10 победители в конкурса Приказки от мен за теб
Десет създатели от 5 до 80 година са отличени като най-хубавите в оспорваната конкуренция на литературния конкурс " Приказки от мен за теб ". Той бе разгласен от Центъра за поддръжка на личностното развиване - ОДК-Пловдив. Най-сполучливите приказки са определени всред общо 76 постъпили.
Благодарим на участниците от цялата страна за красивите страсти и радостните и поучителни случки, в които ни изпратихте да пътешестваме, споделят от журито. То бе в състав: Александър Секулов, Ина Иванова, Елеонора Пенева, Елена Левашка и Ваня Чернева.
Текстовете са оценени в три категории: написани от деца, измислени от възрастни и основани от двама и повече създатели.
В категорията за автори деца като най-хубави журито отличи: „ Жабката София “ на Симона Василева, която е на 15 година и е от Сливен; приказката на дванадесетгодишната Радина Бахчеванова от Пловдив - „ Приключенията на Борката “, и „ Приказка без край… за Доброто и Злото “ на Селин Сюлейманова -на 12 година, от град Опака, област Търговище.
Отличените в категорията за възрастни са: „ Безмълвието на сирените “ на Десислава Сивилова, „ Врабчо и катеричката “ от Димитър Пекалиев, „ Щастливата беседка “ на Ангел Дюлгеров и „ Катеричката Добринка “ от Славия Шопова.
В третата категория е отличена приказката на 9-годишната Лорин Йълдъръм и нейната майка - „ Светулкова приказка “.
Специално отличени са също най-малкият участник в състезанието - 5-годишната Ива Панайотова от София, основала приказката „ Щастие “, и най-зрелият - Нонка Чардакова, която е на 80 година и е създател на приказката „ Среща в гората “.
Организаторите на състезанието са възхитени от работата на Светлана Иванова -ръководител на литературния клуб „ Малкият принц “ в ОУ „ Христо Смирненски “, Сливен, и на Мая Ковачева - преподавател в Иновативно приблизително учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “, Велинград. Приказките, основани от техните дребни писатели, са цялостни с обич и добрина.
Най-добрите истории ще бъдат оповестени на уеб страницата на ЦПЛР-ОДК-Пловдив и на страниците на в. " Марица ". Отличените участници ще получат грамоти и книги, подарени ни от ИК „ Жанет 45 “ и издателство „ Коала прес “.
Текстовете на всички 76 приказки ще бъдат предоставени на дребните художници от Школата по изобразително изкуство в ЦПЛР-ОДК-Пловдив, с цел да основат илюстрации, въодушевени от вълшебните светове на участниците в първото издание на литературния конкурс „ Приказки от мен за теб “.
На 28 октомври от 15 часа - в навечерието на Деня на националните будители, в детския отдел на НБ „ Иван Вазов “ дребните художници, артисти, артисти, фотографи и писатели на ЦПЛР-ОДК-Пловдив дружно с част от създателите и журито канят феновете на вълшебни истории на празник на приказката.
Ето и две от отличените детски приказки:
Жабката София
Живееше в миналото - в действителност тя още е жива… Значи, живее си в този момент една жаба на име София. Тя е млада, а нали ги знаете младите: щури, радостни, щастливи.
Нашата Софи е една невероятна жаба. Не че е розова на лилави точки, не. Тя е зелена на по-тъмни зелени точки. Но тя е огромна работа! Скача най-високо от която и да е друга жаба в блатото. А блатото го знаете, нали? Едно огромно, надълбоко, мътно и дори към този момент претъпкано. Накъдето да погледнеш, все ще видиш някоя нейна сестра или брат. Па и щъркелът като дохвъри, напълно място не остава. Ама никакво!
И нашите жаби от огромното тресавище (нали към този момент го знаете, да не повтарям) взеха решение жабешки гений да търсят. Ама то не да пее или да танцува, а да скача.
Софи, щом разбра, първа се подреди да се запише. Още в петък, а надпреварата беше в неделя. Два дни са си два дни - сподели си тя. - Трябва да се практикувам.
Тръгна тя към дома си да се упражнява. Първо почна да подвига клечки - за мускули. После продължи с петдесет коремни и най-после затича на място. Добре де, не съм сигурна, тъй като излезе от вкъщи си, мина през блатото, излезе, обиколи го един път, влезе в гората, след това май се загуби, мечка я гони и най-после стигна дома. Май нищо не разбра! Ох, популярност богу! Мисля, че се умори, отвори очи и се напи с вода. След това излезе и продължи да скача. Скок-подскок, скок-подскок… Достигаше небето, пипаше облаците и разперваше ръце, все едно е птица. Тъй-като се беше засилила доста - реши да се гмурне в блатото, затворила очи, съвсем стигна… Прас! Ау!
Дали не я заболя много…? Удари се в един камък, който даже и той не знаеше какво дири там. Добре ли е? Да. Но кракът й е навехнат.
- Ох, не! Ами надпреварата, премията, похвалите - всичко отиде на вятъра…
Неделя е. Състезанието е през днешния ден, само че нашата другарка не е там. Реши да се поразходи. Но беше толкоз тъжна, нямаше сили да се усмихне. Тя не е онази София, която се радва даже на слънчевия лъч. Тя е толкоз безсилна, че се просва върху една гъба. Какво? Попада върху подскачащи гъби. Отблъскват всичко, което попадне върху тях. Самозащита. Тя полита нагоре. Пада върху друга. Усмихва се, тъй като й липсва това възприятие. Щастлива е. Оправя се тъкмо към мястото на надпреварата. Последната гъбка я ускорява най-вече от всички. Жабите гледат единствено София. Тя се приземява на земята. Всички й ръкопляскат. Да, тя завоюва! Щастлива е повече от всеки различен.
Три пъти УРА за нашата дребна София!
Симона Василева Василева - 15 години, 8. Г клас, ППМГ „ Добри Чинтулов” в град Сливен, учител: Т. Камбуров
Илюстрация към приказката " Жабката София " на Яница Запрянова, 12 година, от Школата по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК-Пловдив с началник Николай Балдев
Щастие
В гората имало няколко кръгли къщи. В тях живеели хора и положителната мецана Кукoпанда. Но един неприятен динозавър крадял от храната им. Кукопанда била доста мощна и изгонила динозавъра.
Първия ден, като се разхождала из гората, срещнала добър другар. Втория ден видяла още един и по този начин намерила петима положителни другари, които пазели хората.
Като обикаляли из гората, срещнали и една маймунка. Тя била доста добра и блага, тъй като носела бебе в корема си. Щом го родила, се разболяла. Тогава хората, Кукопанда и приятелите й я извикали да живее при тях. Тя се съгласила. Помагали <210> при развъждането на бебето, давали й всякакви билки да оздравее.
Маймунката и детето, и новите й другари заживели щастливо измежду природата.
Ива Веселинова Панайотова, 5 години, София
Следващите приказки на отличени създатели ще бъдат оповестени на 28 октомври в приложение " Образование " на в. " Марица ".
Благодарим на участниците от цялата страна за красивите страсти и радостните и поучителни случки, в които ни изпратихте да пътешестваме, споделят от журито. То бе в състав: Александър Секулов, Ина Иванова, Елеонора Пенева, Елена Левашка и Ваня Чернева.
Текстовете са оценени в три категории: написани от деца, измислени от възрастни и основани от двама и повече създатели.
В категорията за автори деца като най-хубави журито отличи: „ Жабката София “ на Симона Василева, която е на 15 година и е от Сливен; приказката на дванадесетгодишната Радина Бахчеванова от Пловдив - „ Приключенията на Борката “, и „ Приказка без край… за Доброто и Злото “ на Селин Сюлейманова -на 12 година, от град Опака, област Търговище.
Отличените в категорията за възрастни са: „ Безмълвието на сирените “ на Десислава Сивилова, „ Врабчо и катеричката “ от Димитър Пекалиев, „ Щастливата беседка “ на Ангел Дюлгеров и „ Катеричката Добринка “ от Славия Шопова.
В третата категория е отличена приказката на 9-годишната Лорин Йълдъръм и нейната майка - „ Светулкова приказка “.
Специално отличени са също най-малкият участник в състезанието - 5-годишната Ива Панайотова от София, основала приказката „ Щастие “, и най-зрелият - Нонка Чардакова, която е на 80 година и е създател на приказката „ Среща в гората “.
Организаторите на състезанието са възхитени от работата на Светлана Иванова -ръководител на литературния клуб „ Малкият принц “ в ОУ „ Христо Смирненски “, Сливен, и на Мая Ковачева - преподавател в Иновативно приблизително учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “, Велинград. Приказките, основани от техните дребни писатели, са цялостни с обич и добрина.
Най-добрите истории ще бъдат оповестени на уеб страницата на ЦПЛР-ОДК-Пловдив и на страниците на в. " Марица ". Отличените участници ще получат грамоти и книги, подарени ни от ИК „ Жанет 45 “ и издателство „ Коала прес “.
Текстовете на всички 76 приказки ще бъдат предоставени на дребните художници от Школата по изобразително изкуство в ЦПЛР-ОДК-Пловдив, с цел да основат илюстрации, въодушевени от вълшебните светове на участниците в първото издание на литературния конкурс „ Приказки от мен за теб “.
На 28 октомври от 15 часа - в навечерието на Деня на националните будители, в детския отдел на НБ „ Иван Вазов “ дребните художници, артисти, артисти, фотографи и писатели на ЦПЛР-ОДК-Пловдив дружно с част от създателите и журито канят феновете на вълшебни истории на празник на приказката.
Ето и две от отличените детски приказки:
Жабката София
Живееше в миналото - в действителност тя още е жива… Значи, живее си в този момент една жаба на име София. Тя е млада, а нали ги знаете младите: щури, радостни, щастливи.
Нашата Софи е една невероятна жаба. Не че е розова на лилави точки, не. Тя е зелена на по-тъмни зелени точки. Но тя е огромна работа! Скача най-високо от която и да е друга жаба в блатото. А блатото го знаете, нали? Едно огромно, надълбоко, мътно и дори към този момент претъпкано. Накъдето да погледнеш, все ще видиш някоя нейна сестра или брат. Па и щъркелът като дохвъри, напълно място не остава. Ама никакво!
И нашите жаби от огромното тресавище (нали към този момент го знаете, да не повтарям) взеха решение жабешки гений да търсят. Ама то не да пее или да танцува, а да скача.
Софи, щом разбра, първа се подреди да се запише. Още в петък, а надпреварата беше в неделя. Два дни са си два дни - сподели си тя. - Трябва да се практикувам.
Тръгна тя към дома си да се упражнява. Първо почна да подвига клечки - за мускули. После продължи с петдесет коремни и най-после затича на място. Добре де, не съм сигурна, тъй като излезе от вкъщи си, мина през блатото, излезе, обиколи го един път, влезе в гората, след това май се загуби, мечка я гони и най-после стигна дома. Май нищо не разбра! Ох, популярност богу! Мисля, че се умори, отвори очи и се напи с вода. След това излезе и продължи да скача. Скок-подскок, скок-подскок… Достигаше небето, пипаше облаците и разперваше ръце, все едно е птица. Тъй-като се беше засилила доста - реши да се гмурне в блатото, затворила очи, съвсем стигна… Прас! Ау!
Дали не я заболя много…? Удари се в един камък, който даже и той не знаеше какво дири там. Добре ли е? Да. Но кракът й е навехнат.
- Ох, не! Ами надпреварата, премията, похвалите - всичко отиде на вятъра…
Неделя е. Състезанието е през днешния ден, само че нашата другарка не е там. Реши да се поразходи. Но беше толкоз тъжна, нямаше сили да се усмихне. Тя не е онази София, която се радва даже на слънчевия лъч. Тя е толкоз безсилна, че се просва върху една гъба. Какво? Попада върху подскачащи гъби. Отблъскват всичко, което попадне върху тях. Самозащита. Тя полита нагоре. Пада върху друга. Усмихва се, тъй като й липсва това възприятие. Щастлива е. Оправя се тъкмо към мястото на надпреварата. Последната гъбка я ускорява най-вече от всички. Жабите гледат единствено София. Тя се приземява на земята. Всички й ръкопляскат. Да, тя завоюва! Щастлива е повече от всеки различен.
Три пъти УРА за нашата дребна София!
Симона Василева Василева - 15 години, 8. Г клас, ППМГ „ Добри Чинтулов” в град Сливен, учител: Т. Камбуров
Илюстрация към приказката " Жабката София " на Яница Запрянова, 12 година, от Школата по изобразително изкуство към ЦПЛР-ОДК-Пловдив с началник Николай Балдев
Щастие
В гората имало няколко кръгли къщи. В тях живеели хора и положителната мецана Кукoпанда. Но един неприятен динозавър крадял от храната им. Кукопанда била доста мощна и изгонила динозавъра.
Първия ден, като се разхождала из гората, срещнала добър другар. Втория ден видяла още един и по този начин намерила петима положителни другари, които пазели хората.
Като обикаляли из гората, срещнали и една маймунка. Тя била доста добра и блага, тъй като носела бебе в корема си. Щом го родила, се разболяла. Тогава хората, Кукопанда и приятелите й я извикали да живее при тях. Тя се съгласила. Помагали <210> при развъждането на бебето, давали й всякакви билки да оздравее.
Маймунката и детето, и новите й другари заживели щастливо измежду природата.
Ива Веселинова Панайотова, 5 години, София
Следващите приказки на отличени създатели ще бъдат оповестени на 28 октомври в приложение " Образование " на в. " Марица ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ