Десетки се събраха по случай Сирни заговезни в Добрич
Десетки деца и възрастни станаха част от празничната стратегия по случай Сирни заговезни в Добрич.
Традиционното кукерско шествие от реализатори на Професионален фолклорен отбор (ПФА) „ Добруджа “ с основен живописен началник Стоян Господинов, хореограф Коста Костов и музикален началник Живко Желев тръгна от Стара къща и притегли голям брой от дребни и огромни по пътя си към Архитектурно-етнографски музей навън (АЕМО) „ Стария Добрич ", предава Българска телеграфна агенция.
На площада с часовниковата кула пред публиката се изявиха и младежите от Представителната фолклорна танцова студия „ Добруджа ” с основен живописен началник Стоян Господинов, помощник-ръководител Данаила Петрова и началник на оркестъра Николай Иванов. Между осъществяванията гостите имаха опция да научат повече за празника от Калояна Донева, екскурзовод към Регионален исторически музей (РИМ) – Добрич.
Деца от публиката се включиха във възстановка на ритуала „ Хамкане “. Разделени на групи, те пробваха да заловен единствено с уста части бяла халва, вързани на червени конци. Изпълнени бяха и обичаите по мятане на запалени стрели и прескачане на огън.
Тържеството, проведено от Община град Добрич и РИМ, приключи със Сирнишко хоро, в което се включиха и жители.
Сирни Заговезни слага началото на най-продължителния пост през годината – до Великден. Обредността е подчинена на подготовката за този пост и носи концепцията за „ последно облажаване ". Вечерта на празника при родителите се събират фамилиите на техните синове и дъщери, внуци, с цел да заговяват от млечни храни. За трапезата се подготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
Празникът е прочут още и като „ Неделя на Всеопрощението “ или „ Прошка “. На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и на всички места по-младите желаят амнистия за миналата година и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: „ Прощавай, мале, тате... “. „ Просто да ти е, Господ да прости “, е наложителният отговор.
Характерен за празника е обичаят „ Оратници “, обвързван със запалването на празнични огньове. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява „ мамуляк “ (слама от царевица) и „ черешовина “ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Традиционното кукерско шествие от реализатори на Професионален фолклорен отбор (ПФА) „ Добруджа “ с основен живописен началник Стоян Господинов, хореограф Коста Костов и музикален началник Живко Желев тръгна от Стара къща и притегли голям брой от дребни и огромни по пътя си към Архитектурно-етнографски музей навън (АЕМО) „ Стария Добрич ", предава Българска телеграфна агенция.
На площада с часовниковата кула пред публиката се изявиха и младежите от Представителната фолклорна танцова студия „ Добруджа ” с основен живописен началник Стоян Господинов, помощник-ръководител Данаила Петрова и началник на оркестъра Николай Иванов. Между осъществяванията гостите имаха опция да научат повече за празника от Калояна Донева, екскурзовод към Регионален исторически музей (РИМ) – Добрич.
Деца от публиката се включиха във възстановка на ритуала „ Хамкане “. Разделени на групи, те пробваха да заловен единствено с уста части бяла халва, вързани на червени конци. Изпълнени бяха и обичаите по мятане на запалени стрели и прескачане на огън.
Тържеството, проведено от Община град Добрич и РИМ, приключи със Сирнишко хоро, в което се включиха и жители.
Сирни Заговезни слага началото на най-продължителния пост през годината – до Великден. Обредността е подчинена на подготовката за този пост и носи концепцията за „ последно облажаване ". Вечерта на празника при родителите се събират фамилиите на техните синове и дъщери, внуци, с цел да заговяват от млечни храни. За трапезата се подготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
Празникът е прочут още и като „ Неделя на Всеопрощението “ или „ Прошка “. На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и на всички места по-младите желаят амнистия за миналата година и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: „ Прощавай, мале, тате... “. „ Просто да ти е, Господ да прости “, е наложителният отговор.
Характерен за празника е обичаят „ Оратници “, обвързван със запалването на празнични огньове. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява „ мамуляк “ (слама от царевица) и „ черешовина “ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ