Маршрути: Митничарска кула посрещала Тъмръшлията
Десетилетия наред от остарялата митница, която е деляла България и Тъмръшката република, стоят голи зидове. Те са от красиво издялан камък и са шедьовър на зидарското майсторство. Всеки минаващ до каменната камара по пътя за Бряновщица се обръща да я прегледа. Красимир Фотев, който живее в Брестовица, мечтае община и доброволци да се заловен дружно и да възстановят този връх на архитектурата отпреди Балканската война.
Кулата на митницата е доста красива - грехота е да се погуби такова нещо, уверен е Фотев. Много пъти е поставял въпроса пред Община „ Родопи " да помогне или най-малко да позволи да бъде възобновена постройката. От нея би се получила огромна атракция. „ По-надолу от Бряновщица бе кулата на Перущенската военна част. Всички я харесваха, само че
в този момент от нея един камък не остана.
Не желая това да стане и със остарялата митница ", споделя Фотев. Пловдивчанинът, който в този момент живее в Брестовица, е доста деен - той е провел градежа на параклиса „ Света Богородица " в Бряновщица преди 16 години. Грижи се всяка година за събора, която се прави първата неделя след края на Богородичния пост - в този момент на 18 август.
От постройката са оживели външните каменни стени. На долния й етаж е имало една огромна стая - евентуално е служела за канцелария на митничаря и стражарите. Те са живеели на втория етаж в две стаи. На метри от къщата, по посока Върховръх, е
започвала Помашката република
на Ахмед Тъмръшлията. В нея са влизали 18 села - всичките с български имена от региона на Търновския край. Сградата е един от дребното монументи, свързани непосредствено с епохата към Съединението на България. Границата е била тук, а от нея са се виждали като на длан Пловдив и Пазарджик.
Къщата е на гредоред, който е опустошен изцяло. Това, което незабавно сграбчва погледа, са красивите арки от дялан камък, които оформят прозорците. Входната врата също е арковидна и има основен камък.
„ През годините тук вършаха доста иманяри. Истинско знамение е, че не бутнаха каменните зидове. Сега е рисково, тъй като измежду тях влизат деца. Има един клиновиден камък - махне ли се, и цялата постройка може да се срути ", изясни Красимир Фотев.
Според него навръх това място Захари Стоянов и българите от региона са посрещнали Ахмед Тъмръшлията и свитата му. „ Тъмръшлията е бил нащрек -
страхувал се е да не го отвлекат в Пловдив
и по този начин да свърши царуването му. Иначе е бил доброжелателен, когато идвал тук ", споделя Красимир Фотев.
Мнозина считат остарялата митница за излишък от чифлика на помашкия президент. В реалност единият от четирите му дворци е долу на брега на реката. Опожарен е от гневните перущенци през 1878 година.
Разказва Захари Стоянов: Ахмед пристигнал на Богородица с 40 въоръжени мъже
Захари Стоянов споделя забавна история за идването на Ахмед Тъмръшлията на празника за Света Богородица през 1883 година.
„ Новината „ Ахмедаа иде " наруши реда, тя се носеше от уста в уста. Хорото се дори скапе, гайдите млъкнаха, всички се обърнаха към чушмата, мнозина помислиха, че абсурдът е неминуем, тълпата ще направи своето.
А Ахмедаа се приближаваше, възседнал на черен ат, облечен с юзбашийска униформа, със сабля, револвер и с няколко рудбета на гърдите. Свитата му се състоеше от 15-20 души помаци, тръгнали отподире му от селото. Дордето дойде на Бяла черкова, колкото български пъдари и жандарми имало по пътя му, всичките се насосали подире му, по този начин щото конвоят му се състоеше от 40 души въоръжени хора. Напреде му вървяха 3-4 души от неговите хора, от двете му страни толкоз, а останалите следваха изотзади.
Те бяха въоръжени от петите до зъбите, с по два револвера, с винчестер пушки, които стискаха в лявата си ръка, а дясната им стоеше поставена върху дръжката на дългите им ятагани. Като че преднамерено беше определена тая свита, всичките персонални и юнак помаци, високи като елите на своите планини, с отворени пехливански гърди, с подсукани мустачуни, краищата на които надничаха в очите им. Тоя кабадаишки ескорт и неговият ага представляваха едновремешните турски аяни, войводи, спахии и прочие
А навалицата от черните калпаци лека-полека успяваше към този момент да задръсти пътя на гостите. В главата на Ахмедаа влязоха неприятни интуиции, той се промени в лицето и бе заставен да слезе от ата си, което, като остарял горски питомец, той направи от точка зрение на самозапазване. Не останаха невъзмутими и неговите хора. Те се спогледаха един други, захванаха да се отстъпват към агата си, който единствено гледаха в очите, да им направи знак. Аз имам вяра, че най-малкият знак за нахлуване от страна на българите, пусиите бяха подготвени още на мястото, острилото на ятаганите щеше да блесне по въздуха, винчестерите щяха да запукат, при всичко че българите бяха три хиляди души, а помаците - петнадесет. "
Кулата на митницата е доста красива - грехота е да се погуби такова нещо, уверен е Фотев. Много пъти е поставял въпроса пред Община „ Родопи " да помогне или най-малко да позволи да бъде възобновена постройката. От нея би се получила огромна атракция. „ По-надолу от Бряновщица бе кулата на Перущенската военна част. Всички я харесваха, само че
в този момент от нея един камък не остана.
Не желая това да стане и със остарялата митница ", споделя Фотев. Пловдивчанинът, който в този момент живее в Брестовица, е доста деен - той е провел градежа на параклиса „ Света Богородица " в Бряновщица преди 16 години. Грижи се всяка година за събора, която се прави първата неделя след края на Богородичния пост - в този момент на 18 август.
От постройката са оживели външните каменни стени. На долния й етаж е имало една огромна стая - евентуално е служела за канцелария на митничаря и стражарите. Те са живеели на втория етаж в две стаи. На метри от къщата, по посока Върховръх, е
започвала Помашката република
на Ахмед Тъмръшлията. В нея са влизали 18 села - всичките с български имена от региона на Търновския край. Сградата е един от дребното монументи, свързани непосредствено с епохата към Съединението на България. Границата е била тук, а от нея са се виждали като на длан Пловдив и Пазарджик.
Къщата е на гредоред, който е опустошен изцяло. Това, което незабавно сграбчва погледа, са красивите арки от дялан камък, които оформят прозорците. Входната врата също е арковидна и има основен камък.
„ През годините тук вършаха доста иманяри. Истинско знамение е, че не бутнаха каменните зидове. Сега е рисково, тъй като измежду тях влизат деца. Има един клиновиден камък - махне ли се, и цялата постройка може да се срути ", изясни Красимир Фотев.
Според него навръх това място Захари Стоянов и българите от региона са посрещнали Ахмед Тъмръшлията и свитата му. „ Тъмръшлията е бил нащрек -
страхувал се е да не го отвлекат в Пловдив
и по този начин да свърши царуването му. Иначе е бил доброжелателен, когато идвал тук ", споделя Красимир Фотев.
Мнозина считат остарялата митница за излишък от чифлика на помашкия президент. В реалност единият от четирите му дворци е долу на брега на реката. Опожарен е от гневните перущенци през 1878 година.
Разказва Захари Стоянов: Ахмед пристигнал на Богородица с 40 въоръжени мъже
Захари Стоянов споделя забавна история за идването на Ахмед Тъмръшлията на празника за Света Богородица през 1883 година.
„ Новината „ Ахмедаа иде " наруши реда, тя се носеше от уста в уста. Хорото се дори скапе, гайдите млъкнаха, всички се обърнаха към чушмата, мнозина помислиха, че абсурдът е неминуем, тълпата ще направи своето.
А Ахмедаа се приближаваше, възседнал на черен ат, облечен с юзбашийска униформа, със сабля, револвер и с няколко рудбета на гърдите. Свитата му се състоеше от 15-20 души помаци, тръгнали отподире му от селото. Дордето дойде на Бяла черкова, колкото български пъдари и жандарми имало по пътя му, всичките се насосали подире му, по този начин щото конвоят му се състоеше от 40 души въоръжени хора. Напреде му вървяха 3-4 души от неговите хора, от двете му страни толкоз, а останалите следваха изотзади.
Те бяха въоръжени от петите до зъбите, с по два револвера, с винчестер пушки, които стискаха в лявата си ръка, а дясната им стоеше поставена върху дръжката на дългите им ятагани. Като че преднамерено беше определена тая свита, всичките персонални и юнак помаци, високи като елите на своите планини, с отворени пехливански гърди, с подсукани мустачуни, краищата на които надничаха в очите им. Тоя кабадаишки ескорт и неговият ага представляваха едновремешните турски аяни, войводи, спахии и прочие
А навалицата от черните калпаци лека-полека успяваше към този момент да задръсти пътя на гостите. В главата на Ахмедаа влязоха неприятни интуиции, той се промени в лицето и бе заставен да слезе от ата си, което, като остарял горски питомец, той направи от точка зрение на самозапазване. Не останаха невъзмутими и неговите хора. Те се спогледаха един други, захванаха да се отстъпват към агата си, който единствено гледаха в очите, да им направи знак. Аз имам вяра, че най-малкият знак за нахлуване от страна на българите, пусиите бяха подготвени още на мястото, острилото на ятаганите щеше да блесне по въздуха, винчестерите щяха да запукат, при всичко че българите бяха три хиляди души, а помаците - петнадесет. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ