Депутатите се възмутиха от двойните стандарти за еврото след бонуса за Хърватия
Депутати от разнообразни партии в бюджетната комисия в Народното събрание се възмутиха в четвъртък от двойните стандарти в еврозоната. Те направиха първи мнения във връзка оповестения в сряда конвергентен отчет на Европейската централна банка. С него за въвеждане на еврото от 1 януари 2023 година, макар че Загреб не дава отговор на един наложителните числовите критерии за участието – не повече от 60% държавен дълг. В същото време България бе затрупана с рецензии, като главната е, че не извършва критерия за инфлация.
" Гъвкаво отнасяне "
Въпреки че дългът на Загреб през 2021 година е 79.8% от Брутният вътрешен продукт, индикаторът отбелязва забележителен спад по отношение на 2020 година, когато цената му е била 87.3% от Брутният вътрешен продукт. Рязкото понижаване на дълга дава съображение на ЕЦБ да заключи, че осъществяването на критерия за дълга е обезпечено. На този декор дългът на България е към 25% от Брутният вътрешен продукт.
Именно въпросното изключение за Хърватия даде мотив във вторник на шефа на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев да допусне, че и към България ще е допустимо сходно.
" Години наред Хърватия не изпълняваше критерия за дълга. Такова нещо, в случай че се отнасяше за България, в никакъв случай не би било подминато ", съобщи Георги Ганев от " Демократична България ".
Той изясни, че с друга " хватка " в отчета на ЕЦБ референтната инфлация изкуствено е повишена (чрез асортимент на подобаващите страни, които влизат в измерването), с цел да може Хърватия да извърши и този аршин. При референтна стойност от 4.9% страната е съумяла да реализира 4.7% към април 2022 година В същото време инфлацията на България е 5.9%.
Финансовият министър Асен Василев пък добави, че Загреб е нагодил и трети индикатор, с цел да получил позитивна оценка. " Хърватия изкуствено си занижи недостига ", сподели Василев пред депутатите.
" Как не ги е позор в Европейската комисия? Държави, чийто недостиг е по-голям от нашия, ни правят оценка ", разяснява Румен Гечев от Българска социалистическа партия, акцентирайки, че страните в еврозоната не извършват личните си фискални правила.
Европейски Съюз ще премисли тавана на дълга и недостига
На европейско ниво се разисква преосмисляне на фискалните правила, изключително във връзка с тавана на недостига, който в този момент е 3% от Брутният вътрешен продукт, и на дълга - 60% от Брутният вътрешен продукт, отговори министър Асен Василев. По думите му задачата е да се вкарат изключения, тъй че страните да водят съответна фискална политика, т.е. повече харчене във времена на рецесии. " При 3% бюджетен недостиг Европа щеше сега да е в криза, а виждате, че България има 4.5% напредък макар тежките рецесии ", сподели Василев.
България има късмет да отговори на критерия за инфлация
" Очаквам, че ще успеем да осъществим инфлационния аршин ", разгласи на съвещание на бюджетната комисия в Народното събрание вицепремиерът Асен Василев.
България регистрира, а за май, което е исторически връх. Прогнозата на Министерството на финансите за 2022 година е за 10-11%, добави финансовият министър.
България се движи изпреварващо, тъй като цените на храните и силата, които мощно набъбнаха на международните тържища, заемат прекомерно висок дял от потребителската кошница на българските семейства, защото към момента страната е по-бедна, обясни вицепремиерът. Той добави, че в европейската потребителска кошница дяловете се разнообразни.
Според вицепремиера разбивката на данните демонстрира, че главната инфлация – на силата, към този момент е овладяна, а скоро това ще се случи и с храните. Виждат се вторичните резултати в повишаване на цените на облеклата, превоза и т. н., само че тя няма да повлияе толкоз доста върху общата инфлация и тя последователно ще стартира да понижава.
България би трябвало да промени 100 закона поради еврото
По отношение на рецензията на ЕЦБ, че българското законодателство не е задоволително синхронизирано за въвеждането на еврото, Асен Василев сподели, че това изисква смяна в над 100 закона. По думите му датата за въвеждане на еврото 1 януари 2024 година към момента е изпълнима.
Междувременно депутатите от комисите по финанси и по европейски въпроси отложиха за идната седмица разглеждането на предлагането на " ИТН " за прекъсване на осъществяването на техническия проект за еврото до приемането на разбор на разноските и изгодите от въвеждането на единната валута. Причина за отлагането е нуждата да се поканят всички заинтригувани страни.
" Гъвкаво отнасяне "
Въпреки че дългът на Загреб през 2021 година е 79.8% от Брутният вътрешен продукт, индикаторът отбелязва забележителен спад по отношение на 2020 година, когато цената му е била 87.3% от Брутният вътрешен продукт. Рязкото понижаване на дълга дава съображение на ЕЦБ да заключи, че осъществяването на критерия за дълга е обезпечено. На този декор дългът на България е към 25% от Брутният вътрешен продукт.
Именно въпросното изключение за Хърватия даде мотив във вторник на шефа на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев да допусне, че и към България ще е допустимо сходно.
" Години наред Хърватия не изпълняваше критерия за дълга. Такова нещо, в случай че се отнасяше за България, в никакъв случай не би било подминато ", съобщи Георги Ганев от " Демократична България ".
Той изясни, че с друга " хватка " в отчета на ЕЦБ референтната инфлация изкуствено е повишена (чрез асортимент на подобаващите страни, които влизат в измерването), с цел да може Хърватия да извърши и този аршин. При референтна стойност от 4.9% страната е съумяла да реализира 4.7% към април 2022 година В същото време инфлацията на България е 5.9%.
Финансовият министър Асен Василев пък добави, че Загреб е нагодил и трети индикатор, с цел да получил позитивна оценка. " Хърватия изкуствено си занижи недостига ", сподели Василев пред депутатите.
" Как не ги е позор в Европейската комисия? Държави, чийто недостиг е по-голям от нашия, ни правят оценка ", разяснява Румен Гечев от Българска социалистическа партия, акцентирайки, че страните в еврозоната не извършват личните си фискални правила.
Европейски Съюз ще премисли тавана на дълга и недостига
На европейско ниво се разисква преосмисляне на фискалните правила, изключително във връзка с тавана на недостига, който в този момент е 3% от Брутният вътрешен продукт, и на дълга - 60% от Брутният вътрешен продукт, отговори министър Асен Василев. По думите му задачата е да се вкарат изключения, тъй че страните да водят съответна фискална политика, т.е. повече харчене във времена на рецесии. " При 3% бюджетен недостиг Европа щеше сега да е в криза, а виждате, че България има 4.5% напредък макар тежките рецесии ", сподели Василев.
България има късмет да отговори на критерия за инфлация
" Очаквам, че ще успеем да осъществим инфлационния аршин ", разгласи на съвещание на бюджетната комисия в Народното събрание вицепремиерът Асен Василев.
България регистрира, а за май, което е исторически връх. Прогнозата на Министерството на финансите за 2022 година е за 10-11%, добави финансовият министър.
България се движи изпреварващо, тъй като цените на храните и силата, които мощно набъбнаха на международните тържища, заемат прекомерно висок дял от потребителската кошница на българските семейства, защото към момента страната е по-бедна, обясни вицепремиерът. Той добави, че в европейската потребителска кошница дяловете се разнообразни.
Според вицепремиера разбивката на данните демонстрира, че главната инфлация – на силата, към този момент е овладяна, а скоро това ще се случи и с храните. Виждат се вторичните резултати в повишаване на цените на облеклата, превоза и т. н., само че тя няма да повлияе толкоз доста върху общата инфлация и тя последователно ще стартира да понижава.
България би трябвало да промени 100 закона поради еврото
По отношение на рецензията на ЕЦБ, че българското законодателство не е задоволително синхронизирано за въвеждането на еврото, Асен Василев сподели, че това изисква смяна в над 100 закона. По думите му датата за въвеждане на еврото 1 януари 2024 година към момента е изпълнима.
Междувременно депутатите от комисите по финанси и по европейски въпроси отложиха за идната седмица разглеждането на предлагането на " ИТН " за прекъсване на осъществяването на техническия проект за еврото до приемането на разбор на разноските и изгодите от въвеждането на единната валута. Причина за отлагането е нуждата да се поканят всички заинтригувани страни.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ