От Възраждане не одобряват дълга в преработения бюджет и ще подкрепят вота на недоверие
Депутатът от „ Възраждане “ Цончо Ганев разгласи пред публицисти, че от парламентарната му група ще поддържат вота на съмнение към кабинета „ Желязков “. Припомняме, че шестият подред избор на съмнение бе импортиран в петък (5 декември) от „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “ и бе подписан от МЕЧ и Алианс за права и свободи.
Цончо Ганев означи, че в случай че държавното управление падне, това ще бъде заслуга на жителите, които са посочили позицията си през последните дни.
Цончо Ганев, който е член на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, разяснява, че модифицираната план-сметка за 2026 година ще докара до извънредно обедняване и дългово задлъжняване. Във импортирания нов вид на проектобюджет за 2026 година плануваният оптимален размер на новия държавен дълг е понижен – ще бъде 10 милиарда евро, а не 10.5 милиарда евро.
По думите на депутата от „ Възраждане “ това е вторият бюджет, който актуалното държавно управление вкарва в границите на две години и с който ще изтегли 40 милиарда дълг.
Депутатът от „ Възраждане “ обърна внимание, че дългът няма да бъде ориентиран към вложения и това се виждало от плановете в бюджета.
Според Ганев България има нови заеми в размер на 21 милиарда лв., като 20% от бюджета съставляват точно пари от заеми, с които ще се заплащат настоящи разноски и остарели задължения.
Депутатът предизвести, че влизаме в „ гръцки сюжет “ – с подправени данни от статистиката и дългова рецесия. Според него и прогнозите за растеж на стопанската система също не са правилни и бюджетът, който е импортиран в този момент, цели единствено краткотрайно отсрочване на повдигането на налозите, защото в страната ни няма стопанска система.
В бюджета написа, че ще се разчита на вложения от нашите европейски сътрудници, а това е неистина, означи депутатът. Причината – по думите му вложители и производители от централна и западна Европа напускали България, поради което стопанската система се деиндустриализира и нямало от кое място да дойдат вложения.
Той разяснява и че българското държавно управление отказало капиталови оферти от страни членки на БРИКС, като Китай. Според него това е неточност, тъй като в противоположен случай сме щели дълготрайно да решим казуса с нуждата от повдигане на налози и осигуровки.
