Коалицията не прие доклада на КПКОНПИ - изпълнявала политически интереси на ГЕРБ и ДПС
Депутатите от парламентарната комисия по предварителна защита и противопоставяне на корупцията не одобриха докладa за активността на КПКОНПИ за 2021 година, импортиран на 22 февруари т.г. В поддръжка на отчета гласоподаваха единствено 6 народни представители, а 10 дадоха своя глас срещу приемането му от комисията.
„ Считаме, че работата на КПКОНПИ не удовлетворява условията за това, за което е основана. От оповестяването на гражданската конфискация в бюджета са влезнали единствено 17 милиона лв. “, сподели Георги Георгиев от Има Такъв Народ.
Той добави, че КПКОНПИ се е трансформирал в инструмент за напън, само че не и в орган, който действително да лишава имущество.
„ На процедура това, което констатирахме, че с идването на Цацаров комисията малко се е раздвижила, само че по времето на Пламен Георгиев тя въобще не е работила. Четирите партии в обединението не приехме отчета единомислещо. КПКОНПИ е изпълнявала политически ползи на ГЕРБ и Движение за права и свободи “, съобщи още Георгиев.
В предходното съвещание на парламентарната комисия някогашният към този момент ръководител Сотир Цацаров показа отчета за активността на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество.
Припомняме, че от 1 март Антикорупционната комисия е с нов ръководител, в лицето на досегашния зам.-шеф Антон Славчев, който краткотрайно ще оглавява комисията. Това стана откакто на 17 януари Сотир Цацаров подаде оставка, а малко по-късно реши да се върне в прокуратурата, която управлява седем години до избора на Иван Гешев за основен прокурор. Тогава стана ясно, че някогашният обвинител №1 е с лишен допуск до класифицирана информация.
Цацаров разгласи пред вътрешната комисия на Народно събрание, че е имало институционален напън от страна на вътрешният министър Бойко Рашков и министър председателят Кирил Петков.
Премиерът пък изрази подозрения, че е имало теч на информация към ръководителя на комисията, по тази причина е изпреварил отнемането на позволява с подаването на оставката. В последна сметка оставката му беше призната от Народното събрание при започване на февруари, а няколко седмици по-късно разпореждането бе анулирано и достъпът до класифицирана информация бе възобновен.
„ Считаме, че работата на КПКОНПИ не удовлетворява условията за това, за което е основана. От оповестяването на гражданската конфискация в бюджета са влезнали единствено 17 милиона лв. “, сподели Георги Георгиев от Има Такъв Народ.
Той добави, че КПКОНПИ се е трансформирал в инструмент за напън, само че не и в орган, който действително да лишава имущество.
„ На процедура това, което констатирахме, че с идването на Цацаров комисията малко се е раздвижила, само че по времето на Пламен Георгиев тя въобще не е работила. Четирите партии в обединението не приехме отчета единомислещо. КПКОНПИ е изпълнявала политически ползи на ГЕРБ и Движение за права и свободи “, съобщи още Георгиев.
В предходното съвещание на парламентарната комисия някогашният към този момент ръководител Сотир Цацаров показа отчета за активността на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество.
Припомняме, че от 1 март Антикорупционната комисия е с нов ръководител, в лицето на досегашния зам.-шеф Антон Славчев, който краткотрайно ще оглавява комисията. Това стана откакто на 17 януари Сотир Цацаров подаде оставка, а малко по-късно реши да се върне в прокуратурата, която управлява седем години до избора на Иван Гешев за основен прокурор. Тогава стана ясно, че някогашният обвинител №1 е с лишен допуск до класифицирана информация.
Цацаров разгласи пред вътрешната комисия на Народно събрание, че е имало институционален напън от страна на вътрешният министър Бойко Рашков и министър председателят Кирил Петков.
Премиерът пък изрази подозрения, че е имало теч на информация към ръководителя на комисията, по тази причина е изпреварил отнемането на позволява с подаването на оставката. В последна сметка оставката му беше призната от Народното събрание при започване на февруари, а няколко седмици по-късно разпореждането бе анулирано и достъпът до класифицирана информация бе възобновен.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ