Дренчев към шефа на НСИ: Не се поддавайте на натиск да манипулирате данните за инфлацията и за БВП
Депутатът Димо Дренчев зададе от парламентарната естрада няколко остри въпроса на ръководителя на Националния статистически институт /НСИ/ доцент Атанас Атанасов , които бяха предизвикани от визитата в България на Паскал Донахю , ръководител на Еврогрупата – групата на финансовите министри на страните от еврозоната, която играе основна роля в процеса на присъединение към еврото на нови страни.
Въпреки усърдно укриваната стратегия на визитата му, представители на „ Възраждане “ на два пъти съумяха да се срещнат с Донахю и сложиха пред него въпросите и за отхвърления референдум в поддръжка на лв., и за сигналите, които от политическата организация имат, че се оказва напън към Национален статистически институт да се манипулират данните за инфлацията и за Брутният вътрешен продукт за да се „ излъгват “ и българските жители , и страните от еврозоната, по отношение на същинската подготвеност на България да одобри еврото.
„ Българските ръководещи пробват да убедят сътрудниците си от еврозоната да „ проявят еластичност ” и заобиколят разпоредбите, с цел да стане допустимо по-скорошното заличаване на 144-годишния български лев – една от най-старите национални парични единици в модерна Европа. Донахю обаче ни увери, че данните от България ще бъдат деликатно тествани, само че ние подадохме и сигнал към Евростат за порочните практики на Асен Василев за заобикаляне на критериите от Маастрихт “ , стартира с изявлението си Дренчев.
Народният представител от „ Възраждане “ сложи въпросите дали са провеждани срещи с представители на огромните хранителни вериги, мобилните и ВиК оператори , енергийните монополи . Дали се манипулират типа на стоките и тяхната тежест в потребителската кошница, дали се употребяват цените на артикули единствено в промоция. Вярно ли е изказванието на Людмила Елкова, член на УС на Българска народна банка и някогашен заместник-министър на финансите, че след коригирането на данните за Брутният вътрешен продукт с към шест милиарда надолу, България към този момент не покрива и критерия за 3% недостиг и това ще бъде отразено в отчета на Евростат, който ще се разгласява на 22 април.
„ Присъединяването на България към еврозоната, като фалшифицира личните си макроикономически данни, повтаря едно към едно историята на Гърция, която направи същото през 2001 година и единствено 8 години по-късно банкрутира, застрашавайки съществуването на цялата еврозона. Повторението на този сюжет е недопустимо както за българските, по този начин и от европейските жители “, сподели още Дренчев.
