Десетгодишата Соня е четвъртокласничка в Добрич. Обича да учи, свири

Десетгодишата Соня е четвъртокласничка в Добрич. Обича да учи, свири на пиано и да програмира. Заради това получи и поощрителната премия на БАЙТ.
„ Аз изсвирвам на пиано. И в музиката и в програмирането има математика. И двете би трябвало да са издигнати и добре. Аз мисля, че положителната стратегия е като едно положително произведение на изкуството.

В трети клас с моите съученици бяхме създали книжки със задания от предметите от трети клас – да си ги разменяме и да решаваме. Затова тази година взех решение да направя сходна игра, която да се играе на телефон… ".

Таткото на Соня Валентин Генов:

“Тя сама прояви предпочитание. Никой не я е подбуждал или подтиквал принудително. Музикални обичаи имаме в рода. Аз се веселя, че това е нещо ново за нашето семейство. Децата би трябвало да бъдат ориентирани, накъдето им е ползата “.

Соня е сигурна, че няма да остави програмирането. Следващата ѝ концепция е да направи игра за деца до седми клас. Възрастните ѝ дават обещание пък, че в случай че е непрекъсната, може незабавно да си откри работа в тази сфера. Към това се стреми и Илиян Кордев, който учи в Технологично учебно заведение „ Електронни системи “ към Технически университет. Илиян има зад тила си преподавалите, с помощта на които към този момент е създал система за разкриване на пробиви в сигурността на устройства, работещи с операционната система Линукс. А поради това БАЙТ му даде младежката премия.

„ Разработих план, който открива и предотвратява хакерски офанзиви благодарение на изкуствен интелект.

Искам, откакто завърша учебно заведение, да стана програмист. В момента съм се насочил към изкуствен интелект, което ми харесва и в което желая да се развъртвам отсега нататък. Какво му би трябвало на човек – мотивираност, непрекъсната воля за развиване. Според мен софтуерът е бъдещето и считам, че би трябвало да се подкрепя образованието на софтуеърни експерти “.

Светлин Наков от Софтуерния университет споделя, че поддръжка от учебните заведения би трябвало да има, с цел да се развие програмирането у нас:

„ Нужни са в целия свят инженери – хора-правячи. Аз по този начин превеждам „ инженер “ на български - човек който хваща и прави.  Не е толкоз привлекателна тази промишленост Много елементарно желаят да станат артисти на тези години. Ролята на образованието е да разпали тези стремежи, тези умения на децата, които те самички могат са разпалят само в посока „ игри “.   Каналите са няколко – единият са извънкласни действия – кръжоци, школи и сходни. Държавното обучение е по-всеобхватно и доста мъчно може да наклони везните в тази посока.  Другият са частни профилирани училища Повече интензивност от страна на страната би помогнала, само че и повече интензивност от страна на всички останали, които се допират до просветителния бранш. В София има всичко – има кръжоци и по роботика, и по програмиране, и по технологии, и по какви ли не неща за дребни и за огромни не неща. Но какво има в град като Силистра или Павликени?! Може би идната стъпка е тези начинания да се разпрострат малко повече, тъй като образованието се трансформира. Не можем да разчитаме то да бъде следено, централизирано както преди време. Креативността идва, когато имаш по-малко ограничавания. Това е една от посоките - без да се смъкват стандартите за крайния резултат, да се даде опция за креативност, за излизане отвън рамката и да се поддържат тези учители и учебни заведения и места, които го вършат “