НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ: Депутатите не приеха промените в Конституцията
Депутатите не одобриха на първо четене измененията в Конституцията, защото те събраха 161 гласа „ за ” в пленарната зала, а нужната поддръжка е 180 гласа.
„ Предложението не е признато. Но така като събира повече от 160 гласа, на първо гласоподаване ще бъде подложено след не по-малко от два месеца, считано от през днешния ден ”, сподели Росен Желязков, ръководителят на Народно събрание и народен представител от ГЕРБ-СДС.
Дебатът по препоръчаните промени продължиха над 7 часа, като това беше и първото нещо, с което се заеха депутатите през днешния ден. Дебатът беше релативно вял, като доста постоянно подаваните реплики бяха сред " Възраждане " и Има Такъв Народ, които с изключение на Българска социалистическа партия заявиха, че няма да поддържат самодейността за смяна на Основния закон.
Водещата част от промените, препоръчани с обсъждания законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България,
се отнасят до действието на правосъдната власт в България.
Със Законопроекта се предлага окончателното делене на Висшия правосъден съвет на два обособени органа, като Висшият правосъден съвет (ВСС) ще остане административен и кадрови орган само за съдиите и се предлага и основаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на Висш съдебен съвет според препоръчаните промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама — ръководителят на Върховен касационен съд и ръководителят на Върховен административен съд, са членове по право.
Осигуряването на такова болшинство се обезпечава независимостта на съда като единствен предназначен независимо да се произнесе по юридически спор
и се извършват интернационалните стандарти по този въпрос и рекомендациите, давани от Венецианската комисия към България в предишни мнения. Ограничаването на опцията настоящи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на Народното събрание е гаранция против капсулирането на органа и за реализацията на замисъла тази квота да играе ролята на социална.
Със законопроекта се предлага в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната социална квота, като замисълът на това е да се ускори публичният контрол върху активността на прокуратурата, да се подсигурява нейната самостоятелност, само че и отчетност, както и да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством понижаване въздействието на основния прокурор в органа. Поради това и моделът на самоуправление, прибавен към кадровия орган на същите, не е използван във връзка с Прокурорския съвет. Отбеляза се, че за Прокурорския съвет се предлага да бъде формиран от 10 членове, от които шест избирани от Народното събрание; двама избирани директно от прокурорите; един от следователите и един от основния прокурор като член по право.
Предвижда се ограничаване в състава на органа от квотата на Народното събрание да бъдат избирани прокурори и следователи, тъй като противното би довело до разбъркване на салдото сред квотите очакван в законопроекта.
Парламентът следва да не се разпуска, в това число и при предварителни парламентарни избори, като да не заседава единствено в интервала на предизборната акция. Предлага се и смяна в метода на назначение на служебния кабинет, като при избора на длъжностен министър-председател президентът да има право на избор всред избран брой лица, които и към съответния миг към този момент заемат висша обществена служба.
Ключов детайл от препоръчаните промени в Конституцията е промяната на прокуратурата, която да подсигурява нейната отчетност пред обществото и нейната успеваемост. Предлага се функционалностите на прокуратурата да се съсредоточат главно в наказателното правосъдие,
като се лимитират пълномощията на основния прокурор.
Въвежда се и детайл на децентрализация на прокуратурата посредством промените в член 126 от Конституцията на Република България.
„ Предложението не е признато. Но така като събира повече от 160 гласа, на първо гласоподаване ще бъде подложено след не по-малко от два месеца, считано от през днешния ден ”, сподели Росен Желязков, ръководителят на Народно събрание и народен представител от ГЕРБ-СДС.
Дебатът по препоръчаните промени продължиха над 7 часа, като това беше и първото нещо, с което се заеха депутатите през днешния ден. Дебатът беше релативно вял, като доста постоянно подаваните реплики бяха сред " Възраждане " и Има Такъв Народ, които с изключение на Българска социалистическа партия заявиха, че няма да поддържат самодейността за смяна на Основния закон.
Водещата част от промените, препоръчани с обсъждания законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България,
се отнасят до действието на правосъдната власт в България.
Със Законопроекта се предлага окончателното делене на Висшия правосъден съвет на два обособени органа, като Висшият правосъден съвет (ВСС) ще остане административен и кадрови орган само за съдиите и се предлага и основаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на Висш съдебен съвет според препоръчаните промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама — ръководителят на Върховен касационен съд и ръководителят на Върховен административен съд, са членове по право.
Осигуряването на такова болшинство се обезпечава независимостта на съда като единствен предназначен независимо да се произнесе по юридически спор
и се извършват интернационалните стандарти по този въпрос и рекомендациите, давани от Венецианската комисия към България в предишни мнения. Ограничаването на опцията настоящи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на Народното събрание е гаранция против капсулирането на органа и за реализацията на замисъла тази квота да играе ролята на социална.
Със законопроекта се предлага в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната социална квота, като замисълът на това е да се ускори публичният контрол върху активността на прокуратурата, да се подсигурява нейната самостоятелност, само че и отчетност, както и да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством понижаване въздействието на основния прокурор в органа. Поради това и моделът на самоуправление, прибавен към кадровия орган на същите, не е използван във връзка с Прокурорския съвет. Отбеляза се, че за Прокурорския съвет се предлага да бъде формиран от 10 членове, от които шест избирани от Народното събрание; двама избирани директно от прокурорите; един от следователите и един от основния прокурор като член по право.
Предвижда се ограничаване в състава на органа от квотата на Народното събрание да бъдат избирани прокурори и следователи, тъй като противното би довело до разбъркване на салдото сред квотите очакван в законопроекта.
Парламентът следва да не се разпуска, в това число и при предварителни парламентарни избори, като да не заседава единствено в интервала на предизборната акция. Предлага се и смяна в метода на назначение на служебния кабинет, като при избора на длъжностен министър-председател президентът да има право на избор всред избран брой лица, които и към съответния миг към този момент заемат висша обществена служба.
Ключов детайл от препоръчаните промени в Конституцията е промяната на прокуратурата, която да подсигурява нейната отчетност пред обществото и нейната успеваемост. Предлага се функционалностите на прокуратурата да се съсредоточат главно в наказателното правосъдие,
като се лимитират пълномощията на основния прокурор.
Въвежда се и детайл на децентрализация на прокуратурата посредством промените в член 126 от Конституцията на Република България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ