Държавници и БСП не почетоха Анжел Вагенщайн
Десетки другари и близки се поклониха пред Анжел Вагенщайн (1922-2023) през днешния ден в Централната софийска синагога.
Големият хуманист, публицист, кинодеец и държавник си отиде на 29 юни, на 100-годишна възраст. Поклонението бе през днешния ден - 30 дни след кончината, както повелява еврейският обред.
Сред присъстващите бяха президентът Георги Първанов (2002-2012), някогашният вътрешен министър Румен Петков, някогашният министър на правораздаването Янаки Стоилов.
Лица от сегашната държавна власт и от управлението на Българска социалистическа партия не се виждаха, съобщи " 24 часа ".
Поклонението стартира с молитва от основния равин на Софийската синагога Йоел Йифрах.
В свое слово журналистката Къдринка Къдринова напомни мисли на Анжел Вагенщайн, негови филми и усещания от персонални срещи с него. Кинокритикът проф. Божидар Манов описа за последната си среща с Вагенщайн и също напомни знакови произведения от неговото творчество, обвързвано с киното и литературата.
За дядо си приказва внучката Жаклин Вагенщайн, която е шеф на издателство " Колибри " и провежда филмовия фестивал " Синелибри ".
Актьорът Симеон Владов прочете фрагмент от „ Петокнижие Исаково ".
От Националния съвет на Българска социалистическа партия споделиха, че обичайна премия за научни и политически разработки и за проучвания на актуалния социализъм „ Димитър Благоев “ се присъжда посмъртно на Анжел Вагенщайн.
Кой е Анжел Вагенщайн
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив, в занаятчийско семейство. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи. След прошка фамилията се завръща в София, където Анжел Вагенщайн приключва строителен колеж, само че в никакъв случай не работи по специалността си.
Анжел Вагенщайн е прочут с псевдонима си Джеки. В книгата си „ Преди края на света. Драскулки от неолита “ Вагенщайн изяснява по какъв начин е произтекъл псевдонимът му Джеки. Спомня си именития глух филм „ Хлапето " на Чарли Чаплин - дребният Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на дребния непослушник Джеки Куган и по този начин останал прякорът му.
На 16 години се включва в антифашистката битка и става член на Работническия юношески съюз (РМС). По време на Втората международна война (1939-1945) взе участие в Съпротивителното придвижване като началник на бойна група. По-късно, когато в България влиза в действие така наречен Закон за отбрана на нацията, са основани групи за насилствен еврейски труд. Всички мъже от 18 до 60 години би трябвало от най-ранна пролет до най-късна есен да отдават безвъзмезден труд по лагерите. Анжел Вагенщайн е в лагер в Македония, от който съумява да избяга и става партизанин. При една акция в София е задържан и на 4 май 1944 година е наказан на гибел. Изпълнението на присъдата му е забавено поради бомбардировките над София, когато всички процедури и обвинителни актове са забавени. След като част от Централния софийски затвор е опустошен от бомбардировките, Анжел Вагенщайн е изместен в Сливен. На 9 септември 1944 година излиза от пандиза с висяща смъртна присъда.
От 1941 година е член на Българската комунистическа партия (от 1990 година Българската социалистическа партия). От 6 юни 1994 година до 21 януари 1996 година е член на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия (БСП), като от 11 юни 1994 година до 21 януари 1996 година е член и на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българска социалистическа партия. Бил е народен представител в VII Велико национално заседание (1990-1991) и в 37-о Народно заседание (януари-септември 1995). В края на 90-те години на 20-и век той се отхвърля от политиката.
През 1950 година Анжел Вагенщайн приключва кинодраматургия в Московската кино академия и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и приключил академията. След дипломирането си става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Бил е и драматург на спектакъл „ Трудов фронт " (дн. Малък градски спектакъл „ Зад канала " ).
От 1970 година до 1977 година е основен редактор на дирекция „ Интерфилм " към организация „ София прес ". Работил е и в Българския културен център в Берлин, Германия. В интервала от 1995 до 1997 година е културен аташе, пресаташе и пълномощен министър по културната политика във Виена, Австрия, където е бил и шеф на българския културен дом " Витгенщайн ".
Анжел Вагенщайн е един от основоположниците на модерната българска национална кинематография и кинодраматургия. Той е основал сюжетите на 52 игрални, документални и анимационни кино лентата, снимани в България, Германия, Русия, Гърция, Чехия, Грузия, Китай и Виетнам. Много от филмите, основани с негово присъединяване, са отличени с влиятелни награди на национални и интернационалните кинофестивали. Сред тях са „ Наша земя " (1952), „ Ребро Адамово " (1958), „ Звезди " (1959), „ Двама под небето " (1962), „ Езоп " (1970), „ Гоя " (1971), „ Допълнение към Закона за отбрана на страната " (1976), „ Звезди в косите, сълзи в очите " (1977), „ Борис I " (1985), „ Хотел Шанхай “ (1996), „ След края на света " (1998).
От 90-те години на 20-и век Анжел Вагенщайн се отдава на писателска активност. Той е създател на романи и пиеси. В изявление през 2007 година споделя: „ Мисията на литературата е да гради мостове “. Пише тетралогията „ Петокнижие Исаково " (1998), „ Далеч от Толедо " (2002) и „ Сбогом, Шанхай " (2004), отдадени на ориста на европейските евреи през Втората международна война. Автор е на пиесите „ По московско време " (1952), „ Генералът и лудият " (1958), „ Съкровището на Силвестър " (куклена пиеса, 1971), автобиографичната книга „ Преди края на света. Драскулки от неолита ", „ Съновидение за св. Борис I ".
Големият хуманист, публицист, кинодеец и държавник си отиде на 29 юни, на 100-годишна възраст. Поклонението бе през днешния ден - 30 дни след кончината, както повелява еврейският обред.
Сред присъстващите бяха президентът Георги Първанов (2002-2012), някогашният вътрешен министър Румен Петков, някогашният министър на правораздаването Янаки Стоилов.
Лица от сегашната държавна власт и от управлението на Българска социалистическа партия не се виждаха, съобщи " 24 часа ".
Поклонението стартира с молитва от основния равин на Софийската синагога Йоел Йифрах.
В свое слово журналистката Къдринка Къдринова напомни мисли на Анжел Вагенщайн, негови филми и усещания от персонални срещи с него. Кинокритикът проф. Божидар Манов описа за последната си среща с Вагенщайн и също напомни знакови произведения от неговото творчество, обвързвано с киното и литературата.
За дядо си приказва внучката Жаклин Вагенщайн, която е шеф на издателство " Колибри " и провежда филмовия фестивал " Синелибри ".
Актьорът Симеон Владов прочете фрагмент от „ Петокнижие Исаково ".
От Националния съвет на Българска социалистическа партия споделиха, че обичайна премия за научни и политически разработки и за проучвания на актуалния социализъм „ Димитър Благоев “ се присъжда посмъртно на Анжел Вагенщайн.
Кой е Анжел Вагенщайн
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив, в занаятчийско семейство. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи. След прошка фамилията се завръща в София, където Анжел Вагенщайн приключва строителен колеж, само че в никакъв случай не работи по специалността си.
Анжел Вагенщайн е прочут с псевдонима си Джеки. В книгата си „ Преди края на света. Драскулки от неолита “ Вагенщайн изяснява по какъв начин е произтекъл псевдонимът му Джеки. Спомня си именития глух филм „ Хлапето " на Чарли Чаплин - дребният Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на дребния непослушник Джеки Куган и по този начин останал прякорът му.
На 16 години се включва в антифашистката битка и става член на Работническия юношески съюз (РМС). По време на Втората международна война (1939-1945) взе участие в Съпротивителното придвижване като началник на бойна група. По-късно, когато в България влиза в действие така наречен Закон за отбрана на нацията, са основани групи за насилствен еврейски труд. Всички мъже от 18 до 60 години би трябвало от най-ранна пролет до най-късна есен да отдават безвъзмезден труд по лагерите. Анжел Вагенщайн е в лагер в Македония, от който съумява да избяга и става партизанин. При една акция в София е задържан и на 4 май 1944 година е наказан на гибел. Изпълнението на присъдата му е забавено поради бомбардировките над София, когато всички процедури и обвинителни актове са забавени. След като част от Централния софийски затвор е опустошен от бомбардировките, Анжел Вагенщайн е изместен в Сливен. На 9 септември 1944 година излиза от пандиза с висяща смъртна присъда.
От 1941 година е член на Българската комунистическа партия (от 1990 година Българската социалистическа партия). От 6 юни 1994 година до 21 януари 1996 година е член на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия (БСП), като от 11 юни 1994 година до 21 януари 1996 година е член и на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българска социалистическа партия. Бил е народен представител в VII Велико национално заседание (1990-1991) и в 37-о Народно заседание (януари-септември 1995). В края на 90-те години на 20-и век той се отхвърля от политиката.
През 1950 година Анжел Вагенщайн приключва кинодраматургия в Московската кино академия и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и приключил академията. След дипломирането си става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Бил е и драматург на спектакъл „ Трудов фронт " (дн. Малък градски спектакъл „ Зад канала " ).
От 1970 година до 1977 година е основен редактор на дирекция „ Интерфилм " към организация „ София прес ". Работил е и в Българския културен център в Берлин, Германия. В интервала от 1995 до 1997 година е културен аташе, пресаташе и пълномощен министър по културната политика във Виена, Австрия, където е бил и шеф на българския културен дом " Витгенщайн ".
Анжел Вагенщайн е един от основоположниците на модерната българска национална кинематография и кинодраматургия. Той е основал сюжетите на 52 игрални, документални и анимационни кино лентата, снимани в България, Германия, Русия, Гърция, Чехия, Грузия, Китай и Виетнам. Много от филмите, основани с негово присъединяване, са отличени с влиятелни награди на национални и интернационалните кинофестивали. Сред тях са „ Наша земя " (1952), „ Ребро Адамово " (1958), „ Звезди " (1959), „ Двама под небето " (1962), „ Езоп " (1970), „ Гоя " (1971), „ Допълнение към Закона за отбрана на страната " (1976), „ Звезди в косите, сълзи в очите " (1977), „ Борис I " (1985), „ Хотел Шанхай “ (1996), „ След края на света " (1998).
От 90-те години на 20-и век Анжел Вагенщайн се отдава на писателска активност. Той е създател на романи и пиеси. В изявление през 2007 година споделя: „ Мисията на литературата е да гради мостове “. Пише тетралогията „ Петокнижие Исаково " (1998), „ Далеч от Толедо " (2002) и „ Сбогом, Шанхай " (2004), отдадени на ориста на европейските евреи през Втората международна война. Автор е на пиесите „ По московско време " (1952), „ Генералът и лудият " (1958), „ Съкровището на Силвестър " (куклена пиеса, 1971), автобиографичната книга „ Преди края на света. Драскулки от неолита ", „ Съновидение за св. Борис I ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ