Живко Миланов: Сираков идваше и казваше, че не знае какво ще се случи с Левски утре
- Живко, кадърен ли е някой тим да наруши хегемонията на „ “? Кой е най-близо до класата на отбора от ?
- Миналата година ЦСКА сподели нещо. Според мен този сезон „ “ може да бъде по-близо. След идването на Станимир Стоилов се вижда най- значимото нещо – спонсорите да дадат едно успокоение на индивида, който работи. Неслучайно и Станимир Стоилов сподели, че най-важното нещо за него е да се заплащат регулярно парите. Видя се и резултатът от това нещо. Отделно, той е и най- положителният български експерт. Взеха нови попълнения. Мисля, че тази година ще е по- забавна. „ Левски “ има и едно предимство с почитателите, които се активизираха в последните години и това ще им бъде в плюс. Ще им е много мъчно, тъй като „ Лудогорец “ е хегемонът в българското състезание и това не е инцидентно. Нека да не омаловажаваме някои работи, само че там всичко е направено, както би трябвало. Така се прави футбол. Щом искаш да печелиш трофеи, купи, да играеш в е по този метод. Всичко е професионално – от академията до прехвърляния, база… Пак ще се върна на Станимир Стоилов, който сподели, че примерно нямаш стадион, а искаш да станеш първенец. Къде ще играеш? Нямаш и подготвително игрище, а искаш да направиш нещо. Неслучайно толкоз години справедливо са на това място.
- Ти беше отпред на „ Левски “ в най-тежкия миг за клуба – подготвен ли беше за това предизвикателство?
- В професионален проект – не. Направих го в миг, в който нямаше никой там. Вече споделих доста пъти за каква безредица ставаше въпрос. Въобще това не беше „ Левски “, нямаше никаква организация, с футболисти, които не са си получавали възнагражденията повече от 5-6 месеца. И освен футболистите, а хората в целия клуб. Няма да не помни - Наско Сираков идваше в треньорската и споделя: „ Аз не знам на следващия ден какво ще се случи с клуба. “ Помня, че почвахме в понеделник, а аз в неделя до последно звънях на футболисти, които само поради мен пристигнаха да упражняват. Казах: „ Дайте най-малко да не почваме с 5-6 юноши подготовка. “ Опитахме се последователно да спасим каквото може. Аз съм млад треньор, не съм вътре в треньорската специалност толкоз години, само че сигурно знаех какво ще се случи в този миг. Застанах отпред тогава, когато нямаше никой. Направих го от тази позиция, че този клуб ми е дал доста. Нито съм го правил за някаква финансова полза, нито за еди- какво си. Просто в този миг не можех да оставя клуба. Най-лесно ми беше и на мен да стана, да си потегли и да кажа: „ Оправяйте се! “.
- Защо реши да подадеш оставка? Защо беше толкоз корав в решението си?
- Беше най-трудната обстановката, само че почитателите на „ Левски “, колкото и да знаят, че е тежко ситуацията, като се натрупат неприятни резултати… Все отново това е „ Левски “. Загубихме няколко мача първоначално, стартира да се наслагва едно напрежение. Прецених, че може би в този миг най-хубавото нещо е да пристигна нов човек. Посъбраха се някои неприятни резултати. Не мисля, че играта беше толкоз неприятна, колкото неопитността на част от футболистите. В 70-80% от мачовете контролирахме ние, само че губехме от някакви обикновени неточности. И то повече плод на младост и неумелост, тъй като тогава в моя състав имаше 9-10 българи, Билал Бари беше единственият чужденец. Ако не се неистина, имаше трима играчи по на 18 години, даже Марин, Мартин Петков нямаха 18. Видяхте в този момент със промяната на треньора тимът по какъв начин наподобява и какъв брой футболисти са привлечени.
- Какво ти костваше на теб интервалът, в който застана отпред на обичания ти клуб?
- Аз не го одобрявам като някакво изгубено време. Най-много ми е коствало нерви, тъй като не бях спал цяла нощ след загуба, а даже и като футболист не ми се е случвало. Пак съм го преживявал, само че като футболист е по-лесно – мислиш единствено за себе си и за твоето показване. А като треньор мислиш за още 20 играчи и още 20 разнообразни характера. Цяла нощ премисляш къде си сбъркал, какво можеше да направиш по-добре, само че това е опит. Аз го одобрявам като един урок. Не всякога ще е в такова състояние. Пробвал съм и не скърбя. Ако ме питаш, в този момент дали отново бих го направил, за „ Левски “ бих го направил. Не за различен тим обаче!
- Какво е за теб „ Левски “?
- За мен „ Левски “ е нещо доста огромно. Родителите ми са били от този тим. Аз съм израснал в този отбор, дал ми е всичко. Цялата си кариера дължа на „ Левски “. В един миг се опитваш и да се отплатиш.
- Преминал си през всички обединения на националния тим на България. Какъв човек би трябвало да застане отпред на отбора?
- Там съгласно мен компромис не би трябвало да се прави и би трябвало да е съществено име, с цел да може футболистите да имат почит към него. Но най- значимото нещо въпреки всичко е, че който и да пристигна, даже и Моуриньо да пристигна, в случай че материалът не е какъвто би трябвало, надали ще се реализира нещо положително.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




