията на Родопите знае всеки българин. Или е бил част от нея, или възнамерява да се потопи. Въпросът е дали да изгребе с цялостни шепи от вълшебството едновременно, или да пробва по малко по-често. Ето един вид за опознаване на част от хубостите на Западните Родопи в границите на интензивно 7-8-дневно пътешестване. То включва визитата на пет водопада, четири архитектурни резервата, три музея, две замъци и един връх.
Отправната точка може да е село Огняново - прочут балнеоложки курорт, привличал хората още от древността, както излиза наяве от непокътнатите остатъци от антична римска цитадела в региона. Сега селището е магнит поради минералните извори. Къщи за посетители са разхвърляни из цялото село, а в единия му край са съсредоточени десетки хотели, множеството със лични басейни и спа центрове. Лековитата вода е налична и във възобновените преди три години мира до Огняново, край които могат да се вършат слънчеви бани.
Селото е насочна точка и за две доста известни дестинации в региона - архитектурните резервати Лещен и Ковачевица, всяко на 20-ина минути едно от друго. Днес обаче те мъчно могат да се нарекат резервати, защото това, поради което би трябвало да се пазят, се разрушава. И в двете села старите постройки са в съсипия, истинските им плочести покриви пропадат, а в подем е новото строителство, за което пари има, само че ограничавания - не.
В Ковачевица си заслужава да се посети остарялата постройка на учебно заведение " Йордже Димитров ", превърната в музей. В едно от пространствата е бил кабинетът на българския публицист акад. Людмил Стоянов. Друго демонстрира бита на локалните хора, а в останалата част са изложени мебели и атрибути от тогавашното школо.
Водопадът Буков дол
Разнообразен скок настрана от историята е визитата на водопада Буков дол сред Ковачевица и Горно Дряново. Пътеката до него потегля от пътя сред двете села и съгласно табелата е едвам няколкостотин метра. Когато обаче те са под надолнище, не наподобяват толкоз малко. Пътят е доста прелестен, само че поради влагата е много хлъзгав и тук-там рисков за възрастни и дребни деца. Водата в края на изкачването пада от към 20 метра и макар че през лятото реката не е пълноводна, отново е страхотна панорама.
Ако желаете да видите архитектурен резерват, посетете село Долен. То към момента е настрана от туристическия поток и апетитите за нови хотели. Селото се намира западно от Огняново, по пътя за Доспат. Старата му непокътната част е директно след новата. И тук тегне тъгата на упадъка, има доста изоставени къщи, само че атмосферата към момента е непокътната. Може да се направи огромна обиколка по калдъръмените улички и да не се срещне нито един човек.
Преди да се стигне до с. Долен, може да се направи хубава, само че и уморителна, разходка из ландшафтно-историческия парк " Градище ". Пътеката през него се изминава за към 3 часа, като първоначално е единствено втурване за утеха. След като се стигне до реката, стартира по-дългото нанагорнище. Почти целият път е горист и разходката е доста разнообразна - първо се минава край скалното образувание Главата, което наподобява на човешки профил, по-късно идва тракийското светилище - на към 7000 години и едно от най-старите на Балканите. Следват местността Момин вир, непокътнат римски мост, голям брой беседки за почивка и още скални формирания, оприличени на хора или животни. Своеобразната екопътека стартира и приключва с детска алпийска пътека, която е същинско развлечение за децата.
Триград
Една от най-големите забележителности в региона несъмнено е Триградското ждрело и близкото едноименно село. Не питайте локалните какво е работното му време и дали е отворено. Защото това е естествен феномен, а не музей, който работи по график. Надвисналите над пътя урви стопират дъха, а близкото обитаемо място тъне в тишина. Гледките са незабравими и отпускащи, а отмора в региона освобождава напрежението за месеци напред.
В непосредственост е и пещерата Дяволското гърло, за която се носят митове, търсят се отговори на загадки, задават се голям брой въпроси, които не могат да намерят отговори, както от наши откриватели, по този начин и от непознати. Мистериозната пещера е като голяма паст, през която минава шумна река с неразбираем път. 300 стъпала би трябвало да бъдат изкачени, с цел да излезете от гърлото на дявола до светлината, без да сте разгадали нито една от тайните на естествената забележителност.
За още естествени, исторически и архитектурни забележителности четете в някои от идващите броеве
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
За магията на Родопите знае всеки българин. Или е бил част от нея, или възнамерява да се потопи. Въпросът е дали да изгребе с цялостни шепи от вълшебството едновременно, или да пробва по малко по-често. Ето един вид за опознаване на част от хубостите на Западните Родопи в границите на интензивно 7-8-дневно пътешестване. То включва визитата на пет водопада, четири архитектурни резервата, три музея, две замъци и един връх.
Отправната точка може да е село Огняново - прочут балнеоложки курорт, привличал хората още от древността, както излиза наяве от непокътнатите остатъци от антична римска цитадела в региона. Сега селището е магнит поради минералните извори. Къщи за посетители са разхвърляни из цялото село, а в единия му край са съсредоточени десетки хотели, множеството със лични басейни и спа центрове. Лековитата вода е налична и във възобновените преди три години мира до Огняново, край които могат да се вършат слънчеви бани.
Селото е насочна точка и за две доста известни дестинации в региона - архитектурните резервати Лещен и Ковачевица, всяко на 20-ина минути едно от друго. Днес обаче те мъчно могат да се нарекат резервати, защото това, поради което би трябвало да се пазят, се разрушава. И в двете села старите постройки са в съсипия, истинските им плочести покриви пропадат, а в подем е новото строителство, за което пари има, само че ограничавания - не.
В Ковачевица си заслужава да се посети остарялата постройка на учебно заведение " Йордже Димитров ", превърната в музей. В едно от пространствата е бил кабинетът на българския публицист акад. Людмил Стоянов. Друго демонстрира бита на локалните хора, а в останалата част са изложени мебели и атрибути от тогавашното школо.
Водопадът Буков дол
Разнообразен скок настрана от историята е визитата на водопада Буков дол сред Ковачевица и Горно Дряново. Пътеката до него потегля от пътя сред двете села и съгласно табелата е едвам няколкостотин метра. Когато обаче те са под надолнище, не наподобяват толкоз малко. Пътят е доста прелестен, само че поради влагата е много хлъзгав и тук-там рисков за възрастни и дребни деца. Водата в края на изкачването пада от към 20 метра и макар че през лятото реката не е пълноводна, отново е страхотна панорама.
Ако желаете да видите архитектурен резерват, посетете село Долен. То към момента е настрана от туристическия поток и апетитите за нови хотели. Селото се намира западно от Огняново, по пътя за Доспат. Старата му непокътната част е директно след новата. И тук тегне тъгата на упадъка, има доста изоставени къщи, само че атмосферата към момента е непокътната. Може да се направи огромна обиколка по калдъръмените улички и да не се срещне нито един човек.
Преди да се стигне до с. Долен, може да се направи хубава, само че и уморителна, разходка из ландшафтно-историческия парк " Градище ". Пътеката през него се изминава за към 3 часа, като първоначално е единствено втурване за утеха. След като се стигне до реката, стартира по-дългото нанагорнище. Почти целият път е горист и разходката е доста разнообразна - първо се минава край скалното образувание Главата, което наподобява на човешки профил, по-късно идва тракийското светилище - на към 7000 години и едно от най-старите на Балканите. Следват местността Момин вир, непокътнат римски мост, голям брой беседки за почивка и още скални формирания, оприличени на хора или животни. Своеобразната екопътека стартира и приключва с детска алпийска пътека, която е същинско развлечение за децата.
Триград
Една от най-големите забележителности в региона несъмнено е Триградското ждрело и близкото едноименно село. Не питайте локалните какво е работното му време и дали е отворено. Защото това е естествен феномен, а не музей, който работи по график. Надвисналите над пътя урви стопират дъха, а близкото обитаемо място тъне в тишина. Гледките са незабравими и отпускащи, а отмора в региона освобождава напрежението за месеци напред.
В непосредственост е и пещерата Дяволското гърло, за която се носят митове, търсят се отговори на загадки, задават се голям брой въпроси, които не могат да намерят отговори, както от наши откриватели, по този начин и от непознати. Мистериозната пещера е като голяма паст, през която минава шумна река с неразбираем път. 300 стъпала би трябвало да бъдат изкачени, с цел да излезете от гърлото на дявола до светлината, без да сте разгадали нито една от тайните на естествената забележителност.
За още естествени, исторически и архитектурни забележителности четете в някои от идващите броеве
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ