Депресията е да загубиш връзката между ума и душата
Депресията не е небивалица или сюжет на филм в жанра „ драма “.
Депресията идва постепенно , стъпва безшумно, показва ви се за собствен другар, замазва ви очите с незначителни отклонения, до момента в който един ден просто не ви завладее изцяло и не тържествува в успеха си над вас.
Депресията постоянно е подценявана от хората, най-често от самите страдащи и близките. Не си дават сметка какъв брой съществено е ситуацията и са застрашени да изпаднат в още по-страшни положения, които могат да доведат до съдбовен край.
Депресията може да възникне от всичко, на всички места, когато и да е, във всеки един стадий от живота ни – даже когато видимо изглеждаме изцяло щастливи, само че в действителност нещо се е пречупило в моста сред душата и разсъдъка.
Депресията може да възникне даже от срив на имунната система в резултат на внезапна смяна в настроенията/душевното положение или пък в резултат на заболяване. Може да се появи освен при възрастните, само че и при децата.
Специалистите споделят , че най-честата причина за меланхолия е възприятието, че не си необходим никому, че не си значим, не си нужен. Само че не трябва да забравяме, че от меланхолия страдат и са страдали велики мозъци, актьори, хора, които са оставили незаличима следа след себе си, които имат извънредно място в международната история. Те надали не са подозирали за въздействието, което имат, за приноса, който носят със себе си, само че може би тъкмо тази мисъл се е трансформирала в задължение, отвратително задължение.
Най-вярното, въпреки и шокиращо определение, е, че депресията е „ рак на душата " . Защото те разяжда от вътрешната страна. Защото заличава това, което си бил. Защото лишава желанието да има на следващия ден. Само човек, минал през меланхолия, може да разбере това.
Често упрекват индивида в меланхолия, че е лакомец, тъй като предизвиква всичко това на околните си, на хората, които го обичат. Това е егоистично и грубо обвиняване, тъй като депресираният няма власт нито над държанието си, нито над мислите си, нито над себе си въобще. Той просто има потребност от помощ. Затова, в случай че не можете да помогнете, отминете. Ако не подадете ръка, не съдете.
Депресията има разнообразни лица, разнообразни проявления. Онзи, който се е справил с нея – самичък или с непозната помощ – повече няма по какъв начин да бъде същият. Но може да бъде доста по-щастлив. Защото е „ починал “ и „ възкръснал “, за нов живот. Възстановява се връзката сред душата и разсъдъка и този път е доста по-здрава и пълноценна, а животът придобива същински смисъл.
Цветелина Велчева
