Десетгодишния план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ (2019 –

...
Десетгодишния план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ (2019 –
Коментари Харесай

Газовото развитие на България през следващите 10 години стъпва на Газов хъб Бълкан


Десетгодишния проект за развиване на мрежите на „ Булгартрансгаз “ (2019 – 2028 г.) ще прегледа навън съвещание на 16 юли Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). В предварителния отчет, направен от работната група на КЕВР се обръща внимание на заложените в десетгодишния проект планове, на капиталовата и ремонтна активност на сдружението за предходната година. Направен е и къс обзор на финансовите индикатори за предходните две години. Описват се и ограниченията, за гарантиране на сигурността на доставките на природен газ. Документът бе оповестен на интернет страницата на " Булгартрансгаз " за публични съвещания и в него са отразени постъпили мнения, излиза наяве от коментара на раотната група на КЕВР.

" Газов хъб Балкан " е основата, на която е издигнат целият десетгодишен проект за развиване на мрежите на „ Булгартрансгаз “ (газопреносна и газотранспортна). На тази база е заложено инфраструктурното развиване, т.е. междусистемните връзки със прилежащите страни, развиването на вътрешния пазар и платформа за търговия с природен газ или другояче казано - газовата борса.

Разбира се, от газовото сдружение се регистрира ниското ползване на природен газ в страната, като се залага на доизграждане на към този момент стартирани и развиване на нови газопроводни отклонения, а също и на растеж на вътрешния пазар. Между другото в десетгодишният си проект „ Булгартрансгаз “ обръща внимание на желанието азербайджанската газова компания SOCAR от вътрешна газификация.

Десетгодишният отчет на „ Булгартрансгаз “ дава доста ясна визия за вътрешния пазар. „ В края на 2018г. на територията на страната ни оперират 24 лицензирани сдружения “. Уточнява се, че „ Те упражняват своята активност на 35 лицензирани територии и обслужват 5 газоразпределителни района (Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа) и 80 общини отвън тези райони.

По данни на газоразпределителните предприятия общият брой на клиентите им през 2016г. е 87 274, от тях 80705(92%) –битови и 6 569 (8%) –стопански.

Клиенти на газоразпределителните предприятия са главно семейства, публично - административни и търговски консуматори и дребни и междинни търговски и промишлени консуматори. Делът на битовото газоснабдяване в страната към момента се резервира прекомерно дребен, в съпоставяне със страните от Европейски Съюз, само че се чака тренд на нарастване в идващите години, защото нужната инфраструктура за систематизиране на природен газ в страната е в развой на създаване.

Също по този начин азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR продължава да изследва правните аспекти по отношение на вероятни бъдещи вложения в газоразпределителния бранш в България “.

Не може на този декор да се подмине фактът, че от данните в 10-годишния проект излиза наяве за спад от 3,69 % при потреблението на природен газ.

„ Пренесените количества природен газ по газопреносната мрежа през 2018г. са 35 368 GWh (с включени количествата пренесени за нагнетяване в ПГХ „ Чирен”), което е спад от 3,69 % по отношение на миналата 2017 година (36723 GWh), в следствие от пониженото ползване в страната и понижените количества от локален рандеман.

Дейността по директен транспорт на природен газ „ Булгартрансгаз” ЕАД прави въз основа на притежавана Лицензия за транспорт No Л-214-09/29.11.2006 година, издадена от ДКЕВР със период от 35 години. Пренасяните количества задоволяват 100% от потреблението в Северна Македония, към 70% от потреблението на Гърция и към 35% -40% от потреблението в Турция. Транзитираните количества природен газ през 2018 година са 151,03 TWh или с 12,9% по-малко спрямо 2017 година (173,37 TWh). Максималният механически потенциал за директен транспорт на природен газ общо за трите посоки възлиза на 189,392 TWh/y, като за съответните страни е както следва: Турция 148,960 TWh/y; Гърция 31,920 TWh/y; Северна Македония 8,512TWh/y “, се показва в отчета.

Стъпвайки обаче въз основата на построяването на газовите връзки със прилежащите страни (интерконекторна свързаност) – Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, се чака и редом развиване на вътрешната газова мрежа. В тази връзка се разясняват плановете за развиване на инфраструктурата за транспорт и развиване на газопреносната мрежа и за предпазване на природен газ.

„ Предвидените за 2019–2021 година средства в Годишната стратегия за вложения и поддръжка на „ Булгартрансгаз” ЕАД са на стойност 550064 хиляди лева Прогнозната стойност на капиталовите разноски е 2 767 115 хиляди лева, като методът на финансиране на останалите нужни средства от инвестицията ще бъде избран след избор на реализатор на доставки, работно планиране и строително-монтажни работи на стадий „ Линейна част” “, показва от своя страна в отчета си работната група към КЕВР.

Изграждането на газов хъб Балкан е обвързано със стартирането и работата на платформа за търгови с природен газ. „ Като първи стадий от построяването на борсата, „ Газов хъб Балкан”ЕАД ще даде на участниците на пазара на природен газ в България и района опция да употребяват комерсиална платформа с всички нужни функционалности според условията на член 10 от Регламент (ЕС) No 312/2014 за определяне на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи “, изясняват специалистите на „ Булгартрансгаз “ в документа.

„ Създаването на газов хъб цели да бъде построена нужната газопреносна инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ на страните в района - България, Гърция, Турция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения с тези на страните - членки от Централна и Западна Европа, както и с страните от Енергийната общественост - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и други, като по този метод способства за постигането на главните цели на европейската енергийна политика. В газоразпределителния център биха могли да постъпват количества природен газ от разнообразни източници –руски природен газ през нов морски газопровод и по настоящото все още трасе, природен газ добиван в шелфа на Черно море –българския (от блокове „ Хан Аспарух”, „ Силистар”, „ Терес”) и румънския, природен газ от източници на Южния газов кулоар (Каспийски район, Близък Изток и Източно Средиземноморие) и LNG от терминалите в Гърция и Турция. Концепцията за газов хъб „ Балкан” включва няколко основни детайла, които в своята цялост образуват плана:

·Нови източници на естествен газ;·

Оптимално потребление на съществуващите газопреносни мрежи и ПГХ „ Чирен”;
·Модернизация и уголемение на съществуващата инфраструктура;

·Нова инфраструктура за газовия хъб “.

Отчита се също по този начин нуждата от създаване на ново газохранилище. Припомняме, че по време на неотдавнашното си посещаване в България, шефът на Главна дирекция Енергетика към Европейска комисия Клаус Дитер Борхард заяви, че този план ще бъде включен в идващият лист на плановете с общ интерес.

В момента „ Булгартрансгаз “ има още няколко дни, в които да реши по какъв начин тъкмо ще продължи плана за разширението на газопреносната мрежа до българо-сръбската граница. От това решение ще зависят огромна част от заложените планове освен за актуалната 2019 година.

http://www.dker.bg/uploads/_CGCalendar/2019/rep_10godishen_btg_19.pdf

http://www.dker.bg/uploads/_CGCalendar/2019/10godishen_btg_19.pdf

Източник: 3e-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР