Седмицата: Депутатите се разпнаха, радвайте се!
Депутатите ще работят на Разпети петък. Радвайте се! Е, най-малко през миналата седмица по този начин изглеждаше „ работата “ за сред Цветница и Великден съгласно формалния уебсайт на Народното събрание. Където публично е оповестено: „ Програма за работата на Народното събрание 16/04/2025 - 18/04/2025 “. Разбира се с уточнението съгласно правилника на националните избраници, че „ Програмата ще бъде оповестена след гласуването й в пленарна зала “, което значи в идната сряда.
Ще се разпъне ли от работа депутатството таман през Страстната седмица – тази преди Възкресение, е напълно различен въпрос. То „ последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се назовава „ Велика “ или „ Страстна седмица “, но от „ Седмица на страданията “. И старобългарският генезис на думата „ пристрастеност “ иде от „ пострадвам “, от страдалчество, изтезание. Етимологията ни го приказва, че иде тирада за „ мощно възприятие на обвързаност, отдаденост, възторг или изключително предпочитание за осъществяване на нещо несъмнено “. Е, съгласно актуалния ни език е мааалко по-друго: „ пристрастеност “ е мощно предпочитание или въодушевление, възприятие, което мъчно се управлява, дори дълбока уязвимост, естествено и любовно възприятие, полово увлечение. А пък синонимите на „ пристрастеност “ ето какви ги споделят: увлечение, въодушевление, нагон, влечение, привързаност, податливост, пристрастеност, обвързаност, придаденост, обич, ревнивост, разгорещеност, плам, пламенност, жаркост, фанатизъм, възторг, жар, давност. Също: уязвимост, недостатък, краста, сласт, сладострастие, стихийност, буйност, предпочитание, подготвеност, неспокойствие, сила, жадност, лакомия, заслепение, помрачение, сляпо въодушевление, безумно влюбване и други
Така напълно несъмнено, колкото и да (не)работят депутатите, „ пристрастености “ ще има и през Страстната седмица в Народното събрание, както и през всяка друга най-малко с цел да си начешат „ крастата “. Като „ склонността “ им към това още веднъж ще е „ нагонът “ в последно време към искане на избор след избор на съмнение. Тъкмо (не)мина първият „ за външна политика “, по „ увлечение “ на „ Възраждане “ и МЕЧ и се зададе вторият „ за корупция “ по „ сляпо въодушевление “ на МЕЧ и „ Възраждане “.
Между другото това „ безумно влюбване “ във вотове на съмнение значи напълно конституционно, че през идващите шест месеца няма по какъв начин да се желае нов по тези две толкоз значими сега освен у нас, а и по света и у нас тематики като „ външна политика “ и „ корупция “. Но пък по този начин от една страна настоящето постоянно въпреки всичко държавно управление, може не просто три месеца да навърши (ей в този момент, таман в сряда на 16 април), а и към девет месеца да изкара, без да се тормози, нагледно казано, за „ корупция “-та и за „ външна “-та си политика. А въпреки това, съмнение за кво ли не може да се желае – и за ланшния сняг, пардон – за тоя в този момент априлския.
Важното е „ пристрастености “ парламентарни да има във всичките им измерения, че какво друго да се (не)работи. Без „ страдалчество “, несъмнено, в случай че не е на разпети петък, че ще си е почивен ден за всички, с изключение на за депутатството, в случай че в действителност ще имат съвещание тогава, а не е „ груба неточност “ на някой админ.
Но пък даже и единствено сряда и четвъртък могат да са напълно задоволителни цялото депутатско войнство буйно да си омеша и боядисването на яйцата, и плетенето на козунаците. Чрез един напълно „ корупционен “ във връзка с какъв да е електорат избор на съмнение. Радвайки се всички в последна сметка авансово още през Страстната седмица, вместо през Светлата. И то без да са на пост и молитва с сходно „ буйно заколение “ един различен. След което всички могат да честват – никой няма да е потърпевш, всеки ще е начукал яйцата на другия и общо ще са си омесили „ влеченията “.
Политологически ето по какъв начин наподобява цялото това страстопадение. Накратко казано „ казусът на парламентарната съпротива е, че не може да построи обединен фронт “. Примерно някакво ново Отечествен фронт, но това е друга тематика – просто с името, другояче е същата.
Предварителните разбори (просто напълно действителни очаквания) сочат, че и този избор на съмнение „ няма да мине “, както „ не мина “ скорошният предходен. А новият опит единствено отново ще покаже какъв брой е „ буйно “ е разпокъсана опозицията – като всяка коза (може яре, агне) е на собствен крайник. Но чифтокопитното би трябвало да е с най-малко 5-6 крайници, колкото се дефинират за „ опозиции “ в Народното събрание от общо 9-те парламентарни сили (вече и/или засега), та да и се получи ОФ-то и нещо да се случи. Някакъв клонинг вид „ Овцата Доли “ би трябвало да е опозицията, само че и кръстосана примерно от Спайдър-Мен. Че нали паяците са осмокраки, тъкмо с 9 крайници май няма някоя гад, с девет глави, само че са дракони – по-митични и от нашенския парламент.
Всъщност колкото и опозиционно „ членестоного “ да ни е Народното събрание, даже и за опозицията има единствено една-единствена „ норма “ – от нормалност, въпреки всичко, с цел да е съпротива. И това е да е „ градивна “, от „ структура “ - цялост от взаимно свързани детайли, която извършва избрана функционалност. Което значи, че една „ градивна съпротива “ би трябвало най-малко поне да е следното: да има градивни планове, включително и градивни достижения. А преносно туй просто значи да си градивен, конструктивен. А не да е „ градивна “ съпротива, както всичките ни „ опозиции “ сега си го пришиват като „ на свинче – звънче “.
Ще се разпъне ли от работа депутатството таман през Страстната седмица – тази преди Възкресение, е напълно различен въпрос. То „ последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се назовава „ Велика “ или „ Страстна седмица “, но от „ Седмица на страданията “. И старобългарският генезис на думата „ пристрастеност “ иде от „ пострадвам “, от страдалчество, изтезание. Етимологията ни го приказва, че иде тирада за „ мощно възприятие на обвързаност, отдаденост, възторг или изключително предпочитание за осъществяване на нещо несъмнено “. Е, съгласно актуалния ни език е мааалко по-друго: „ пристрастеност “ е мощно предпочитание или въодушевление, възприятие, което мъчно се управлява, дори дълбока уязвимост, естествено и любовно възприятие, полово увлечение. А пък синонимите на „ пристрастеност “ ето какви ги споделят: увлечение, въодушевление, нагон, влечение, привързаност, податливост, пристрастеност, обвързаност, придаденост, обич, ревнивост, разгорещеност, плам, пламенност, жаркост, фанатизъм, възторг, жар, давност. Също: уязвимост, недостатък, краста, сласт, сладострастие, стихийност, буйност, предпочитание, подготвеност, неспокойствие, сила, жадност, лакомия, заслепение, помрачение, сляпо въодушевление, безумно влюбване и други
Така напълно несъмнено, колкото и да (не)работят депутатите, „ пристрастености “ ще има и през Страстната седмица в Народното събрание, както и през всяка друга най-малко с цел да си начешат „ крастата “. Като „ склонността “ им към това още веднъж ще е „ нагонът “ в последно време към искане на избор след избор на съмнение. Тъкмо (не)мина първият „ за външна политика “, по „ увлечение “ на „ Възраждане “ и МЕЧ и се зададе вторият „ за корупция “ по „ сляпо въодушевление “ на МЕЧ и „ Възраждане “.
Между другото това „ безумно влюбване “ във вотове на съмнение значи напълно конституционно, че през идващите шест месеца няма по какъв начин да се желае нов по тези две толкоз значими сега освен у нас, а и по света и у нас тематики като „ външна политика “ и „ корупция “. Но пък по този начин от една страна настоящето постоянно въпреки всичко държавно управление, може не просто три месеца да навърши (ей в този момент, таман в сряда на 16 април), а и към девет месеца да изкара, без да се тормози, нагледно казано, за „ корупция “-та и за „ външна “-та си политика. А въпреки това, съмнение за кво ли не може да се желае – и за ланшния сняг, пардон – за тоя в този момент априлския.
Важното е „ пристрастености “ парламентарни да има във всичките им измерения, че какво друго да се (не)работи. Без „ страдалчество “, несъмнено, в случай че не е на разпети петък, че ще си е почивен ден за всички, с изключение на за депутатството, в случай че в действителност ще имат съвещание тогава, а не е „ груба неточност “ на някой админ.
Но пък даже и единствено сряда и четвъртък могат да са напълно задоволителни цялото депутатско войнство буйно да си омеша и боядисването на яйцата, и плетенето на козунаците. Чрез един напълно „ корупционен “ във връзка с какъв да е електорат избор на съмнение. Радвайки се всички в последна сметка авансово още през Страстната седмица, вместо през Светлата. И то без да са на пост и молитва с сходно „ буйно заколение “ един различен. След което всички могат да честват – никой няма да е потърпевш, всеки ще е начукал яйцата на другия и общо ще са си омесили „ влеченията “.
Политологически ето по какъв начин наподобява цялото това страстопадение. Накратко казано „ казусът на парламентарната съпротива е, че не може да построи обединен фронт “. Примерно някакво ново Отечествен фронт, но това е друга тематика – просто с името, другояче е същата.
Предварителните разбори (просто напълно действителни очаквания) сочат, че и този избор на съмнение „ няма да мине “, както „ не мина “ скорошният предходен. А новият опит единствено отново ще покаже какъв брой е „ буйно “ е разпокъсана опозицията – като всяка коза (може яре, агне) е на собствен крайник. Но чифтокопитното би трябвало да е с най-малко 5-6 крайници, колкото се дефинират за „ опозиции “ в Народното събрание от общо 9-те парламентарни сили (вече и/или засега), та да и се получи ОФ-то и нещо да се случи. Някакъв клонинг вид „ Овцата Доли “ би трябвало да е опозицията, само че и кръстосана примерно от Спайдър-Мен. Че нали паяците са осмокраки, тъкмо с 9 крайници май няма някоя гад, с девет глави, само че са дракони – по-митични и от нашенския парламент.
Всъщност колкото и опозиционно „ членестоного “ да ни е Народното събрание, даже и за опозицията има единствено една-единствена „ норма “ – от нормалност, въпреки всичко, с цел да е съпротива. И това е да е „ градивна “, от „ структура “ - цялост от взаимно свързани детайли, която извършва избрана функционалност. Което значи, че една „ градивна съпротива “ би трябвало най-малко поне да е следното: да има градивни планове, включително и градивни достижения. А преносно туй просто значи да си градивен, конструктивен. А не да е „ градивна “ съпротива, както всичките ни „ опозиции “ сега си го пришиват като „ на свинче – звънче “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ