Без странични огледала или как камерите пренаписват аеродинамиката
Десетилетия наред, страничните огледала бяха неизменима част от всеки автомобил, гарантираща сигурността при промяна на лентата. Днес, в устрема към нулева аеродинамична опозиция и по-голям пробег, те са на път да се трансфорат в музеен експонат. Виртуалните огледала – елегантни камери, предаващи изображението на вътрешни екрани – са идната огромна стъпка в автомобилния дизайн и успеваемост.
Първоначалната причина за премахването на обичайните огледала е аеродинамиката. Огледалата, въпреки и дребни, основават забележителна опозиция на въздуха и генерират звук при висока скорост. Замяната им с дребни камерни модули води до понижаване на коефициента на челно противодействие (Cd). Това непосредствено води до по-нисък разход на гориво при стандартните коли и осезаемо нарастване на пробега при електрическите автомобили – бонус, който не е за занемаряване.
Audi с e-tron и Lexus с ES са измежду пионерите, които към този момент вкараха тази технология в серийно произвеждане, въпреки и към този момент единствено на избрани пазари. Системата работи, като компактни външни камери излъчват кристално чисто изображение върху OLED екрани, ситуирани във вратите или в основата на А-колоните. Това освен наподобява футуристично, само че и взема решение проблеми с мъртвите зони, които постоянно са ахилесовата пета на стандартните огледала.
Технологичният прогрес на виртуалните огледала надминава упованията
Електрониката разрешава автоматизирана конфигурация на картината според от изискванията на шофиране. Например, при маневриране на заден ход, екранът може автоматизирано да се разшири или да усили картината, показвайки по-голям периметър. При слаба светлина или неприятно време, камерите са снабдени с функционалност за нощно виждане и автоматизирано изчистване на водните капки, предлагайки по-добра видимост от обичайното стъкло.
Разбира се, въвеждането на тази революционна характерност не мина без конфликт с навиците. Мнозина водачи инстинктивно търсят познатото място на огледалото, до момента в който погледът им би трябвало да се пренасочи към вътрешния екран. Това изисква интервал на акомодация, само че производителите са уверени, че преимуществата в сигурността (особено елиминирането на отблясъците и усъвършенстваната видимост в тъмното) надвишават първичния дискомфорт.
В бъдеще интеграцията на виртуалните огледала ще стане още по-дълбока. Очаква се системите да демонстрират интелигентни наслагвания (overlays) върху живото изображение – да вземем за пример прецизни линии, маркиращи траекторията на паркиране, или образни предизвестия при засичане на автомобил в мъртвата зона. Така автомобилът безусловно ще вижда по-добре от човешкото око, осигурявайки по-високо равнище на сигурност и успеваемост.
