Денят започва с червени заглавия и свършва със зелени извлечения.

Денят стартира с червени заглавия и свършва със зелени извлечения. Ето го парадокса на 2025: политиката в алено, портфейлите в зелено. Докато цените стягат обръча, служители спорят за независимостта на Фед, а реториката по оста Вашингтон–Пекин се сменя на половин изречение, борсата стои като камък в река — водата бушува, само че той не мърда. Индексите са близо до върхове, а в това време милиарди се вливат в мегаватови центрове за данни, които трансформират изчислителната мощност в новата тежка промишленост. Ако се вслушаш единствено в думите, светът наподобява нежен. Ако погледнеш числата, наподобява несломим. Двата описа не се изключват; те се наслояват — и това прави днешния пазар толкоз печеливш и толкоз нервозен по едно и също време.Контекстът е елементарен и неуместен. На повърхността имаме стопанска система, която носи белези от шокове: мита, дефицит на труд поради имиграционни ограничавания, непредсказуемост в макрополитиката. Под повърхността обаче пулсира друга мощ — капиталовият цикъл на изкуствения разсъдък. От „ чипове–опаковки–памети “ до стомана и бетон за дата центрове, AI е по едно и също време роман и действителен финансов разход. Пазарът не се вълнува от това дали AI ще „ промени света “ на следващия ден сутрин; пазарът търгува през днешния ден нещо доста по-осезаемо — поръчки, доставки, потенциал, маржове. Точно по тази причина виждаме по какъв начин кошницата на мега-тех е зелената лампа, даже когато политическата хроника е в алено. Както всяка огромна индустриална гражданска война, и тази стартира с инфраструктура, а не с лирика.Историята оказва помощ да податлив инстинкта. Да, оценките припомнят на края на XX век, само че материалната база е друга. През 1999 година обещанията бяха в страници код и фантазии за eyeballs; през днешния ден са в гигафабрики, HBM памети, оптични мрежи и контракти за електрическа енергия. Това не анулира риска от пренасищане — пазарът постоянно бърка в степента — само че трансформира механиката. Бурният цикъл на AI има физическо търкане: ток, изстудяване, доставки, разрешителни. Когато капиталът се бетонира в мегавати, корекциите са по-бавни и по-шумни, само че и по-трудни за превръщане едновременно. Затова показателите могат да порастват, до момента в който новините крещят за рецесия — инерцията на огромни капиталови потоци предхожда политическия звук.В същото време „ страхът от пропуск “ и „ страхът от срив “ живеят под един покрив. Поведенческият пласт е забележим: вложителите имат вяра, че таймингът е неосъществим, само че този цикъл ги предизвика да опитат. Когато в същия миг обичаните компании печелят поръчки и печелят време, изкушението да „ догониш влака “ е още по-силно. Пазарът е двурежимен: в единия купуваш история, в другия купуваш доклад. Днешният вложител е заставен да прави и двете.Затова общоприетите мантри звучат кухо, в случай че ги оставим без подтекст. „ Купи и хвани “ работи отлично за време и дисциплинираност, само че не е закон на физиката. Япония от 1989 година е там, с цел да припомня, че показателите могат да чакат генерации. И въпреки всичко внезапният завой рядко е решение. Истинската рамка не е „ всичко или нищо “, а „ какво и по кое време “. Ако си на възраст, в която портфейлът не може да понесе пет години безвъзвратна волатилност, издръжливостта идва от прихода — закрепен приход, кеш, дивиденти — а не от героични прогнози за върха. Ако си в натрупваща фаза, дисциплината не е да предвидиш идващия спад, а да оцелееш през него без да продаваш.Един пласт на 2025 постоянно остава недочут — „ резултатът благосъстояние “. Когато първите 10% по приходи дърпат половината от потреблението, пазарът на активи стартира да диктува оборота на магазина. Това прави показателя не просто знак, а вход за кръвообращението на стопанската система. Положителното е, че сходна конструкция удължава цикъла: падаш по-малко, тъй като благосъстоянието буферира търсенето. Негативното е, че прави системата по-чувствителна към корекции — огромен спад в активите реже непосредствено потреблението на семействата, които движат Брутният вътрешен продукт. Двата описа — политика и пазари — се срещат тъкмо тук.Къде влиза геополитиката? Тя не приключва бичия тренд сама по себе си; тя прави оценката за риска по-скъпа. Тарифите не срутват незабавно мултипълите — те изяждат маржове и пренареждат вериги, само че резултатът се материализира с лаг. Междувременно финансовите разноски за AI стават независим макрофактор, непосредствен до мини индустриална политика. Докато тази река тече, показателите имат отбрана изпод. Когато темпото на разноските се забави, ще забележим кой плува и кой просто шуми.Как мисли рационалният вложител в тази двойна експозиция към звук и напредък? Не с абсолютизъм, а с ограничения. Ако вярваш в Америка, само че те плаши цената — можеш да притежаваш спечелилите, без да ги обожествяваш: понижен дял, дисциплинираност на покупки, внимание към доставчиците в задния двор на AI (електрически мрежи, изстудяване, индустриална автоматизация). Ако си мечи надъхан — „ пивот “ не е тактика, а каприз; същинският хедж е география и действителен приход: интернационалните акции с по-ниски мултипли, инфраструктура с регламентирани потоци, елементи от суровинната кошница, които печелят от високата капекс-вълна. Има място и за злато — не като вяра, а като полиса против екстреми. Най-важният детайл остава прост и сложен: кеш буферът. Печели този, който може да не продава, когато светът наподобява най-странен.Дисциплината не значи безучастие. Тя значи да подравниш портфейла с нервната си система. Ако се будиш нощем поради 10% спад, пазарът не е казусът — дизайнът на портфейла е. Ако сънят ти не се въздейства от волатилността, прегрешението не е в риска, а в самодоволството. В ера на високи оценки и действителни капиталови потоци, рационалността е скучна: периодически ребаланс, ясни прагове, евтини принадлежности, минимални обещания. В песента на 2025 солото е на AI, само че ритъмът е на кеш и купони.Пазарът приказва на два гласа: оптимизмът на нововъведението и скептицизмът на историята. Днес надвива първият, на следващия ден може да вземе връх вторият. В двурежимен свят печели друг, който познае идващия ден, а този, който оцелява идващите 10 години. Политиката ще продължи да бъде в алено — това е природата на новинарския цикъл. Портфейлите може да продължат да бъдат в зелено — това е природата на финансовия цикъл. Изкуството е да не объркаш едното за гаранция на другото.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.