Десет дни преди влизането на наложените от САЩ санкции срещу

...
Десет дни преди влизането на наложените от САЩ санкции срещу
Коментари Харесай

Десет дни до санкциите срещу Лукойл: Чака се президентско вето за особения управител. Кой ще е той

Десет дни преди влизането на наложените от Съединени американски щати наказания против " Лукойл ", които биха блокирали активността на българските ѝ активи – рафинерията " Нефтохим " и веригата бензиностанции, държавното управление на Росен Желязов е в трескави дипломатически договаряния с Вашингтон за едногодишна пролонгация на възбраната за разплащания на съветската компания, само че е по-вероятно да получи шест месеца дерогация.

Междувременно в президентството пишат претекстовете си за налагане на несъгласие върху признатите предишния петък скоростно законови ремонти, разширяващи пълномощията на назначен от Министерския съвет необикновен шеф, който да може да смени сегашните управления на сдруженията на " Лукойл " и даже да ги продава. Според администрацията на президента Румен Радев сходни текстове опонират на Конституцията. Предстои да се види в какъв период ще излезе ветото, което обаче може да бъде също толкоз бързо отхвърлено, колкото стремително бяха признати поправките за особения шеф, които съгласно съветски анализатори може да основат казус и да се употребяват като модел за ограничения от останалите страни в Евросъюза.

Преди ден Желязков сподели, че особеният шеф може и и има съответни лица за този пост, които ще бъдат оповестени като се обнароднат поправките. 

По информация на Mediapool след хората, с които са водени диалози да поемат длъжността, е Иво Петров, който до 2018 година е работил в Лондон за OMV Supplay and Trading, където се е занимавал точно с организирането на петролни доставки. Запознати в сектора настояват, че има задоволително опит да поеме оперативното управление на рафинерията, само че се счита, че е обвързван със притежателя и шеф на " Инса ойл " Георги Самуилов. Той на собствен ред се смята за доближен на водача на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.

Според други източници Петров е бил зает с съвещания към структурирането на Държавната петролна компания (ДПК), основана от последното държавно управление на Бойко Борисов, която трябваше да поеме държавните петролни хранилища и да открие държавни бензиностананции, за които се твърдеше, че ще са свързани със Самуилов. В последна сметка обаче ДПК бе закрита от държавното управление на " Продължаваме промяната ", откакто изхарчи солидни бюджетни средства за заплати и по този начин и не съумя да поеме държавните бази за горива.

Съветникът на Европейския парламент Петър Танев счита, че българските управляващи са избрали квазирешение за глобите против " Лукойл ", което основава юридически вакуум: назначение на шеф, който може да ръководи актива без... “ правосъден развой или контрол. Това не е метод за „ отбягване на рецесия “, а опит за потребление на обстановката със глобите за вътрешно преразпределение на властта, разяснява той през изданието " Инсайдър ".

" Проблемът не е толкоз стопански, колкото политически. Българските управляващи не са склонни да национализират рафинерията по три аргументи. Първо, поради правния риск: рафинерията принадлежи на дъщерни сдружения на " Лукойл ", регистрирани в Европейски Съюз, и всяко изземване без подобаващ развой би довело до интернационалните правосъдни каузи и заплащания на компенсации. Второ, поради въздействието на локални олигархични структури, свързани с партията Движение за права и свободи и локалния български свръхвлиятелен олигарх Пеевски: за тях е по-изгодно да запазят контрола посредством " специфичен шеф ", в сравнение с да трансферират актива на страната. И трето, поради нежеланието им да поемат отговорност. Управлението на такова оборудване е механически сложно; то изисква оператор и гаранция за доставки, каквито страната няма ", разяснява Танев.

Според него макар евентуалното прекъсване на рафинерията на " Лукойл ", България към този момент получава част от горивото си през Гърция и Румъния, а Европейски Съюз е кадърен да компенсира логистиката посредством различни направления:

Според Мартин Владимиров, шеф на Програмата за енергетика и климат в Центъра за проучване на демокрацията, в случай че засегнатите европейски страни не стартират незабавни дипломатически контакти с американските управляващи, Службата за надзор на задграничните активи (OFAC) към Министерството на финансите на Съединени американски щати няма да има време да издаде лицензи за действието на активите на " Лукойл "

" Без лиценз даже държавен управител може да стане обект на вторични наказания. България промени закона за специфичния шеф, разширявайки неговите пълномощия и мандат, в това число опцията за продажба на активи, принадлежащи на " Лукойл " “ Няма обаче ясни законодателни насоки за това по какъв начин притежателят на активите ще получи обезщетение за продажбата им, което би могло да стане съображение за иск от съветски държавен арбитраж против България, в това число арбитраж на Организация на обединените нации (част от Българо-руския контракт за взаимни инвестиции) ", разяснява Владимиров пред " Инсайдър ".

Ричард Бронз, началник на отдела по геополитика в консултантската компания Energy Aspects Ltd, разяснява пред " Блумбърг ", че се водят същински разногласия за това какви разпореждания да се извършат с задграничните активи на " Лукойл ", изключително откакто Министерството на финансите на Съединени американски щати отхвърли предлагането на швейцарската Gunvor, основана навремено от близкия до Кремъл и санкционеран от Съединени американски щати Генадий Тимченко.

Агенцията също отбелязва, че България договаря с Министерството на финансите на Съединени американски щати в опит да резервира активността на най-голямата си рафинерия в Бургас и, в случай че е допустимо, да откри цялостен надзор над нея.

Молдовските управляващи също договарят с Лукойл за възможното закупуване на депото за гориво, което доставя летището в Кишинев. 
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР