Как ВКС на Русия да се справят с украинските ПЗРК
Десетки хиляди портативни зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) бяха изпратени от Запада на украинските войски. Предполага се, че тези оръжия би трябвало да лишат съветската военна авиация от преимущество във въздуха. Какви са тези системи, какви са компликациите при потреблението на “Стингър ” и по какъв начин съветските водачи могат да им противодействат?
За първи път руската авиация се сблъсква с ПЗРК по време на войната в Афганистан. По подигравка на ориста съперник се оказа нашият руски комплекс „ Стрела-2 “, който получава бойно кръщение по време на египетско-израелската „ война на безсилие “. Той е необятно доставян в доста страни и не е изненадващо, че също попадна в ръцете на муджихидините.
С вражеските ПЗРК - портативната зенитно-ракетна система ФИМ-92 “Стингър” ( “Жило”) - авиацията на Съюз на съветските социалистически републики се сблъсква на същото място на 25 септември 1986 година Прехвърлянето на такова оръжие от американците на муджихидините е известно. Но първото потребление със засада на два наши хеликоптера при влизане на летището в Джалалабад въпреки всичко се оказва ненадейно. Този ден губим трима водачи и два Ми-8МТ.
Сега Съединени американски щати още веднъж доставят “Стингър”, предопределени за битка с съветски военни самолети – този път за Украйна. На 7 март Съединените щати оповестиха, че дружно със съдружниците от НАТО са изпратили 2000 такива Украйна. А в края на април беше обявено, че Съединени американски щати и съдружниците са изпратили в Киев 25 000 зенитно-ракетни системи – най-вече, би трябвало да се допусна, портативни. Разбира се, не става въпрос единствено за " Стингър ", най-вероятно това още веднъж са значително " Стрели " и " Игли " от руско произвеждане.
Тези доставки обаче не са толкоз значими на фона на това, което самата Украйна получи при разделянето на собствеността на Съветския съюз - десетки хиляди ПЗРК " Стрела-2М " и " Игла-1 ". Тъй като някои от техните детайли са създадени в цех “Арсенал” в Киев, тя съумява да провежда производството на усъвършенствани комплекси “Стрела-2MM”. Установено е производството на всички съставни елементи до ракетно гориво.
За да разберете какъв брой рискови са такива системи, първо помислете какво съставляват ПЗРК. Това е портативен (на смешка споделят - нараменен) зенитно-ракетен комплекс, който може да се употребява от един стрелец или оператор. Известно е, че това е оръжие с дребен обхват и надморска височина. Но малко на брой осъзнават какъв брой дребни. Ето таблица с характерностите на четири западни и двата остарели руски комплекса, които могат да противодействат на съветските Върховен касационен съд по време на специфична военна интервенция.
Дадените параметри е по-вероятно да объркат. Например, двете най-често срещани са обсег и височина. Ако експлоатационните характерности на ПЗРК са посочени за “Старстрийк” надлежно като 7 и 5 km, това не значи, че той ще може да доближи цел на разстояние 7 км от стрелеца и на височина от 5 км на същото време. 7 км е накривен обсег. Тоест хипотенузата на правоъгълен триъгълник с катет 5 км. Така дистанцията от стрелеца по хоризонта в този случай ще бъде 4,9 км. Често срещана рекламна техника за оръжейници, когато един лист с характерности на работа демонстрира да вземем за пример оптималния обсег и оптималното бойно натоварване и тези два параметъра не могат да бъдат приложени по едно и също време.
Има и други тънкости - на оптималната височина не всяка цел може да бъде улучена, а единствено слабоманеврената или постепенно движеща се. Освен това всеки ПЗРК е оборудван с батерия и смесен цилиндър за сбит или течен газ. Този детайл е различен фактор, който мощно лимитира опциите на комплекса. За да се усили чувствителността на инфрачервената матрица на търсача, тя би трябвало да бъде мощно охладена. Това се прави с течен аргон - в " Стингър ", с компресиран азот - в " Стрелите " и впрочем.
Но за работата както на спусъка, по този начин и на бордовото съоръжение е нужен източник на зареждане. В полето няма контакти. Никаква “батерия “ не може да бъде сложена в ракета в завода, тъй че да лежи на предпазване в продължение на 10 години, а по-късно зарядът ѝ да е задоволителен за работа на оборудването. Затова се употребява по този начин наречената ампулна батерия - еднократен химически източник на ток. Тя в действителност генерира огромен ток - само че продължителността на нейната работа за към 30-45 секунди. През това време стрелецът би трябвало да откри задачата, да я улови и да изстреля.
Въпреки това, хеликоптерът или щурмовия аероплан постоянно се появяват ненадейно и доста близо. Стрелецът би трябвало да извърши всички интервенции, с цел да приготви изстрелването единствено за секунди. Но самият хеликоптер от време на време отваря огън, в този миг прицелващият се стрелец е заставен да стои навън. Ако на стрелеца “му се стори”, че е чул идващ хеликоптер, сложил е батерията и охлаждащия детайл, задействал го е, само че не е имало хеликоптер... Изтощената батерия се нагрява толкоз доста (до 400 градуса за “Стингър”), че може да повреди спусъка и би трябвало незабавно да се в профил.
На Украйна бяха обещани и френските комплекси “Мистрал”. Характеристиките му са малко по-добри от Stinger, защото е по-модерна разработка. Забележима разлика е единствено потреблението на разнообразни типове опори - стативи, или инсталирани на леки транспортни средства, бронетранспортьори. Използването на ПЗРК " от рамо " не е планувано.
В Украйна се появиха не напълно обичайни комплекси. На първо място, това е необятно рекламираният английски " Старстрийк”. Класическата бойна глава за зенитните управляеми ракети са фрагментирани. Британците обаче взеха решение да бъдат истински: използваха бойна глава, състояща се от три суббоеприпаса.
Това е комплекс с лазерно ориентиране. Операторът търси цели посредством оптичен мерник. След това лазерното осветяване се включва, задачата се улавя за автоматизирано следене, само че операторът би трябвало да следва задачата през мерника, тъй че да не напуща бранша на лазерното сканиране. Ракетата започва и след ускоряване от нея се отделят три стрели, които нямат личен мотор, само че са оборудвани с дребни насочващи перки.
И тук стартират чудесата в описанията. Рекламните материали на производителя споделят: след размножаването, копията се подреждат в триъгълна бойна групировка към лазерния лъч. При суббоеприпасите в този случай е належащо да има приемници и транспондери на лазерно лъчение. Имайте поради, че ракетата има голяма скорост по стандартите на такова оръжие - 1300 м/с. При такива условия е на практика невероятно да се обезпечи дребна близка граница на засегнатата област. В експлоатационните характерности е оповестено за 500 м, само че механически това е малко евентуално.
По-нататък. Насочването се прави по най-примитивния способ, който обезпечава най-лошата траектория за ракети с най-високи нужни претоварвания - няма с какво да се гордеем. Декларираната необикновено висока възможност за поразяване на цел с една ракета - 0,96 - най-вероятно е надценена рекламна цифра.
Освен това Израел даде обещание на Украйна универсалната ракетна система “Спайк”. Когато я разказва, човек си спомня остарелия анекдот за патицата, която може да прави доста, а точно да бяга, да скача, да плува, да се гмурка, даже да лети, само че прави всичко неприятно. Най-лошото показване на всички детайли е типичен образец за това, което се назовава " цена на гъвкавостта ". Този комплекс е създаден като противотанков, само че по-късно вземат решение да го натоварят и със задания за Противовъздушна отбрана. Защо му е на ПЗРК кумулативна бойна глава? Изключително ниска скорост от 180 м/с? Най-вероятно действителната успеваемост на този комплекс в битката против въздушни цели може да се покаже единствено при офанзива на хеликоптери в режим на висене.
Как съветската авиация, самолети и хеликоптери, противодействат на всички тези типове оръжия? Топлинните клопки незабавно идват на разум (правилното име е ЛТЦ - лъжливи топлинни цели) - и да, това е първият и наложителен способ. Въпреки това надалеч не е единственият.
На първо място, ПЗРК принуждават авиацията да се „ разслоява “. Част от нея се издига на височини, недостъпни за ракетите ПЗРК. Но това е задоволително за бомбардировачи, изтребители и то единствено в региони, където няма системи за противовъздушна защита със междинен и огромен обхват. Щурмовите самолети и хеликоптери във всеки случай би трябвало да работят на извънредно ниски височини. За тях се създават и към този момент се употребяват бордови отбранителни системи.
Например, включва се оптично-локационна станция или специфичен пеленгатор - той дефинира момента и посоката на изстрелване на ракети от ПЗРК. Станцията за електрооптично угнетяване може да отклонява зенитни ракети благодарение на лазерно лъчение или специфични (например цезиеви) лампи. Но главният способ за противопоставяне на ПЗРК е специфичната тактичност на бойната авиация. Без да се разкриват всички детайлности, могат да се упоменат някои явни трикове.
Първо, належащо е да се лиши стрелците от ПЗРК от време за подготовка, хващане на цел и изстрелване на ракета. За да създадат това, водачите работят на извънредно ниска надморска височина, употребявайки гънките на релефа. Трябва да се употребяват необятно демонстративни и разсейващи дейности. Например в случай че хеликоптерът се появи, „ подразни “ стрелеца, който е заставен да задейства комплекса - само че да не влезе в засегнатата зона. Повторното активиране на комплекса ще бъде невероятно за известно време, също така ще се нуждае от нова батерия.
Второ, екипажите би трябвало да се покриват един различен. Стрелец от ПЗРК, по който се стреля, е малко евентуално да успее дейно да насочи ракетата към задачата. На трето място, авиацията би трябвало да употребява оръжия с обсег на изстрелване, който надвишава обсега на заличаване на ПЗРК.
ПЗРК съставляват действителна заплаха за авиацията на ниски и извънредно ниски височини. Но комплицираното потребление на механически средства и тактики, плюс надеждността на самото съоръжение, може да понижи загубите. Това се удостоверява от военната статистика - тя споделя, че за едно попадение в задачата се изразходват седем зенитни ракети. Въпреки обстоятелството, че попадението не е идентично с провалянето - неведнъж сме виждали, че даже развалени самолети се докарват от нашите водачи на родното летище.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
За първи път руската авиация се сблъсква с ПЗРК по време на войната в Афганистан. По подигравка на ориста съперник се оказа нашият руски комплекс „ Стрела-2 “, който получава бойно кръщение по време на египетско-израелската „ война на безсилие “. Той е необятно доставян в доста страни и не е изненадващо, че също попадна в ръцете на муджихидините.
С вражеските ПЗРК - портативната зенитно-ракетна система ФИМ-92 “Стингър” ( “Жило”) - авиацията на Съюз на съветските социалистически републики се сблъсква на същото място на 25 септември 1986 година Прехвърлянето на такова оръжие от американците на муджихидините е известно. Но първото потребление със засада на два наши хеликоптера при влизане на летището в Джалалабад въпреки всичко се оказва ненадейно. Този ден губим трима водачи и два Ми-8МТ.
Сега Съединени американски щати още веднъж доставят “Стингър”, предопределени за битка с съветски военни самолети – този път за Украйна. На 7 март Съединените щати оповестиха, че дружно със съдружниците от НАТО са изпратили 2000 такива Украйна. А в края на април беше обявено, че Съединени американски щати и съдружниците са изпратили в Киев 25 000 зенитно-ракетни системи – най-вече, би трябвало да се допусна, портативни. Разбира се, не става въпрос единствено за " Стингър ", най-вероятно това още веднъж са значително " Стрели " и " Игли " от руско произвеждане.
Тези доставки обаче не са толкоз значими на фона на това, което самата Украйна получи при разделянето на собствеността на Съветския съюз - десетки хиляди ПЗРК " Стрела-2М " и " Игла-1 ". Тъй като някои от техните детайли са създадени в цех “Арсенал” в Киев, тя съумява да провежда производството на усъвършенствани комплекси “Стрела-2MM”. Установено е производството на всички съставни елементи до ракетно гориво.
За да разберете какъв брой рискови са такива системи, първо помислете какво съставляват ПЗРК. Това е портативен (на смешка споделят - нараменен) зенитно-ракетен комплекс, който може да се употребява от един стрелец или оператор. Известно е, че това е оръжие с дребен обхват и надморска височина. Но малко на брой осъзнават какъв брой дребни. Ето таблица с характерностите на четири западни и двата остарели руски комплекса, които могат да противодействат на съветските Върховен касационен съд по време на специфична военна интервенция.
Дадените параметри е по-вероятно да объркат. Например, двете най-често срещани са обсег и височина. Ако експлоатационните характерности на ПЗРК са посочени за “Старстрийк” надлежно като 7 и 5 km, това не значи, че той ще може да доближи цел на разстояние 7 км от стрелеца и на височина от 5 км на същото време. 7 км е накривен обсег. Тоест хипотенузата на правоъгълен триъгълник с катет 5 км. Така дистанцията от стрелеца по хоризонта в този случай ще бъде 4,9 км. Често срещана рекламна техника за оръжейници, когато един лист с характерности на работа демонстрира да вземем за пример оптималния обсег и оптималното бойно натоварване и тези два параметъра не могат да бъдат приложени по едно и също време.
Има и други тънкости - на оптималната височина не всяка цел може да бъде улучена, а единствено слабоманеврената или постепенно движеща се. Освен това всеки ПЗРК е оборудван с батерия и смесен цилиндър за сбит или течен газ. Този детайл е различен фактор, който мощно лимитира опциите на комплекса. За да се усили чувствителността на инфрачервената матрица на търсача, тя би трябвало да бъде мощно охладена. Това се прави с течен аргон - в " Стингър ", с компресиран азот - в " Стрелите " и впрочем.
Но за работата както на спусъка, по този начин и на бордовото съоръжение е нужен източник на зареждане. В полето няма контакти. Никаква “батерия “ не може да бъде сложена в ракета в завода, тъй че да лежи на предпазване в продължение на 10 години, а по-късно зарядът ѝ да е задоволителен за работа на оборудването. Затова се употребява по този начин наречената ампулна батерия - еднократен химически източник на ток. Тя в действителност генерира огромен ток - само че продължителността на нейната работа за към 30-45 секунди. През това време стрелецът би трябвало да откри задачата, да я улови и да изстреля.
Въпреки това, хеликоптерът или щурмовия аероплан постоянно се появяват ненадейно и доста близо. Стрелецът би трябвало да извърши всички интервенции, с цел да приготви изстрелването единствено за секунди. Но самият хеликоптер от време на време отваря огън, в този миг прицелващият се стрелец е заставен да стои навън. Ако на стрелеца “му се стори”, че е чул идващ хеликоптер, сложил е батерията и охлаждащия детайл, задействал го е, само че не е имало хеликоптер... Изтощената батерия се нагрява толкоз доста (до 400 градуса за “Стингър”), че може да повреди спусъка и би трябвало незабавно да се в профил.
На Украйна бяха обещани и френските комплекси “Мистрал”. Характеристиките му са малко по-добри от Stinger, защото е по-модерна разработка. Забележима разлика е единствено потреблението на разнообразни типове опори - стативи, или инсталирани на леки транспортни средства, бронетранспортьори. Използването на ПЗРК " от рамо " не е планувано.
В Украйна се появиха не напълно обичайни комплекси. На първо място, това е необятно рекламираният английски " Старстрийк”. Класическата бойна глава за зенитните управляеми ракети са фрагментирани. Британците обаче взеха решение да бъдат истински: използваха бойна глава, състояща се от три суббоеприпаса.
Това е комплекс с лазерно ориентиране. Операторът търси цели посредством оптичен мерник. След това лазерното осветяване се включва, задачата се улавя за автоматизирано следене, само че операторът би трябвало да следва задачата през мерника, тъй че да не напуща бранша на лазерното сканиране. Ракетата започва и след ускоряване от нея се отделят три стрели, които нямат личен мотор, само че са оборудвани с дребни насочващи перки.
И тук стартират чудесата в описанията. Рекламните материали на производителя споделят: след размножаването, копията се подреждат в триъгълна бойна групировка към лазерния лъч. При суббоеприпасите в този случай е належащо да има приемници и транспондери на лазерно лъчение. Имайте поради, че ракетата има голяма скорост по стандартите на такова оръжие - 1300 м/с. При такива условия е на практика невероятно да се обезпечи дребна близка граница на засегнатата област. В експлоатационните характерности е оповестено за 500 м, само че механически това е малко евентуално.
По-нататък. Насочването се прави по най-примитивния способ, който обезпечава най-лошата траектория за ракети с най-високи нужни претоварвания - няма с какво да се гордеем. Декларираната необикновено висока възможност за поразяване на цел с една ракета - 0,96 - най-вероятно е надценена рекламна цифра.
Освен това Израел даде обещание на Украйна универсалната ракетна система “Спайк”. Когато я разказва, човек си спомня остарелия анекдот за патицата, която може да прави доста, а точно да бяга, да скача, да плува, да се гмурка, даже да лети, само че прави всичко неприятно. Най-лошото показване на всички детайли е типичен образец за това, което се назовава " цена на гъвкавостта ". Този комплекс е създаден като противотанков, само че по-късно вземат решение да го натоварят и със задания за Противовъздушна отбрана. Защо му е на ПЗРК кумулативна бойна глава? Изключително ниска скорост от 180 м/с? Най-вероятно действителната успеваемост на този комплекс в битката против въздушни цели може да се покаже единствено при офанзива на хеликоптери в режим на висене.
Как съветската авиация, самолети и хеликоптери, противодействат на всички тези типове оръжия? Топлинните клопки незабавно идват на разум (правилното име е ЛТЦ - лъжливи топлинни цели) - и да, това е първият и наложителен способ. Въпреки това надалеч не е единственият.
На първо място, ПЗРК принуждават авиацията да се „ разслоява “. Част от нея се издига на височини, недостъпни за ракетите ПЗРК. Но това е задоволително за бомбардировачи, изтребители и то единствено в региони, където няма системи за противовъздушна защита със междинен и огромен обхват. Щурмовите самолети и хеликоптери във всеки случай би трябвало да работят на извънредно ниски височини. За тях се създават и към този момент се употребяват бордови отбранителни системи.
Например, включва се оптично-локационна станция или специфичен пеленгатор - той дефинира момента и посоката на изстрелване на ракети от ПЗРК. Станцията за електрооптично угнетяване може да отклонява зенитни ракети благодарение на лазерно лъчение или специфични (например цезиеви) лампи. Но главният способ за противопоставяне на ПЗРК е специфичната тактичност на бойната авиация. Без да се разкриват всички детайлности, могат да се упоменат някои явни трикове.
Първо, належащо е да се лиши стрелците от ПЗРК от време за подготовка, хващане на цел и изстрелване на ракета. За да създадат това, водачите работят на извънредно ниска надморска височина, употребявайки гънките на релефа. Трябва да се употребяват необятно демонстративни и разсейващи дейности. Например в случай че хеликоптерът се появи, „ подразни “ стрелеца, който е заставен да задейства комплекса - само че да не влезе в засегнатата зона. Повторното активиране на комплекса ще бъде невероятно за известно време, също така ще се нуждае от нова батерия.
Второ, екипажите би трябвало да се покриват един различен. Стрелец от ПЗРК, по който се стреля, е малко евентуално да успее дейно да насочи ракетата към задачата. На трето място, авиацията би трябвало да употребява оръжия с обсег на изстрелване, който надвишава обсега на заличаване на ПЗРК.
ПЗРК съставляват действителна заплаха за авиацията на ниски и извънредно ниски височини. Но комплицираното потребление на механически средства и тактики, плюс надеждността на самото съоръжение, може да понижи загубите. Това се удостоверява от военната статистика - тя споделя, че за едно попадение в задачата се изразходват седем зенитни ракети. Въпреки обстоятелството, че попадението не е идентично с провалянето - неведнъж сме виждали, че даже развалени самолети се докарват от нашите водачи на родното летище.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ