Избират нов председател на Народното събрание
Депутатите ще изберат нов ръководител на 47-ото Народно заседание по време на постоянно съвещание от 9:00 часа. Това планува проектопрограмата за работа на Народното събрание, оповестена на интернет страницата на институцията.
Проекторешението за приемане на процедурни правила за избор на ръководител на 47-то Народно събрание, е с вносител Десислава Атанасова (ГЕРБ- СДС).
Никола Минчев бе отхвърлен предварително от поста предходната седмица.
Според предлагането на Атанасова номинации могат да създадат парламентарно показаните политически групи, регистрирани в 47-я парламент, както и народни представители. Гласуването е очевидно, по азбучен ред на кандидатите за поста и се прави посредством компютъризираната система.
За определен се смята този, който е получил повече от половината от гласовете на присъстващите депутати, планува предлагането. Ако няма определен, се организира второ гласоподаване, в което вземат участие първите двама номинирани, събрали най-вече гласове.
За ръководител на Народно събрание се счита този от тях, получил по-голям избор.
В проектопрограмата за седмицата е очакван план на решение за приемане на процедурни правила за изискванията и реда за предложение на претенденти, показване и обществено обявяване на документите, чуване на претендентите и избор на ръководител на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество.
До избора на нов ръководител на Народното събрание се стигна, откакто на 16 юни Никола Минчев бе предварително освободен като ръководител на Народното събрание със 125 гласа "за ".
"Против " освобождението му бяха 113 депутати от „ Продължаваме Промяната “, „ Българска социалистическа партия за България “, „ Демократична България “ и петима самостоятелни. Един депутат от „ Продължаваме Промяната “ се въздържа.
Искането за оставката на Минчев бе импортирано ден по-рано с подписите на 120 депутати от "Има подобен народ ", ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и "Възраждане ". Сред претекстовете са посочени нарушаване на Конституцията и правилника на Народното събрание, както и възпрепятстване на естествената законодателна активност и провеждането на ефикасен парламентарен надзор.
Трима ръководители на Народното събрание са били освободени предварително след 1991 година
През последните 30 години трима ръководители на Народното събрание са били отстранени предварително от поста. Това са ръководителите на 36-ото Народно заседание – Стефан Савов, на 39-ото Народно заседание – Огнян Герджиков, и на 44-ото Народно заседание – Димитър Главчев.
Стефан Савов, ръководител на Демократическата партия от коалиция Съюз на демократичните сили, е определен за ръководител на 36-ото Народно заседание на 4 ноември 1991 година след скрито гласоподаване – със 130 гласа „ за “ и 104 „ срещу “. Като собствен принцип той афишира – „ Повече каузи, по-малко думи “. На 23 юли 1992 година по искане на Българска социалистическа партия се организира гласоподаване за предварителното му освобождение от поста с претекста, че като ръководител на Народното събрание освен не спомага за построяването на България като демократична, правова и обществена страна, само че и пречи на това. От присъстващите 230 депутати 115 гласоподават "за ", а 112 - "против " при нужни 116 гласа за освобождението му.
На 17 септември 1992 година е импортирано ново искане за освобождението му от поста, подписано от 82 народни представители - 23 от Движение за права и свободи и 60 от Българска социалистическа партия, с претекста, че като ръководител на Народното събрание Стефан Савов не демонстрира идентичен метод и приемливост към всички народни представители. Друг претекст е, че при постъпването на проектозакони дава приоритет на импортираните от ръководената от него Демократическа партия и държанието му в парламентарната зала вместо да води до определяне на порядък и обикновено протичане на работния развой, основава борба и по този метод се губи скъпо парламентарно време.
На 22 септември 1992 година Движение за права и свободи желае документално първа точка в дневния ред на 23 септември 1992 година да бъде гласуването за отстраняването на Стефан Савов като ръководител на Народното събрание, само че Съюз на демократичните сили отхвърля с претекста, че първо би трябвало да се одобряват законите. Същия ден е извършено съвещание на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили, което Стефан Савов напуща, заплашвайки, че ще подаде оставка, откакто се почувствал предаден от съдружниците си от Съюз на демократичните сили. Скандал поражда и в Народното събрание за това дали да се гласоподава скрито или очевидно поисканата оставка на ръководителя на Народното събрание.
На 24 септември 1992 година при започване на пленарното съвещание Стефан Савов подава оставка, акцентирайки в края на речта си, че това, което се случва в пленарната зала през последните два дни е в нарушаване на Правилника на събранието и опонира даже на Конституцията на страната. „ Всичко тече, всичко се трансформира “ – е фраза от неговото изявление.
Огнян Герджиков
Проф. Огнян Герджиков е препоръчан за ръководител на 39-ото Народно заседание от коалиция "Национално придвижване Симеон Втори " (НДСВ). Той е определен на 5 юли 2001 година с 213 гласа "за ", 17 „ въздържал се “ и без нито един срещу. На 3 февруари 2005 година 112 народни представители от парламентарните групи „ Коалиция за България “, ОДС, Съюз на демократичните сили, „ Новото време “, „ Народен съюз “ и самостоятелни депутати внасят в деловодството на Народното събрание искане за предварителното му освобождение. Основните претекстове са, че Огнян Герджиков е взел участие в осъществяване на политическо решение на управлението на Национална движение „Симеон Втори" за безучастие в работата на Народното събрание, за да няма парламентарен надзор, прибирал е настоящи въпроси и питания към министър-председателя и министрите по политическа целенасоченост в тяхна услуга, поставяйки Народното събрание в послушание на изпълнителната власт в нарушаване на конституционния принцип за разделяне на управляващите и взаимоотношение сред тях, не е осигурявал осъществяването на решенията на Народното събрание за наличие и доклад на министрите и министър-председателя и е управлявал администрацията на Народното събрание в нарушаване на парламентарния устав. На 4 февруари 2005 година със 119 гласа "за ", 114 "против " и 1 "въздържал се " Огнян Герджиков е освободен предварително от поста ръководител на Народното събрание.
Димитър Главчев
На 19 април 2017 година Димитър Главчев от партия ГЕРБ е определен за ръководител на 44-ото Народно заседание със 157 гласа „ за “, 81 „ въздържал се “ и без нито един срещу.
На 31 май 2017 година от Българска социалистическа партия внасят искане за оставката на Главчев от поста ръководител на Народното събрание с претекстове за редовно превишаване на правата, редовно несъблюдение на отговорностите му, жестоко нарушение на правилника за работа на Народното събрание, за допускане на език на омразата в пленарната зала, както и за неефективна работа на Народното събрание. Искането за оставката му е отхвърлено на 1 юни 2017 година със 118 гласа "против " от болшинството на парламентарните групи на ГЕРБ и "Обединените патриоти ". За оставката му гласоподават 114 депутати от парламентарните групи на "БСП за България ", Движение за права и свободи и "Воля ".
На 16 ноември 2017 година Парламентарната група "БСП за България " внася в деловодството на Народното събрание 88 подписа за предварителното освобождение на Главчев от поста. Подписката за оставка на Главчев е подкрепена и от депутати от Движение за права и свободи с претекста, че той няма моралното право да бъде ръководител на Народното събрание. Действията на депутатите от Българска социалистическа партия са в отговор на отстраняването на ръководителя на партията Корнелия Нинова от едно съвещание и на Антон Кутев за две.
На 15 ноември 2017 година ръководителят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова е отстранена по време на съвещание на Народното събрание от ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев, до момента в който чете декларация от името на Парламентарната група „ Българска социалистическа партия за България “ по отношение на отхвърли на болшинството в Народното събрание да бъде изслушан министър-председателят Бойко Борисов за думите му от 12 ноември 2017 година, че "в Народното събрание не престават да стоят хора, които са забъркани с наркотрафик, хора, които са купували гласове, и то от пандизчии, хора, които назовават българите дебили ". Отстранен е и заместник-председателят на Парламентарната група "БСП за България " Антон Кутев, тъй като е изискал оставката на ръководителя на Народното събрание.
На 16 ноември 2017 година депутатите от "БСП за България " напущат пленарната зала до оставката на ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев и декларират, че ще вземат участие единствено в три съвещания - за гласуването на оставката на Димитър Главчев, за разискването и приемането на бюджета на страната за идната година и за вота на съмнение към кабинета.
На 17 ноември 2017 година Димитър Главчев подава в деловодството на Народното събрание оставката си като ръководител на Народното събрание. След 15-минутна отмора по предложение на Парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева е определена за нов ръководител на Народното събрание със 138 гласа "за ", 3 "против " и 71 "въздържал се ".
В 19.10 ч. в сряда, депутатите ще се съберат още веднъж за изключително съвещание, на което ще гласоподават вота на съмнение.
Във вторник близо 8 часа народните представители обсъждаха вота на съмнение към държавното управление с министър председател Кирил Петков.
Причината за късния час е, че би трябвало да минат 24 часа след дебата.
Вносители на вота са ГЕРБ-СДС, те имат 67 депутати. Против държавното управление са също и от Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и „ Възраждане “, или общо 125 гласа. Управляващите събират общо 115 гласа – „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и шестимата самостоятелни, отделили се от Има Такъв Народ.
По темата
Проекторешението за приемане на процедурни правила за избор на ръководител на 47-то Народно събрание, е с вносител Десислава Атанасова (ГЕРБ- СДС).
Никола Минчев бе отхвърлен предварително от поста предходната седмица.
Според предлагането на Атанасова номинации могат да създадат парламентарно показаните политически групи, регистрирани в 47-я парламент, както и народни представители. Гласуването е очевидно, по азбучен ред на кандидатите за поста и се прави посредством компютъризираната система.
За определен се смята този, който е получил повече от половината от гласовете на присъстващите депутати, планува предлагането. Ако няма определен, се организира второ гласоподаване, в което вземат участие първите двама номинирани, събрали най-вече гласове.
За ръководител на Народно събрание се счита този от тях, получил по-голям избор.
В проектопрограмата за седмицата е очакван план на решение за приемане на процедурни правила за изискванията и реда за предложение на претенденти, показване и обществено обявяване на документите, чуване на претендентите и избор на ръководител на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество.
До избора на нов ръководител на Народното събрание се стигна, откакто на 16 юни Никола Минчев бе предварително освободен като ръководител на Народното събрание със 125 гласа "за ".
"Против " освобождението му бяха 113 депутати от „ Продължаваме Промяната “, „ Българска социалистическа партия за България “, „ Демократична България “ и петима самостоятелни. Един депутат от „ Продължаваме Промяната “ се въздържа.
Искането за оставката на Минчев бе импортирано ден по-рано с подписите на 120 депутати от "Има подобен народ ", ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и "Възраждане ". Сред претекстовете са посочени нарушаване на Конституцията и правилника на Народното събрание, както и възпрепятстване на естествената законодателна активност и провеждането на ефикасен парламентарен надзор.
Трима ръководители на Народното събрание са били освободени предварително след 1991 година
През последните 30 години трима ръководители на Народното събрание са били отстранени предварително от поста. Това са ръководителите на 36-ото Народно заседание – Стефан Савов, на 39-ото Народно заседание – Огнян Герджиков, и на 44-ото Народно заседание – Димитър Главчев.
Стефан Савов, ръководител на Демократическата партия от коалиция Съюз на демократичните сили, е определен за ръководител на 36-ото Народно заседание на 4 ноември 1991 година след скрито гласоподаване – със 130 гласа „ за “ и 104 „ срещу “. Като собствен принцип той афишира – „ Повече каузи, по-малко думи “. На 23 юли 1992 година по искане на Българска социалистическа партия се организира гласоподаване за предварителното му освобождение от поста с претекста, че като ръководител на Народното събрание освен не спомага за построяването на България като демократична, правова и обществена страна, само че и пречи на това. От присъстващите 230 депутати 115 гласоподават "за ", а 112 - "против " при нужни 116 гласа за освобождението му.
На 17 септември 1992 година е импортирано ново искане за освобождението му от поста, подписано от 82 народни представители - 23 от Движение за права и свободи и 60 от Българска социалистическа партия, с претекста, че като ръководител на Народното събрание Стефан Савов не демонстрира идентичен метод и приемливост към всички народни представители. Друг претекст е, че при постъпването на проектозакони дава приоритет на импортираните от ръководената от него Демократическа партия и държанието му в парламентарната зала вместо да води до определяне на порядък и обикновено протичане на работния развой, основава борба и по този метод се губи скъпо парламентарно време.
На 22 септември 1992 година Движение за права и свободи желае документално първа точка в дневния ред на 23 септември 1992 година да бъде гласуването за отстраняването на Стефан Савов като ръководител на Народното събрание, само че Съюз на демократичните сили отхвърля с претекста, че първо би трябвало да се одобряват законите. Същия ден е извършено съвещание на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили, което Стефан Савов напуща, заплашвайки, че ще подаде оставка, откакто се почувствал предаден от съдружниците си от Съюз на демократичните сили. Скандал поражда и в Народното събрание за това дали да се гласоподава скрито или очевидно поисканата оставка на ръководителя на Народното събрание.
На 24 септември 1992 година при започване на пленарното съвещание Стефан Савов подава оставка, акцентирайки в края на речта си, че това, което се случва в пленарната зала през последните два дни е в нарушаване на Правилника на събранието и опонира даже на Конституцията на страната. „ Всичко тече, всичко се трансформира “ – е фраза от неговото изявление.
Огнян Герджиков
Проф. Огнян Герджиков е препоръчан за ръководител на 39-ото Народно заседание от коалиция "Национално придвижване Симеон Втори " (НДСВ). Той е определен на 5 юли 2001 година с 213 гласа "за ", 17 „ въздържал се “ и без нито един срещу. На 3 февруари 2005 година 112 народни представители от парламентарните групи „ Коалиция за България “, ОДС, Съюз на демократичните сили, „ Новото време “, „ Народен съюз “ и самостоятелни депутати внасят в деловодството на Народното събрание искане за предварителното му освобождение. Основните претекстове са, че Огнян Герджиков е взел участие в осъществяване на политическо решение на управлението на Национална движение „Симеон Втори" за безучастие в работата на Народното събрание, за да няма парламентарен надзор, прибирал е настоящи въпроси и питания към министър-председателя и министрите по политическа целенасоченост в тяхна услуга, поставяйки Народното събрание в послушание на изпълнителната власт в нарушаване на конституционния принцип за разделяне на управляващите и взаимоотношение сред тях, не е осигурявал осъществяването на решенията на Народното събрание за наличие и доклад на министрите и министър-председателя и е управлявал администрацията на Народното събрание в нарушаване на парламентарния устав. На 4 февруари 2005 година със 119 гласа "за ", 114 "против " и 1 "въздържал се " Огнян Герджиков е освободен предварително от поста ръководител на Народното събрание.
Димитър Главчев
На 19 април 2017 година Димитър Главчев от партия ГЕРБ е определен за ръководител на 44-ото Народно заседание със 157 гласа „ за “, 81 „ въздържал се “ и без нито един срещу.
На 31 май 2017 година от Българска социалистическа партия внасят искане за оставката на Главчев от поста ръководител на Народното събрание с претекстове за редовно превишаване на правата, редовно несъблюдение на отговорностите му, жестоко нарушение на правилника за работа на Народното събрание, за допускане на език на омразата в пленарната зала, както и за неефективна работа на Народното събрание. Искането за оставката му е отхвърлено на 1 юни 2017 година със 118 гласа "против " от болшинството на парламентарните групи на ГЕРБ и "Обединените патриоти ". За оставката му гласоподават 114 депутати от парламентарните групи на "БСП за България ", Движение за права и свободи и "Воля ".
На 16 ноември 2017 година Парламентарната група "БСП за България " внася в деловодството на Народното събрание 88 подписа за предварителното освобождение на Главчев от поста. Подписката за оставка на Главчев е подкрепена и от депутати от Движение за права и свободи с претекста, че той няма моралното право да бъде ръководител на Народното събрание. Действията на депутатите от Българска социалистическа партия са в отговор на отстраняването на ръководителя на партията Корнелия Нинова от едно съвещание и на Антон Кутев за две.
На 15 ноември 2017 година ръководителят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова е отстранена по време на съвещание на Народното събрание от ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев, до момента в който чете декларация от името на Парламентарната група „ Българска социалистическа партия за България “ по отношение на отхвърли на болшинството в Народното събрание да бъде изслушан министър-председателят Бойко Борисов за думите му от 12 ноември 2017 година, че "в Народното събрание не престават да стоят хора, които са забъркани с наркотрафик, хора, които са купували гласове, и то от пандизчии, хора, които назовават българите дебили ". Отстранен е и заместник-председателят на Парламентарната група "БСП за България " Антон Кутев, тъй като е изискал оставката на ръководителя на Народното събрание.
На 16 ноември 2017 година депутатите от "БСП за България " напущат пленарната зала до оставката на ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев и декларират, че ще вземат участие единствено в три съвещания - за гласуването на оставката на Димитър Главчев, за разискването и приемането на бюджета на страната за идната година и за вота на съмнение към кабинета.
На 17 ноември 2017 година Димитър Главчев подава в деловодството на Народното събрание оставката си като ръководител на Народното събрание. След 15-минутна отмора по предложение на Парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева е определена за нов ръководител на Народното събрание със 138 гласа "за ", 3 "против " и 71 "въздържал се ".
В 19.10 ч. в сряда, депутатите ще се съберат още веднъж за изключително съвещание, на което ще гласоподават вота на съмнение.
Във вторник близо 8 часа народните представители обсъждаха вота на съмнение към държавното управление с министър председател Кирил Петков.
Причината за късния час е, че би трябвало да минат 24 часа след дебата.
Вносители на вота са ГЕРБ-СДС, те имат 67 депутати. Против държавното управление са също и от Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и „ Възраждане “, или общо 125 гласа. Управляващите събират общо 115 гласа – „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и шестимата самостоятелни, отделили се от Има Такъв Народ.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ