Тук се чувствам свободен. Как един китаец мина по Балканския маршрут, за да търси закрила от ЕС
Десетки хиляди търсят леговище в Европа, бягайки от война, беднотия и репресии. Все повече от тях са китайци, които не устоят на усложненото икономическо състояние след COVID-19 и репресиите в родината си. Как се бяга от Китай?
Той е китайски мигрант и се намира в бежански център в дребния северозападен немски град Брамше. Възстановява се след едномесечно пътешестване през Балканите до Европейския съюз. Сега се надява да получи леговище.
Ще го назовем Минг, с цел да опазим самоличността му. На 26 години е.
Родом е от Шидзяджуан в североизточната китайска провинция Хъбей.
Собственик на кафене в Китай, Минг споделя, че икономическият и политически напън от строгите ограничения на Китайската комунистическа партия по време на пандемията от COVID-19 са унищожили бизнеса му и са оставили него и фамилията му блокирани в жилището им с стеснен достъп до храна и вода.
Минг споделя, че отчаян и изплашен, тогава е разгласил в интернет информация за ситуацията им и е подлагал на критика държавната политика, която съгласно него е била като живот " в затвор ".
Малко откакто написа онлайн, той е посетен от полицейски чиновник, който го предизвестява да спре да разгласява. Минг обаче не стопира. И тогава идват няколко служители на реда, които този път са нападателни - вземат му телефона и заплашват него и фамилията му. В този миг той взема решение, че към този момент не е в сигурност в Китай и би трябвало да потърси бъдеще другаде.
" Докато държавното управление е същото, не мога да се върна в Китай ", споделя Минг пред, която удостоверява самоличността му и част от историята му, само че не разкрива детайлности, с цел да отбрани роднините му в Китай.
Пътуването до Германия надалеч не е елементарно. Минг съумява да лети до Сърбия , където има безвизов достъп с китайския си паспорт. Оттам се насочва на запад към Босна и Херцеговина , друга безвизова дестинация, преди да тръгне по мигрантския път към Европейски Съюз през Хърватия дружно с търсещите леговище от Китай, Афганистан и Близкия изток. Справя се със строги миграционни патрули и тежки моменти на апетит, преди най-сетне да дойде в Германия в края на септември.
След траял десетилетия стопански взрив, който измъкна милиони хора от бедността и трансформира мнозина в милиардери, през последните години на закъснение на растежа и по-строгите репресии под управлението на водача Си Дзинпин , от ден на ден китайци търсят и работа, и леговище в чужбина.
Данни на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците демонстрират, че откогато Си става секретар на Комунистическата партия през 2012 година , общо към 730 000 китайци са потърсили леговище, като повече от 170 000 живеят отвън Китай със статут на бежанци. Само от средата на 2022 година 116 868 са потърсили леговище по света.
Бягство от Китай
За мигранти като Минг тази наклонност се дължи на постигане на сериозна точка на фона на политиката на нулева приемливост по време на пандемията. Тя включваше непрекъснати проби, натрапчиво наблюдаване, граничен надзор и строги забрани, които лимитираха придвижването и доведоха до загуба на работата на доста китайци. Непопулярните ограничения даже провокираха рядка демонстрация на публични митинги в цялостен Китай през ноември 2022 година
Според прогнозите на Организация на обединените нации през 2023 година Китай ще загуби 310 000 души заради емиграция в съпоставяне със 120 000 през 2012 година
Така се образува огромен приток мигранти към Съединени американски щати по относително нов и рисков маршрут през Латинска Америка . По данни на миграционните управляващи в Панама китайците са четвъртата по величина народност след венецуелците, еквадорците и хаитяните, пресичащи джунглата Дариен Гап през първите девет месеца на 2023 година Те пътуват с рейсове и пешком до Коста Рика и в последна сметка до американско-мексиканската граница.
Европейски Съюз обичайно е по-рядка дестинация за китайските претенденти за леговище, само че и там броят им нараства. Точни данни за целия блок няма, само че пътуванията по Балканския маршрут нарастват бързо, като страни като Франция, Германия и Испания са водещи по молби.
Европейската организация за гранична и брегова защита Frontex е записала 330 000 противозаконни пристигания на мигранти през 2022 година, което е най-високият брой от 2016 година насам. За първите четири месеца на тази година има 22 500 тикива случаи по Балканския маршрут, който съгласно Frontex е вторият най-активен за мигрантите, след пресичането на Средиземно море от Северна Африка.
Балканският маршрут
Минг споделя, че откакто е влезнал в Босна от Сърбия, е прекарал няколко дни в Бихач - град в северозападната част на страната, покрай границата с Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз през 2013 година
Докато е там, той попада на огромна група мигранти, които лагеруват или се настаняват в спонтанни жилища, с цел да се приготвят за сложното прекосяване към Европейски Съюз. Казва, че от нерешителност не е спал в лагера, а е отсядал в изоставени и порутени здания дружно с още няколко китайски мигранти. Храна и облекла са им донесени от доброволци от организацията No Name Kitchen , която оказва помощ на мигранти, предприемащи сложното пътешестване към Европейски Съюз.
Според босненското министерство на сигурността в лагерите покрай границата с Хърватия сега са настанени към 2000 мигранти.
Минг споделя, че за пръв път се пробва да влезе в Хърватия в средата на септември дружно със собствен другар, преминавайки през гори и реки. Накрая стигат до дребен граничен град и възнамеряват да вземат рейс до Загреб , а по-късно да се придвижат с трен до Германия. Но са спрени от полицията, която ревизира документите им и им споделя, че ще бъдат върнати в Босна.
Паспортът, мобилният му телефон, портфейлът и чантата на Минг са иззети, а той и приятелят му отведени до границата с полицейска кола дружно с четирима афганистански мигранти. Там служителите на реда задържат движимостите му и им споделят да пресекат границата пешком.
" Помолих ги да ми върнат паспорта, само че един от тях се ядоса, бутна ме и ме удари ", споделя китаецът.
На идващия ден те още веднъж пресичат незаконно границата с Хърватия и този път съумяват да избегнат полицията. След това пътуват с рейсове и влакове, до момента в който след съвсем 24 часа стигнат до Германия, където се записват в миграционната работа и подават молби за леговище.
Барбара Бекарес , говорителка на No Name Kitchen, сподели пред RFE/RL, че придвижването на мигрантите през днешния ден е доста по-плавно, в сравнение с в предишното, като арестуваните постоянно са обработвани и освобождавани бързо, което им разрешава скоро да се опитат да преминат още веднъж.
По мотив конфискуването на паспорти от хърватската полиция тя споделя, че " сходни истории не са нови " и че други мигранти също го настояват, само че е мъчно да се съберат доказателства за това.
Официалната статистика за мигрантите в Босна не включва китайски жители, само че държавната работа по въпросите на чужденците дава отговор пред RFE/RL, че 200 китайци са били настанени във краткотрайни приемни центрове тази година. Граничната полиция пък оповестява, че от началото на 2023 година е заловила 78 китайски жители, пресекли нелегално границата с Хърватия.
Посолството на Китай в Сараево не отговоря на молбата на RFE/RL за коментар на техния брой.
Изчакване в Германия
Откакто идва в Брамше в края на септември, Минг споделя, че работи интензивно, с цел да учи немски език, и че мечтае един ден да отвори лично кафене в Германия.
В бежанския център се е срещнал с други хора от Китай и в този момент чака решение на молбата си за леговище. Държавната приемателна работа на Долна Саксония оповестява за RFE/RL, че в нейните центрове са настанени 40 китайци.
Досега през 2023 година Германия е получила повече от 220 000 молби за леговище, в това число над 380 от китайски жители, оповестиха от Федералната работа за мигрантите и бежанците.
Минг чака изявление с немски чиновници, които ще прегледат и документите му. Ако се произнесат в негова изгода, той ще получи леговище и право на позволение за престояване. Но в случай че молбата му бъде отхвърлена, ще бъде депортиран в Китай.
Минг няма проект " Б " при положение, че отхвърлят молбата му.
" Не знам дали ще ми разрешат да остана, само че ще им кажа за какво трябваше да напусна [Китай]. Мисля, че германците ще ме схванат. Това е добра страна и тук се усещам свободен ", споделя още той.
Той е китайски мигрант и се намира в бежански център в дребния северозападен немски град Брамше. Възстановява се след едномесечно пътешестване през Балканите до Европейския съюз. Сега се надява да получи леговище.
Ще го назовем Минг, с цел да опазим самоличността му. На 26 години е.
Родом е от Шидзяджуан в североизточната китайска провинция Хъбей.
Собственик на кафене в Китай, Минг споделя, че икономическият и политически напън от строгите ограничения на Китайската комунистическа партия по време на пандемията от COVID-19 са унищожили бизнеса му и са оставили него и фамилията му блокирани в жилището им с стеснен достъп до храна и вода.
Минг споделя, че отчаян и изплашен, тогава е разгласил в интернет информация за ситуацията им и е подлагал на критика държавната политика, която съгласно него е била като живот " в затвор ".
Малко откакто написа онлайн, той е посетен от полицейски чиновник, който го предизвестява да спре да разгласява. Минг обаче не стопира. И тогава идват няколко служители на реда, които този път са нападателни - вземат му телефона и заплашват него и фамилията му. В този миг той взема решение, че към този момент не е в сигурност в Китай и би трябвало да потърси бъдеще другаде.
" Докато държавното управление е същото, не мога да се върна в Китай ", споделя Минг пред, която удостоверява самоличността му и част от историята му, само че не разкрива детайлности, с цел да отбрани роднините му в Китай.
Пътуването до Германия надалеч не е елементарно. Минг съумява да лети до Сърбия , където има безвизов достъп с китайския си паспорт. Оттам се насочва на запад към Босна и Херцеговина , друга безвизова дестинация, преди да тръгне по мигрантския път към Европейски Съюз през Хърватия дружно с търсещите леговище от Китай, Афганистан и Близкия изток. Справя се със строги миграционни патрули и тежки моменти на апетит, преди най-сетне да дойде в Германия в края на септември.
След траял десетилетия стопански взрив, който измъкна милиони хора от бедността и трансформира мнозина в милиардери, през последните години на закъснение на растежа и по-строгите репресии под управлението на водача Си Дзинпин , от ден на ден китайци търсят и работа, и леговище в чужбина.
Данни на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците демонстрират, че откогато Си става секретар на Комунистическата партия през 2012 година , общо към 730 000 китайци са потърсили леговище, като повече от 170 000 живеят отвън Китай със статут на бежанци. Само от средата на 2022 година 116 868 са потърсили леговище по света.
Бягство от Китай
За мигранти като Минг тази наклонност се дължи на постигане на сериозна точка на фона на политиката на нулева приемливост по време на пандемията. Тя включваше непрекъснати проби, натрапчиво наблюдаване, граничен надзор и строги забрани, които лимитираха придвижването и доведоха до загуба на работата на доста китайци. Непопулярните ограничения даже провокираха рядка демонстрация на публични митинги в цялостен Китай през ноември 2022 година
Според прогнозите на Организация на обединените нации през 2023 година Китай ще загуби 310 000 души заради емиграция в съпоставяне със 120 000 през 2012 година
Така се образува огромен приток мигранти към Съединени американски щати по относително нов и рисков маршрут през Латинска Америка . По данни на миграционните управляващи в Панама китайците са четвъртата по величина народност след венецуелците, еквадорците и хаитяните, пресичащи джунглата Дариен Гап през първите девет месеца на 2023 година Те пътуват с рейсове и пешком до Коста Рика и в последна сметка до американско-мексиканската граница.
Европейски Съюз обичайно е по-рядка дестинация за китайските претенденти за леговище, само че и там броят им нараства. Точни данни за целия блок няма, само че пътуванията по Балканския маршрут нарастват бързо, като страни като Франция, Германия и Испания са водещи по молби.
Европейската организация за гранична и брегова защита Frontex е записала 330 000 противозаконни пристигания на мигранти през 2022 година, което е най-високият брой от 2016 година насам. За първите четири месеца на тази година има 22 500 тикива случаи по Балканския маршрут, който съгласно Frontex е вторият най-активен за мигрантите, след пресичането на Средиземно море от Северна Африка.
Балканският маршрут
Минг споделя, че откакто е влезнал в Босна от Сърбия, е прекарал няколко дни в Бихач - град в северозападната част на страната, покрай границата с Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз през 2013 година
Докато е там, той попада на огромна група мигранти, които лагеруват или се настаняват в спонтанни жилища, с цел да се приготвят за сложното прекосяване към Европейски Съюз. Казва, че от нерешителност не е спал в лагера, а е отсядал в изоставени и порутени здания дружно с още няколко китайски мигранти. Храна и облекла са им донесени от доброволци от организацията No Name Kitchen , която оказва помощ на мигранти, предприемащи сложното пътешестване към Европейски Съюз.
Според босненското министерство на сигурността в лагерите покрай границата с Хърватия сега са настанени към 2000 мигранти.
Минг споделя, че за пръв път се пробва да влезе в Хърватия в средата на септември дружно със собствен другар, преминавайки през гори и реки. Накрая стигат до дребен граничен град и възнамеряват да вземат рейс до Загреб , а по-късно да се придвижат с трен до Германия. Но са спрени от полицията, която ревизира документите им и им споделя, че ще бъдат върнати в Босна.
Паспортът, мобилният му телефон, портфейлът и чантата на Минг са иззети, а той и приятелят му отведени до границата с полицейска кола дружно с четирима афганистански мигранти. Там служителите на реда задържат движимостите му и им споделят да пресекат границата пешком.
" Помолих ги да ми върнат паспорта, само че един от тях се ядоса, бутна ме и ме удари ", споделя китаецът.
На идващия ден те още веднъж пресичат незаконно границата с Хърватия и този път съумяват да избегнат полицията. След това пътуват с рейсове и влакове, до момента в който след съвсем 24 часа стигнат до Германия, където се записват в миграционната работа и подават молби за леговище.
Барбара Бекарес , говорителка на No Name Kitchen, сподели пред RFE/RL, че придвижването на мигрантите през днешния ден е доста по-плавно, в сравнение с в предишното, като арестуваните постоянно са обработвани и освобождавани бързо, което им разрешава скоро да се опитат да преминат още веднъж.
По мотив конфискуването на паспорти от хърватската полиция тя споделя, че " сходни истории не са нови " и че други мигранти също го настояват, само че е мъчно да се съберат доказателства за това.
Официалната статистика за мигрантите в Босна не включва китайски жители, само че държавната работа по въпросите на чужденците дава отговор пред RFE/RL, че 200 китайци са били настанени във краткотрайни приемни центрове тази година. Граничната полиция пък оповестява, че от началото на 2023 година е заловила 78 китайски жители, пресекли нелегално границата с Хърватия.
Посолството на Китай в Сараево не отговоря на молбата на RFE/RL за коментар на техния брой.
Изчакване в Германия
Откакто идва в Брамше в края на септември, Минг споделя, че работи интензивно, с цел да учи немски език, и че мечтае един ден да отвори лично кафене в Германия.
В бежанския център се е срещнал с други хора от Китай и в този момент чака решение на молбата си за леговище. Държавната приемателна работа на Долна Саксония оповестява за RFE/RL, че в нейните центрове са настанени 40 китайци.
Досега през 2023 година Германия е получила повече от 220 000 молби за леговище, в това число над 380 от китайски жители, оповестиха от Федералната работа за мигрантите и бежанците.
Минг чака изявление с немски чиновници, които ще прегледат и документите му. Ако се произнесат в негова изгода, той ще получи леговище и право на позволение за престояване. Но в случай че молбата му бъде отхвърлена, ще бъде депортиран в Китай.
Минг няма проект " Б " при положение, че отхвърлят молбата му.
" Не знам дали ще ми разрешат да остана, само че ще им кажа за какво трябваше да напусна [Китай]. Мисля, че германците ще ме схванат. Това е добра страна и тук се усещам свободен ", споделя още той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ