ПП-ДБ иска от Конституционния съд да спре избора на Сарфов от настоящия Висш съдебен съвет
Депутати от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) внесоха искане в Конституционния съд (КС ) за пояснение на текст от Конституцията за това дали настоящият състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) може да избира основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд (ВАС).
От обединението желаят от съда да пояснява „ забранителната норма на параграф 23 от Конституцията за това настоящият състав на Висш съдебен съвет да избира основен прокурор и ръководители на Върховния административен съд “.
Новината идва на фона на и други партии в Народното събрание против избора на нов основен прокурор и нов ръководител на Върховен административен съд от сегашния състав на Висш съдебен съвет, който е с изминал мандат. Въпреки рецензиите на политически обединения, неправителствени организации и няколко организации на юристите, Висш съдебен съвет реши да възобнови избора на основен прокурор, в е изпълняващият функционалностите на основен обвинител Борислав Сарафов .
Висш съдебен съвет стартира и, а в това време остави на поста досегашния началник на.
Преди седмица от и за това дали Висш съдебен съвет с изминал мандат може да избере нов основен прокурор и нов началник на Върховен административен съд. Партията на Бойко Борисов направи това, тъй като от обединението го сложиха като едно от изискванията за съдействие с останалите партии в Народното събрание.
„ Считаме, че Конституционен съд би трябвало да пояснява, тъй като Висш съдебен съвет с изминал мандат, напълно делегитимиран пред обществото, няма по какъв начин да влага доверие за подобен значим избор за правосъдната система. Още повече това е Висш съдебен съвет, в който в професионалната квота, определена от самите магистрати, има петима изчезнали членове. Това подрива доверието във Висш съдебен съвет “, сподели депутатът от ПП-ДБ Атанас Славов .
Васил Пандов от ПП-ДБ сподели, че настояването подкрепя това на ГЕРБ и дава опция да се прегледат в цялост всички причини от правото на Европейския съюз (ЕС) и Европейския съд за правата на индивида.
В четвъртък от обединението внесоха в Народното събрание и оферти за промени в Закона за правосъдната власт . В тях влиза преустановяване на почнали процедури по желание на основен прокурор.
Те включват още промени в работата на Висш съдебен съвет, в това число и в процедурите за избор на основен прокурор и ръководителите на висшите съдилища, както и възбрана за това основен прокурор или някой от ръководителите на Висш съдебен съвет и Върховен административен съд да останат на поста като изпълняващи функционалността до избор на техен заместител, какъвто е казусът с Георги Чолаков.
Тримата огромни в правосъдната власт се избират от Пленума на Висш съдебен съвет, само че се назначават и освобождават предварително с декрет на президента. В момента обаче прокуратурата се управлява краткотрайно от Борислав Сарафов , назначен без период от Прокурорската гилдия на съвета след уволнението на Иван Гешев . В същата обстановка от 23 ноември ще се окаже и Върховен административен съд.
На този декор самият Висш правосъден съвет работи към този момент повече от 2 години след края на 4-годишния си мандат. Първата причина за това беше, че Народното събрание по този начин и не попълни квотата си в новия състав на съвета. В края на 2023 година пък бяха, които предвиждаха делене на Висш съдебен съвет на два обособени органа. Изборът на техните сформира трябваше да бъде организиран посредством промени в Закона за правосъдната власт.
Междувременно обаче болшинството на ГЕРБ , ПП-ДБ и Движение за права и свободи , което прокара конституционната корекция, се разпадна, а след това и измененията в главния закон, които прокарваха тази структурна промяна.
От обединението желаят от съда да пояснява „ забранителната норма на параграф 23 от Конституцията за това настоящият състав на Висш съдебен съвет да избира основен прокурор и ръководители на Върховния административен съд “.
Новината идва на фона на и други партии в Народното събрание против избора на нов основен прокурор и нов ръководител на Върховен административен съд от сегашния състав на Висш съдебен съвет, който е с изминал мандат. Въпреки рецензиите на политически обединения, неправителствени организации и няколко организации на юристите, Висш съдебен съвет реши да възобнови избора на основен прокурор, в е изпълняващият функционалностите на основен обвинител Борислав Сарафов .
Висш съдебен съвет стартира и, а в това време остави на поста досегашния началник на.
Преди седмица от и за това дали Висш съдебен съвет с изминал мандат може да избере нов основен прокурор и нов началник на Върховен административен съд. Партията на Бойко Борисов направи това, тъй като от обединението го сложиха като едно от изискванията за съдействие с останалите партии в Народното събрание.
„ Считаме, че Конституционен съд би трябвало да пояснява, тъй като Висш съдебен съвет с изминал мандат, напълно делегитимиран пред обществото, няма по какъв начин да влага доверие за подобен значим избор за правосъдната система. Още повече това е Висш съдебен съвет, в който в професионалната квота, определена от самите магистрати, има петима изчезнали членове. Това подрива доверието във Висш съдебен съвет “, сподели депутатът от ПП-ДБ Атанас Славов .
Васил Пандов от ПП-ДБ сподели, че настояването подкрепя това на ГЕРБ и дава опция да се прегледат в цялост всички причини от правото на Европейския съюз (ЕС) и Европейския съд за правата на индивида.
В четвъртък от обединението внесоха в Народното събрание и оферти за промени в Закона за правосъдната власт . В тях влиза преустановяване на почнали процедури по желание на основен прокурор.
Те включват още промени в работата на Висш съдебен съвет, в това число и в процедурите за избор на основен прокурор и ръководителите на висшите съдилища, както и възбрана за това основен прокурор или някой от ръководителите на Висш съдебен съвет и Върховен административен съд да останат на поста като изпълняващи функционалността до избор на техен заместител, какъвто е казусът с Георги Чолаков.
Тримата огромни в правосъдната власт се избират от Пленума на Висш съдебен съвет, само че се назначават и освобождават предварително с декрет на президента. В момента обаче прокуратурата се управлява краткотрайно от Борислав Сарафов , назначен без период от Прокурорската гилдия на съвета след уволнението на Иван Гешев . В същата обстановка от 23 ноември ще се окаже и Върховен административен съд.
На този декор самият Висш правосъден съвет работи към този момент повече от 2 години след края на 4-годишния си мандат. Първата причина за това беше, че Народното събрание по този начин и не попълни квотата си в новия състав на съвета. В края на 2023 година пък бяха, които предвиждаха делене на Висш съдебен съвет на два обособени органа. Изборът на техните сформира трябваше да бъде организиран посредством промени в Закона за правосъдната власт.
Междувременно обаче болшинството на ГЕРБ , ПП-ДБ и Движение за права и свободи , което прокара конституционната корекция, се разпадна, а след това и измененията в главния закон, които прокарваха тази структурна промяна.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ