Пиянството на един народ
Десетки хиляди хървати излязоха по улиците в Загреб, с цел да отпразнуват триумфа над домакина на международното състезание Русия. „Шахматистите“ се класираха на полуфинал след инфарктен мач с дузпи.
„Ние сме един от четирите най-хубави тима в света“, извика телевизионният коментатор от държавния канал „HRT“.
Имаше куп радостни възгласи, стотици факли бяха запалени, а хиляди флагове се развяваха над главите от множеството.
„Играе моята Хърватия, когато я видя, сърцето ми гори“, пеят невръстни деца с родители, баби и дядовци.
Всички са като едно.
„Заслужавахме да спечелим – сподели селекционерът на Хърватия Златко Далич. – Всички се гордеем с представянето, вършим го за цялата страна.“
Треньорът насочи апел в националния ефир към всички работодатели да не уволняват хората, които няма да отидат на работа в деня след мача.
Футболната тресчица, обзела четиримилионната страна се разрасна извънредно доста след триумфа над Аржентина (3:0) в груповата фаза. Тогава всички предчустваха, че следва да се случи нещо огромно, сходно на това отпреди 20 години.
Тогава на Мондиал ’98 хърватите станаха трети още в първото си присъединяване на международно състезание. И то единствено три години след края на войната за самостоятелност. Точно две десетилетия по-късно Хърватия се надява този път да стигне до самия връх.
Приповдигнато беше настроението освен в столицата, само че и в не толкоз огромното хърватско градче Славонски брод, родното място на Марио Манджукич. Нападателят заплати в задатък 3500 евро на почитател зоната в града, с цел да може последователите да пият за негова сметка.
Еуфория имаше и в съблекалнята на „ шахматистите “. Там целият спортно-технически щаб пееше и скачаше върху маси и пейки. В празненствата се включи и Колинда Грабар-Китарович, президентът на страната. Тя изгледа дуела от трибуните, а след последния съдийски сигнал посети отбора, с цел да поздрави всеки един от героите.
На полуфиналите е чакана Англия, а преди 20 години на този стадий в конкуренцията Франция отрезви хърватската нация. „Петлите“ завоюваха с 2:1, а в следствие и мондиала. „ Шахматистите “ играха дребен край, който взеха с 2:1 над Холандия.
„Време е за реванш – написа вестник „Вечерни лист“. – 20 години по-късно, от Париж до Москва, едно нещо бе потвърдено още веднъж – футболът е най-хубавият ни артикул за експорт. В допълнение към морето, нашата дребна страна е приета от целия свят и от всички футболни звезди. Отборът ни има своите актьори. Момчета с има вяра за успех. Възникнала в безчет триумфи по европейските терени, Модрич, Ракитич и Манджукич короноваха своите кариери и нямаше да бъдат по-малко велики без този полуфинал. С него обаче, те и техните съотборници станаха безсмъртни за футболния ни фолклор.“
Хърватия има право да ликува. Те са съвременници на една футболна ера, в която има недосегаеми величия. Може би, поради това се чудят по какъв начин е допустимо да са измежду четирите най-хубави тима на Планетата, борейки се с огромните футболни империи. Именно това прави всичко толкоз сладко и необяснимо за тях. А на нас ни припомня, какъв брой е близко по значение с написаното от огромния български публицист Иван Вазов в глава 16 от втората част на романа „Под Игото“, озаглавен „Пиянството на един народ“. Дано ни се случи и на нас, отново…
Снимки: Twitter
„Ние сме един от четирите най-хубави тима в света“, извика телевизионният коментатор от държавния канал „HRT“.
Имаше куп радостни възгласи, стотици факли бяха запалени, а хиляди флагове се развяваха над главите от множеството.
„Играе моята Хърватия, когато я видя, сърцето ми гори“, пеят невръстни деца с родители, баби и дядовци.
Всички са като едно.
„Заслужавахме да спечелим – сподели селекционерът на Хърватия Златко Далич. – Всички се гордеем с представянето, вършим го за цялата страна.“
Треньорът насочи апел в националния ефир към всички работодатели да не уволняват хората, които няма да отидат на работа в деня след мача.
Футболната тресчица, обзела четиримилионната страна се разрасна извънредно доста след триумфа над Аржентина (3:0) в груповата фаза. Тогава всички предчустваха, че следва да се случи нещо огромно, сходно на това отпреди 20 години.
Тогава на Мондиал ’98 хърватите станаха трети още в първото си присъединяване на международно състезание. И то единствено три години след края на войната за самостоятелност. Точно две десетилетия по-късно Хърватия се надява този път да стигне до самия връх.
Приповдигнато беше настроението освен в столицата, само че и в не толкоз огромното хърватско градче Славонски брод, родното място на Марио Манджукич. Нападателят заплати в задатък 3500 евро на почитател зоната в града, с цел да може последователите да пият за негова сметка.
Еуфория имаше и в съблекалнята на „ шахматистите “. Там целият спортно-технически щаб пееше и скачаше върху маси и пейки. В празненствата се включи и Колинда Грабар-Китарович, президентът на страната. Тя изгледа дуела от трибуните, а след последния съдийски сигнал посети отбора, с цел да поздрави всеки един от героите.
На полуфиналите е чакана Англия, а преди 20 години на този стадий в конкуренцията Франция отрезви хърватската нация. „Петлите“ завоюваха с 2:1, а в следствие и мондиала. „ Шахматистите “ играха дребен край, който взеха с 2:1 над Холандия.
„Време е за реванш – написа вестник „Вечерни лист“. – 20 години по-късно, от Париж до Москва, едно нещо бе потвърдено още веднъж – футболът е най-хубавият ни артикул за експорт. В допълнение към морето, нашата дребна страна е приета от целия свят и от всички футболни звезди. Отборът ни има своите актьори. Момчета с има вяра за успех. Възникнала в безчет триумфи по европейските терени, Модрич, Ракитич и Манджукич короноваха своите кариери и нямаше да бъдат по-малко велики без този полуфинал. С него обаче, те и техните съотборници станаха безсмъртни за футболния ни фолклор.“
Хърватия има право да ликува. Те са съвременници на една футболна ера, в която има недосегаеми величия. Може би, поради това се чудят по какъв начин е допустимо да са измежду четирите най-хубави тима на Планетата, борейки се с огромните футболни империи. Именно това прави всичко толкоз сладко и необяснимо за тях. А на нас ни припомня, какъв брой е близко по значение с написаното от огромния български публицист Иван Вазов в глава 16 от втората част на романа „Под Игото“, озаглавен „Пиянството на един народ“. Дано ни се случи и на нас, отново…
Снимки: Twitter
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ