Прах в очите: Символично въведоха механизъм за разследване на главния прокурор - Политика
Депутатите алегорично вкараха механизъм за следствие на основния прокурор. Приетите на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) обаче се оказаха единствено прахуляк в очите.
Проектозаконът на Министерски съвет мина със 181 гласа " за ", 25 " срещу " (ДПС) и 1 " въздържал се " (ДПС). Предложението на Надежда Йорданова (ДБ) бе отхвърлено. Депутатите също така одобриха предлагането за промени в Наказателно-процесуален кодекс на Костадин Костадинов, на Бойко Рашков, както и втория проектозакон за промени в Наказателно-процесуален кодекс на Министерски съвет. Приетите текстове би трябвало да бъдат обединени в общ законопроект, след правенето на който ще стартират да текат периодите за оферти. Промените обаче ще си останат единствено алегорични.
Причината е неналичието на задоволително време за приемане на текстовете на второто четене. Това се случи с помощта на поредност от опити за бламиране на законопроекта, определян като първа стъпка от правосъдната промяна.
Все отново преди гласуването Андрей Гюров и Кирил Петков от " Продължаваме промяната " приканиха ГЕРБ-СДС да направи всичко належащо, с цел да минат текстовете и на второ четене. По думите им към момента има време, в случай че съществува политическа воля. Те обявиха, че това е най-чаканата и значимата промяна от обществото.
След гласуването някогашният правосъден министър Надежда Йорданова прикани за изключително съвещание на правна комисия през днешния ден, по време на което да се изготви общият отчет.
Кой в действителност неодобрява Наказателно-процесуален кодекс
Двата законопроекта за промени в Наказателно-процесуален кодекс - на Надежда Йорданова от " Демократична България " и на Министерски съвет влязоха в комисия на първо четене на 11 януари. Този на Йорданова е импортиран още в първия ден на 48-ото Народно събрание, а този на Министерски съвет - на 30 декември 2022 година Тук се появиха първите обвинявания за бламирането на Съдебната промяна - представители на ГЕРБ-СДС в поредност от телевизионни участия обявиха, че Зарков е внесъл законопроекта прекомерно късно и не оставил задоволително време за приемането на текстовете. Паралелно обаче ръководителят на правната комисия Радомир Чолаков не включи в програмата предлагането на Демократична България съвсем три месеца.
Когато текстовете най-накрая влязоха в комисия, заседанието завърши в 20 ч., само че без политически спор и гласоподаване. Промените бяха отсрочени с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък ". Причината - членовете на комисията се умориха. Това са същите депутати, които със забележителен порив 18 часа прекрояваха Изборния кодекс.
На идващото постоянно съвещание на комисията промените бяха признати, само че седемте дни закъснение се оказаха съдбовни за превръщането на текстовете в закон, както предвижда правосъдният министър Крум Зарков. А и ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Възраждане и " Български напредък " не позволиха текстовете да влязат в дневния ред на Народното събрание.
Вчера, откакто стана ясно, че текат последните дни живот на 48-ото Народно събрание, текстовете най-накрая влязоха на първо четене в зала. Партиите заявиха поддръжка за текстовете, само че малко след 18 ч. ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи провалиха кворума и неодобряваха промяната. Критиките обаче отидоха при " Продължаваме промяната " и " Демократична България " - половината от двете групи отсъстваха от зала и не съумяха да се върнат за регистрацията. (Проверка на кворума се прави преди гласоподаване, каквото не предстоеше. Въпреки това Йордан Цонев ревизира кворума, записаха се 76 депутати - 2 от ГЕРБ и 1 от Движение за права и свободи, след което той небрежно приключи съвещанието - б.а.)
За да се трансформира законопроектът в закон, време няма. Нужно е съвещание на правната комисия, за правене на общ проектозакон за измененията в Наказателно-процесуален кодекс, едвам след което ще стартират да текат периодите сред двете четения. Очаква се Радомир Чолаков да не свика изключително съвещание на правната комисия, а обединяването на текстовете да се случи на постоянното съвещание в сряда - два дни преди разпускането на Народното събрание. Минималният период за оферти е 3 дни, т.е. откакто това Народно заседание отиде в историята. Така правосъдната промяна ще се употребява за избирателен девиз и за тези избори, а работата, при най-оптимистичния сюжет, ще се свърши от 49-ото Народно събрание.
Прах в очите за Шенген и политическата воля за правосъдна промяна
Приемането на текстовете на първо четене е прахуляк в очите за съществуването на политическа воля за правосъдна промяна. Въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор е една от основните промени за задействане на и в концепцията за правосъдна промяна. Всички промени, заложени в Плана, трябваше да станат факт до края на 2022 година В този смисъл 724 млн. лева от Европейски Съюз за България остават под въпрос до приемането на всички законопроекти, част от които са основни промени от правосъдната промяна. Щом идващите избори са през април, то при благосклонност измененията биха станали факт чак през юни, а милионите евросредства ще се забавят с най-малко още няколко месеца.
По-важното е обаче, че точно измененията в Наказателно-процесуален кодекс се оказват от основно значение за влизането на България в Шенген. Служебният министър на външните работи Николай Милков, а и президентът Румен Радев предвидиха, че страната може да се причисли към зоната без граничен надзор още на 1 октомври 2023 година Разменната монета обаче остава въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор.
Кой и по какъв начин ще може да проверява Гешев
Кой ще проверява основния прокурор: Според законопроекта углавен арбитър от Върховен касационен съд, от апелативен или областен съд, само че с сан на арбитър от Върховен касационен съд, може да води следствието против основния прокурор или негов заместител, когато има задоволително данни за осъществено закононарушение от общ темперамент. Съдията ще бъде краткотрайно назначаван на длъжността и ще има пълномощия да проверява основния прокурор и неговите заместници. Предлага се да има авансово направен лист със съдии от наказателното поделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с сан на арбитър от Върховен касационен съд, които са с най-малко 12 години стаж, като се вкарва в допълнение условие те да са работили в последните 7 години като углавен арбитър. От този лист на инцидентен принцип ще се избира съдията, който ще води следствието. Той ще бъде назначаван от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, която няма опция да откаже да го назначи.
Разследващи органи: Съгласно текстовете проверяващите органи ще са проверяващи служители на реда, избрани със заповед на министъра на вътрешните работи, или проверяващи митнически инспектори, избрани със заповед на министъра на финансите.
Контрол: В текстовете е заложена и спомагателна опция за надзор - назначението на втори проверяващ прокурор. Той ще се избира след края на следствието, когато първият е решил, че има задоволително данни за покачване на обвиняване.
Къде отиват делата: Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отводът от формиране на досъдебно произвеждане ще предстои на правосъден надзор на две инстанции.
Висш съдебен съвет по-лесно ще отстранява основния прокурор: Предвижда се основният прокурор да се избира и освобождава от служба с 13, а не със 17 гласа от Пленума на Висшия правосъден съвет. Същото болшинство ще е належащо и за краткотрайното му премахване от служба, когато е проверяван за осъществяването на съзнателно закононарушение.
Проектозаконът на Министерски съвет мина със 181 гласа " за ", 25 " срещу " (ДПС) и 1 " въздържал се " (ДПС). Предложението на Надежда Йорданова (ДБ) бе отхвърлено. Депутатите също така одобриха предлагането за промени в Наказателно-процесуален кодекс на Костадин Костадинов, на Бойко Рашков, както и втория проектозакон за промени в Наказателно-процесуален кодекс на Министерски съвет. Приетите текстове би трябвало да бъдат обединени в общ законопроект, след правенето на който ще стартират да текат периодите за оферти. Промените обаче ще си останат единствено алегорични.
Причината е неналичието на задоволително време за приемане на текстовете на второто четене. Това се случи с помощта на поредност от опити за бламиране на законопроекта, определян като първа стъпка от правосъдната промяна.
Все отново преди гласуването Андрей Гюров и Кирил Петков от " Продължаваме промяната " приканиха ГЕРБ-СДС да направи всичко належащо, с цел да минат текстовете и на второ четене. По думите им към момента има време, в случай че съществува политическа воля. Те обявиха, че това е най-чаканата и значимата промяна от обществото.
След гласуването някогашният правосъден министър Надежда Йорданова прикани за изключително съвещание на правна комисия през днешния ден, по време на което да се изготви общият отчет.
Кой в действителност неодобрява Наказателно-процесуален кодекс
Двата законопроекта за промени в Наказателно-процесуален кодекс - на Надежда Йорданова от " Демократична България " и на Министерски съвет влязоха в комисия на първо четене на 11 януари. Този на Йорданова е импортиран още в първия ден на 48-ото Народно събрание, а този на Министерски съвет - на 30 декември 2022 година Тук се появиха първите обвинявания за бламирането на Съдебната промяна - представители на ГЕРБ-СДС в поредност от телевизионни участия обявиха, че Зарков е внесъл законопроекта прекомерно късно и не оставил задоволително време за приемането на текстовете. Паралелно обаче ръководителят на правната комисия Радомир Чолаков не включи в програмата предлагането на Демократична България съвсем три месеца.
Когато текстовете най-накрая влязоха в комисия, заседанието завърши в 20 ч., само че без политически спор и гласоподаване. Промените бяха отсрочени с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък ". Причината - членовете на комисията се умориха. Това са същите депутати, които със забележителен порив 18 часа прекрояваха Изборния кодекс.
На идващото постоянно съвещание на комисията промените бяха признати, само че седемте дни закъснение се оказаха съдбовни за превръщането на текстовете в закон, както предвижда правосъдният министър Крум Зарков. А и ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Възраждане и " Български напредък " не позволиха текстовете да влязат в дневния ред на Народното събрание.
Вчера, откакто стана ясно, че текат последните дни живот на 48-ото Народно събрание, текстовете най-накрая влязоха на първо четене в зала. Партиите заявиха поддръжка за текстовете, само че малко след 18 ч. ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи провалиха кворума и неодобряваха промяната. Критиките обаче отидоха при " Продължаваме промяната " и " Демократична България " - половината от двете групи отсъстваха от зала и не съумяха да се върнат за регистрацията. (Проверка на кворума се прави преди гласоподаване, каквото не предстоеше. Въпреки това Йордан Цонев ревизира кворума, записаха се 76 депутати - 2 от ГЕРБ и 1 от Движение за права и свободи, след което той небрежно приключи съвещанието - б.а.)
За да се трансформира законопроектът в закон, време няма. Нужно е съвещание на правната комисия, за правене на общ проектозакон за измененията в Наказателно-процесуален кодекс, едвам след което ще стартират да текат периодите сред двете четения. Очаква се Радомир Чолаков да не свика изключително съвещание на правната комисия, а обединяването на текстовете да се случи на постоянното съвещание в сряда - два дни преди разпускането на Народното събрание. Минималният период за оферти е 3 дни, т.е. откакто това Народно заседание отиде в историята. Така правосъдната промяна ще се употребява за избирателен девиз и за тези избори, а работата, при най-оптимистичния сюжет, ще се свърши от 49-ото Народно събрание.
Прах в очите за Шенген и политическата воля за правосъдна промяна
Приемането на текстовете на първо четене е прахуляк в очите за съществуването на политическа воля за правосъдна промяна. Въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор е една от основните промени за задействане на и в концепцията за правосъдна промяна. Всички промени, заложени в Плана, трябваше да станат факт до края на 2022 година В този смисъл 724 млн. лева от Европейски Съюз за България остават под въпрос до приемането на всички законопроекти, част от които са основни промени от правосъдната промяна. Щом идващите избори са през април, то при благосклонност измененията биха станали факт чак през юни, а милионите евросредства ще се забавят с най-малко още няколко месеца.
По-важното е обаче, че точно измененията в Наказателно-процесуален кодекс се оказват от основно значение за влизането на България в Шенген. Служебният министър на външните работи Николай Милков, а и президентът Румен Радев предвидиха, че страната може да се причисли към зоната без граничен надзор още на 1 октомври 2023 година Разменната монета обаче остава въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор.
Кой и по какъв начин ще може да проверява Гешев
Кой ще проверява основния прокурор: Според законопроекта углавен арбитър от Върховен касационен съд, от апелативен или областен съд, само че с сан на арбитър от Върховен касационен съд, може да води следствието против основния прокурор или негов заместител, когато има задоволително данни за осъществено закононарушение от общ темперамент. Съдията ще бъде краткотрайно назначаван на длъжността и ще има пълномощия да проверява основния прокурор и неговите заместници. Предлага се да има авансово направен лист със съдии от наказателното поделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с сан на арбитър от Върховен касационен съд, които са с най-малко 12 години стаж, като се вкарва в допълнение условие те да са работили в последните 7 години като углавен арбитър. От този лист на инцидентен принцип ще се избира съдията, който ще води следствието. Той ще бъде назначаван от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, която няма опция да откаже да го назначи.
Разследващи органи: Съгласно текстовете проверяващите органи ще са проверяващи служители на реда, избрани със заповед на министъра на вътрешните работи, или проверяващи митнически инспектори, избрани със заповед на министъра на финансите.
Контрол: В текстовете е заложена и спомагателна опция за надзор - назначението на втори проверяващ прокурор. Той ще се избира след края на следствието, когато първият е решил, че има задоволително данни за покачване на обвиняване.
Къде отиват делата: Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отводът от формиране на досъдебно произвеждане ще предстои на правосъден надзор на две инстанции.
Висш съдебен съвет по-лесно ще отстранява основния прокурор: Предвижда се основният прокурор да се избира и освобождава от служба с 13, а не със 17 гласа от Пленума на Висшия правосъден съвет. Същото болшинство ще е належащо и за краткотрайното му премахване от служба, когато е проверяван за осъществяването на съзнателно закононарушение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ