Климатични промени 2025: Напредък или борба с последствията?
Десет години след Парижкото съглашение, светът продължава да се бори с следствията от климатичните промени. Въпреки амбициозните цели, излъчванията не престават да нарастват. Страните не съумяват да спазят периодите си за понижаване на замърсяването.
Парижкото съглашение от COP21 предвиждаше ограничение на световното стопляне до 1,5 °C. 194 страни и Европейският съюз подписаха контракта. Този документ изискваше годишни национално избрани приноси. Целта бе реализиране на нулеви чисти излъчвания доникъде на века.
COP30 в Белем, Бразилия, направи опит за усилване на световните старания. Финансирането за акомодация на уязвимите страни бе утроено. Достигна 120 милиарда $ годишно. Стартира и фондът „ Tropical Forests Forever Facility “. Въпреки това, неналичието на тактика за изкопаемите горива разочарова мнозина.
Последиците от климатичните промени са осезаеми по целия свят. Горски пожари унищожиха Калифорния и Южна Европа. Опустошителни наводнения засегнаха Южна и Югоизточна Азия. Те доведоха до хиляди жертви и милиарди вреди. Експерти предизвестяват за сериозни, необратими промени при стопляне над 1,5 °C. Сред тях са раздробяване на ледените щитове и загуба на тропически гори. Организация на обединените нации предвижда прекосяване на сериозната граница.
Лидерите, в това число президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, приканват страните да ускорят дейностите си и да защитят доверието на обществото, като признаят сериозността на рецесията и приложат ефикасни ограничения.
През 2025 година влезе в действие Международното океанско съглашение. Това е първото съглашение за природозащита оттатък националните граници. Между май 2024 и май 2025 година са разпознати 67 събития с рискова топлота. Те са директно повлияни от климатичните промени. Доклад на Световната метеорологична организация (СМО) от май 2025 година предвижда: с 80% възможност най-малко една година сред 2025-2029 година ще бъде по-топла от 2024 година
Европейският съюз подхваща ограничения. Той има правно обвързващ ангажимент за нулеви чисти излъчвания до 2050 година Целта е редуциране с 55% до 2030 година посредством пакета „ Подготвени за цел 55 “. Европейската централна банка (ЕЦБ) също има проект за климата и природата. Той се концентрира върху екологичния преход и физическото влияние. Президентът Лула да Силва приканва за битка с отричането на климатичните промени и подправените вести. Експерти подлагат на критика Европейски Съюз за неналичието на национални климатични проекти.
Въпреки някои триумфи като акцията за балконски фотоволтаици на Грийнпийс, провокациите остават големи. Нужни са по-решителни дейности.
