Д-р Симидчиев: За кръвта не може да се плаща, но трябва да бъдат стимулирани кръводарителите
Депутатът от групата на Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) доктор Александър Симидчиев пред Zdrave.net в коментар по отношение на самодейността на парламентарната група за „ Проблемите на кръводаряването в България и положителните европейски и международни практики, които могат да оказват помощ за разрешаването им ". Проучването има за цел да откри провокациите пред системата на кръвопреливане и кръводаряване в България и опциите за разрешаването им посредством използване на положителни практики от други европейски страни, които имат по-голяма триумф в привличането на кръводарители.
Д-р Симидчиев, от парламентарната група на ПП-ДБ предизвиквате законодателно изследване по проблемите на кръводаряването. Каква е повода за него, откакто в предходния парламент имаше импортиран законопроект, подписан и от двете обединения?
Целта е да бъде проучена практиката във всички европейски страни, в някои от които фактически доста хора подаряват кръв. Например най-високият брой е към 68-69 на 1000 души, до момента в който у нас е 25 на 1000. Явно е, че това, което направихме в предишното Народно заседание, има някакъв резултат, само че той е непълен и по тази причина желаеме да проучим европейската процедура. Проучването се разпорежда на профилирана конструкция на Народното събрание, която изследва интернационалната юридическа процедура, регулацията на този развой по света и в това число да опише и всички заинтригувани лица страна на България, с цел да се видят и проблемите на локално ниво. Това не е нещо, което да се прави бързо и на крайник, а систематично и структурирано, с цел да създадем допустимо най-хубавото законодателство в този бранш.
Ще може ли да се случи в границите на това Народно заседание съгласно Вас?
Ако ми кажете какъв брой е дълго това Народно заседание, ще ви отговоря незабавно (смее се). Все още има прекалено много неизяснени неща и заради тази причина не може да даде еднопосочен отговор. Дори и да не се случи в този момент обаче, това, което вършим като казус, е структурирането и допитването до най-хубавата международна процедура, с цел да може да получим най-после един първокачествен юридически артикул. Един законодателен артикул, който да е основа за най-хубавата допустима процедура в тази съответна обстановка. Надявам се в бъдеще това да може да се приложи в по-широк кръг законодателни начинания. Да не е доморасло законотворчество, а да дава отговор на най-високите критерии в Европа.
Вече сте правили изследване на кръводаряването в обособените страни. Какво сподели то?
Каква е успеваемостта на системите в другите страни. Това е част от този документ. Това, което ви цитирах доскоро – за разликите от над 60 кръводарители на 1000 души в едни страни до под 30 – в други страни. За да има такива разлики, има фактори, и част от нещата, които би трябвало да направи това изследване, е да покаже законодателните аргументи за това. Има ли разлики сред тези страни, както и какви други фактори могат да способстват за това.
Има ли някоя страна, чието законодателство да разрешава кръводаряването да бъде платено, както беше препоръчано в законопроекта?
Има потребност да съберем и такава законодателна информация, с цел да забележим дали или не. По принцип на никое място в Европейския съюз кръводаряването не може да бъде платено. Това, което предлагаме, не е заплащане за кръвта, а стимулиране на хората да помислят за тази алтернатива. Здравната ни система има отчайващо огромна потребност от кръв и кръвни артикули и това е време да престане да бъде продължителен проблем за нашето опазване на здравето и да се реши по най-хубавите европейски стандарти. Това не може да стане със възнаграждение, а по най-хубавия вероятен законодателен метод, след което би трябвало да се транслира и в подзаконовите нормативни документи.
Примерно, в една от страните с висок % на кръводаряване, процедурата се прави съвсем извънредно 100% от Червения кръст. Има разнообразни варианти за това по какъв начин да бъде проведена системата. Въпросът е да се види има ли връзка сред метода, по който е проведено юридически и този %, и също така да се види какво още може да се направи, с цел да създадем един същински законопроект, който да надгражда това, което е достигнато досега. Важното е да го вършим по малко по-систематичен, малко по-научно основан метод и това е нещото, което се надявам да успеем да създадем в този парламент. Реално това касае живота на всеки един от жителите на републиката и всички, които по някаква причина имат потребност от кръвопреливане, когато са на територията на България.
Не мога да не ви попитам обаче и за законопроекта за бюджета на Здравната каса, допускам, че сте го видял в елементи.
Видял съм го, въпреки и не чак в елементи. Предстои той да влезе в Народното събрание и в Комисията по опазване на здравето, което занапред следва да бъде проведена. Искрено се надявам най-късно доникъде на идната седмица да имаме към този момент конституирани комисии, с цел да може да стартираме дейно да работим. За опазването на здравето сериозно значимо е по какъв начин ще се конституира Комисията по опазване на здравето, в какъв състав и какво управление, с цел да може дейно да стартираме още от ден първи да се занимаваме с най-належащите проблеми. Тогава ще имаме и мнение по бюджета, въпреки и да не сме съществена комисия по него.
Д-р Симидчиев, от парламентарната група на ПП-ДБ предизвиквате законодателно изследване по проблемите на кръводаряването. Каква е повода за него, откакто в предходния парламент имаше импортиран законопроект, подписан и от двете обединения?
Целта е да бъде проучена практиката във всички европейски страни, в някои от които фактически доста хора подаряват кръв. Например най-високият брой е към 68-69 на 1000 души, до момента в който у нас е 25 на 1000. Явно е, че това, което направихме в предишното Народно заседание, има някакъв резултат, само че той е непълен и по тази причина желаеме да проучим европейската процедура. Проучването се разпорежда на профилирана конструкция на Народното събрание, която изследва интернационалната юридическа процедура, регулацията на този развой по света и в това число да опише и всички заинтригувани лица страна на България, с цел да се видят и проблемите на локално ниво. Това не е нещо, което да се прави бързо и на крайник, а систематично и структурирано, с цел да създадем допустимо най-хубавото законодателство в този бранш.
Ще може ли да се случи в границите на това Народно заседание съгласно Вас?
Ако ми кажете какъв брой е дълго това Народно заседание, ще ви отговоря незабавно (смее се). Все още има прекалено много неизяснени неща и заради тази причина не може да даде еднопосочен отговор. Дори и да не се случи в този момент обаче, това, което вършим като казус, е структурирането и допитването до най-хубавата международна процедура, с цел да може да получим най-после един първокачествен юридически артикул. Един законодателен артикул, който да е основа за най-хубавата допустима процедура в тази съответна обстановка. Надявам се в бъдеще това да може да се приложи в по-широк кръг законодателни начинания. Да не е доморасло законотворчество, а да дава отговор на най-високите критерии в Европа.
Вече сте правили изследване на кръводаряването в обособените страни. Какво сподели то?
Каква е успеваемостта на системите в другите страни. Това е част от този документ. Това, което ви цитирах доскоро – за разликите от над 60 кръводарители на 1000 души в едни страни до под 30 – в други страни. За да има такива разлики, има фактори, и част от нещата, които би трябвало да направи това изследване, е да покаже законодателните аргументи за това. Има ли разлики сред тези страни, както и какви други фактори могат да способстват за това.
Има ли някоя страна, чието законодателство да разрешава кръводаряването да бъде платено, както беше препоръчано в законопроекта?
Има потребност да съберем и такава законодателна информация, с цел да забележим дали или не. По принцип на никое място в Европейския съюз кръводаряването не може да бъде платено. Това, което предлагаме, не е заплащане за кръвта, а стимулиране на хората да помислят за тази алтернатива. Здравната ни система има отчайващо огромна потребност от кръв и кръвни артикули и това е време да престане да бъде продължителен проблем за нашето опазване на здравето и да се реши по най-хубавите европейски стандарти. Това не може да стане със възнаграждение, а по най-хубавия вероятен законодателен метод, след което би трябвало да се транслира и в подзаконовите нормативни документи.
Примерно, в една от страните с висок % на кръводаряване, процедурата се прави съвсем извънредно 100% от Червения кръст. Има разнообразни варианти за това по какъв начин да бъде проведена системата. Въпросът е да се види има ли връзка сред метода, по който е проведено юридически и този %, и също така да се види какво още може да се направи, с цел да създадем един същински законопроект, който да надгражда това, което е достигнато досега. Важното е да го вършим по малко по-систематичен, малко по-научно основан метод и това е нещото, което се надявам да успеем да създадем в този парламент. Реално това касае живота на всеки един от жителите на републиката и всички, които по някаква причина имат потребност от кръвопреливане, когато са на територията на България.
Не мога да не ви попитам обаче и за законопроекта за бюджета на Здравната каса, допускам, че сте го видял в елементи.
Видял съм го, въпреки и не чак в елементи. Предстои той да влезе в Народното събрание и в Комисията по опазване на здравето, което занапред следва да бъде проведена. Искрено се надявам най-късно доникъде на идната седмица да имаме към този момент конституирани комисии, с цел да може да стартираме дейно да работим. За опазването на здравето сериозно значимо е по какъв начин ще се конституира Комисията по опазване на здравето, в какъв състав и какво управление, с цел да може дейно да стартираме още от ден първи да се занимаваме с най-належащите проблеми. Тогава ще имаме и мнение по бюджета, въпреки и да не сме съществена комисия по него.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ