Оцеляване по време на Фейсбук
Денят ви е тръгнал на верев. Скарали сте се към този момент с двама във фейсбук. Не сте доста сигурни дали им натрихте носовете, или те вашия. Щом не се побирате в кожата си, значи може би те вашия. Но към момента не е късно да си го върнете. На единия към този момент няма да може, блокирахте го. Но другият към момента е в листата на приятелите, веднага ще го поставите на мястото му, посягате към клавиатурата… Диагноза: вие имате фейсбук тресчица. Страдате от електронна охтика. Заразен сте от положение, което е с размерите на зараза и силата на вариант, който се предава по компютърен път.
Всичко това няма нищо общо със Зукърбърг, разкритията, параноята, опасения от това, какво може да направи с нас фейсбук. То има общо единствено с онази част от следствията, които ние сами предизвикваме на себе си. В случая Марк Зукърбърг не ни е отговорен. Той е основал инструмент. Ножът е инструмент. Този справочник за оцеляване в изискванията на фейсбук съдържа някои препоръки по какъв начин да не се драскаме, порязваме, ръгаме и колим с ножа.
Гледайте на стената си в обществената мрежа като на хола в жилището си. Това е място за вас и вашите другари. Там си говорите, спорите, разказвате си истории, пеете, показвате си картинки при общо съблюдаване на някакви правила за вежливост и почитание. И внезапно в хола ви се появява човек, който стартира да рита вас или гостите, да плюе по пода, да раздава плесници. Какво ще извършите? Ако е вкъщи ви, ясно – ще го изпратите през вратата или ще то изхвърлите през прозореца. Точно същото имате право да извършите и на стената си във фейсбук. После самият той или някой различен ще ви упрекне, че не понасяте другите гледни точки, че сте нетърпелив към непознатото мнение. Но ние не говорехме за мнение, за безчинство ставаше дума. В действителния свят на такова нещо се реагира, същото е и във виртуалния – предизвестие, разприятеляване, блокиране, докладване, има си степени, изберете си коя дава отговор на държанието му. Но не се чувствайте отговорни, търпението си има граници.
Вие обаче предпочитате да спорите. Не си падате по игнорирането. За вас е значимо да докажете някому, че бърка. Искате да образовате, да възпитавате, да осветите нечия заблудена душа с фара на знанието, да му извършите услугата да напредне. Убеден сте, че го можете, тъй като обстоятелствата са на ваша страна, не на негова. А, когато обстоятелствата приказват, тогава и боговете, нали… Не и вашият конкурент във фейсбук обаче. Той не мълчи. Изобщо не се впечатлява от вашата фактология, не я вижда дори, незабавно вкарва някакво ново отклонение на тематиката. Вие обаче не се отчайвате, прочее отчайвате се, само че към този момент сте напреднал в разногласието, запалил моторетката, яхнал метлата и препускате с нови причини. Но и съперникът ви не дреме, той към този момент залага идната динена кора… В един миг сте толкоз разгневен, че си викате „ Е, това не е спор! “ Ами не е, наддумване е. Още ли не сте стигнали до оня миг, в който решавате, че би трябвало да се откажете. Не? Вие сте корав човек, уверен в своята справедливост, подготвен да я разнася като хоругва в името на спасението на заблудените души. Пишете с валидолче под езика, жертвоготовна бойна единица от армията на просветените. През това време съперникът ви е написал нещо за сестра ви. Ако и тук не се откажете и започнете да обяснявате, че нямате сестра, вие сте доста сериозен случай. Валидолът не е задоволителен. И все в един миг ще стигнете до такава степен да изхвърлите съперника си с електронен шут/клик, тъй като той друго не заслужава. Е, не можехте ли да го извършите още първоначално? Не можехте ли да си спестите време, нерви, думи, усеща?
Ако нищо друго не запомните, запомнете това: Никой в никакъв случай не е убедил никого в каквото и да е било във фейсбук! Никога аргументацията не е била значима. Във виртуалната говорилня всеки слуша и чува само себе си. Не е влезнал тук да научи, да разбере, да промени мнението си. Влязъл е да утвърди себе си. Споровете във фейсбук са непотребни, тъй като те в никакъв случай не са повече от надприказване. Истината не се ражда в тях. Това го споделям на вас, а в този момент още веднъж на себе си: Споренето във фейсбук е най-излишното, най-времеядното и най-празното занятие.
Ако се познахте, не страдайте прекалено. Има и по-наивно държание от това. То се следи в по този начин наречените затворени, секретни групи. Малки на брой общности, обединени по някакъв симптом, чието първо предписание за другарство е, че всичко написано в групата, остава в групата. Не, и тук няма да стане дума за Зукърбърг, чието откритие подло резервира и е в положение да дава всяка написана от вас дума. Пак за самите вас единствено става дума, за вашето „ ще ви кажа нещо в действителност скрито и се надявам в никакъв случай да не го чуя отвън тази група “. Ще го чуете. И това не е най-лошата вест – ще го чуете тъкмо от този, от който желаете да го запазите в загадка. Ето го и идващото златно предписание: Няма група, колкото и електронно да е заключена тя, от която да не изтича информация. Каквото и да решите да напишете в такава група, първо си дайте сметка дали ще можете да носите следствието от препредаването на вашите думи навръх този, на който минимум ви се желае да ги предадат. Ако да, давайте, пишете. Но след това не се вайкайте като жертва на изменничество. Предателството във фейсбук е същото като във всяка „ чета с изменник “ в живота, само че неведнъж по-скоростно. Докато сте натиснал бутона за издание и може да ви се ококори от нечия непозната стена. И след това става тя, каквато става.
И в случай че дотук излиза, че колкото по-малко присъединяване, толкоз по-малко нерви, то има и обстановка, в която и спокойно седяло, и знамение видяло. Някой написал нещо за вас на своята стена, неприятно нещо. И вие кипвате. Несправедливо е, непочтено е, непоносимо е, обидно е, клеветническо е, каквото може да се направи?! Много неща могат да се създадат, само че най-добре е да не се прави нищо. Първо, това че някой е написал нещо неприятно за вас, приказва повече за него, в сравнение с за вас. То отразява негов проблем. Ако не беше за вас, щеше да е за някой различен, константата е казусът на този, който има потребност да написа такива неща. Второ, колкото и да ви е неприятно, той има право да си мисли за вас каквото си желае. И мнението си е негово, и аргументите за мнението са негови. Вие нямате доста общо с това. Трето, това въпреки всичко е неговото пространство. Ако говореше тези неща в хола на дома си, вие просто нямаше да ги знаете и нямаше да се ядосвате. Facebook прави мнението му налично за вас. Значи не мнението единствено по себе си ви наранява, а научаването му. Тоест пострадването е субективно преживяване. А откакто е субективно, за какво не изберете да не го чувствате като пострадване? Не оспорвайте, не доказвайте, не пишете. Само след няколко часа мнението ще потъне в електронните пластове и ще бъде невидимо. Колкото повече пишете под обидата, толкоз повече й помагате да плува на повърхността.
Другото го знаете, споделят ви го всеки ден специалисти по кибер сигурност – не пишете на каква далечна отмора отивате, не слагайте фотоси на децата си и така нататък Този справочник беше по напълно друга тематика – по какъв начин да ползвате инструмента фейсбук, без да се самонаранявате. Ножът е инструмент. Освен за самонараняване, става и да си отрежете филийка. Обърнете внимание единствено на тези благоприятни условия в обществената мрежа, които ви хранят с другарство, знание и развлечение.
Всичко това няма нищо общо със Зукърбърг, разкритията, параноята, опасения от това, какво може да направи с нас фейсбук. То има общо единствено с онази част от следствията, които ние сами предизвикваме на себе си. В случая Марк Зукърбърг не ни е отговорен. Той е основал инструмент. Ножът е инструмент. Този справочник за оцеляване в изискванията на фейсбук съдържа някои препоръки по какъв начин да не се драскаме, порязваме, ръгаме и колим с ножа.
Гледайте на стената си в обществената мрежа като на хола в жилището си. Това е място за вас и вашите другари. Там си говорите, спорите, разказвате си истории, пеете, показвате си картинки при общо съблюдаване на някакви правила за вежливост и почитание. И внезапно в хола ви се появява човек, който стартира да рита вас или гостите, да плюе по пода, да раздава плесници. Какво ще извършите? Ако е вкъщи ви, ясно – ще го изпратите през вратата или ще то изхвърлите през прозореца. Точно същото имате право да извършите и на стената си във фейсбук. После самият той или някой различен ще ви упрекне, че не понасяте другите гледни точки, че сте нетърпелив към непознатото мнение. Но ние не говорехме за мнение, за безчинство ставаше дума. В действителния свят на такова нещо се реагира, същото е и във виртуалния – предизвестие, разприятеляване, блокиране, докладване, има си степени, изберете си коя дава отговор на държанието му. Но не се чувствайте отговорни, търпението си има граници.
Вие обаче предпочитате да спорите. Не си падате по игнорирането. За вас е значимо да докажете някому, че бърка. Искате да образовате, да възпитавате, да осветите нечия заблудена душа с фара на знанието, да му извършите услугата да напредне. Убеден сте, че го можете, тъй като обстоятелствата са на ваша страна, не на негова. А, когато обстоятелствата приказват, тогава и боговете, нали… Не и вашият конкурент във фейсбук обаче. Той не мълчи. Изобщо не се впечатлява от вашата фактология, не я вижда дори, незабавно вкарва някакво ново отклонение на тематиката. Вие обаче не се отчайвате, прочее отчайвате се, само че към този момент сте напреднал в разногласието, запалил моторетката, яхнал метлата и препускате с нови причини. Но и съперникът ви не дреме, той към този момент залага идната динена кора… В един миг сте толкоз разгневен, че си викате „ Е, това не е спор! “ Ами не е, наддумване е. Още ли не сте стигнали до оня миг, в който решавате, че би трябвало да се откажете. Не? Вие сте корав човек, уверен в своята справедливост, подготвен да я разнася като хоругва в името на спасението на заблудените души. Пишете с валидолче под езика, жертвоготовна бойна единица от армията на просветените. През това време съперникът ви е написал нещо за сестра ви. Ако и тук не се откажете и започнете да обяснявате, че нямате сестра, вие сте доста сериозен случай. Валидолът не е задоволителен. И все в един миг ще стигнете до такава степен да изхвърлите съперника си с електронен шут/клик, тъй като той друго не заслужава. Е, не можехте ли да го извършите още първоначално? Не можехте ли да си спестите време, нерви, думи, усеща?
Ако нищо друго не запомните, запомнете това: Никой в никакъв случай не е убедил никого в каквото и да е било във фейсбук! Никога аргументацията не е била значима. Във виртуалната говорилня всеки слуша и чува само себе си. Не е влезнал тук да научи, да разбере, да промени мнението си. Влязъл е да утвърди себе си. Споровете във фейсбук са непотребни, тъй като те в никакъв случай не са повече от надприказване. Истината не се ражда в тях. Това го споделям на вас, а в този момент още веднъж на себе си: Споренето във фейсбук е най-излишното, най-времеядното и най-празното занятие.
Ако се познахте, не страдайте прекалено. Има и по-наивно държание от това. То се следи в по този начин наречените затворени, секретни групи. Малки на брой общности, обединени по някакъв симптом, чието първо предписание за другарство е, че всичко написано в групата, остава в групата. Не, и тук няма да стане дума за Зукърбърг, чието откритие подло резервира и е в положение да дава всяка написана от вас дума. Пак за самите вас единствено става дума, за вашето „ ще ви кажа нещо в действителност скрито и се надявам в никакъв случай да не го чуя отвън тази група “. Ще го чуете. И това не е най-лошата вест – ще го чуете тъкмо от този, от който желаете да го запазите в загадка. Ето го и идващото златно предписание: Няма група, колкото и електронно да е заключена тя, от която да не изтича информация. Каквото и да решите да напишете в такава група, първо си дайте сметка дали ще можете да носите следствието от препредаването на вашите думи навръх този, на който минимум ви се желае да ги предадат. Ако да, давайте, пишете. Но след това не се вайкайте като жертва на изменничество. Предателството във фейсбук е същото като във всяка „ чета с изменник “ в живота, само че неведнъж по-скоростно. Докато сте натиснал бутона за издание и може да ви се ококори от нечия непозната стена. И след това става тя, каквато става.
И в случай че дотук излиза, че колкото по-малко присъединяване, толкоз по-малко нерви, то има и обстановка, в която и спокойно седяло, и знамение видяло. Някой написал нещо за вас на своята стена, неприятно нещо. И вие кипвате. Несправедливо е, непочтено е, непоносимо е, обидно е, клеветническо е, каквото може да се направи?! Много неща могат да се създадат, само че най-добре е да не се прави нищо. Първо, това че някой е написал нещо неприятно за вас, приказва повече за него, в сравнение с за вас. То отразява негов проблем. Ако не беше за вас, щеше да е за някой различен, константата е казусът на този, който има потребност да написа такива неща. Второ, колкото и да ви е неприятно, той има право да си мисли за вас каквото си желае. И мнението си е негово, и аргументите за мнението са негови. Вие нямате доста общо с това. Трето, това въпреки всичко е неговото пространство. Ако говореше тези неща в хола на дома си, вие просто нямаше да ги знаете и нямаше да се ядосвате. Facebook прави мнението му налично за вас. Значи не мнението единствено по себе си ви наранява, а научаването му. Тоест пострадването е субективно преживяване. А откакто е субективно, за какво не изберете да не го чувствате като пострадване? Не оспорвайте, не доказвайте, не пишете. Само след няколко часа мнението ще потъне в електронните пластове и ще бъде невидимо. Колкото повече пишете под обидата, толкоз повече й помагате да плува на повърхността.
Другото го знаете, споделят ви го всеки ден специалисти по кибер сигурност – не пишете на каква далечна отмора отивате, не слагайте фотоси на децата си и така нататък Този справочник беше по напълно друга тематика – по какъв начин да ползвате инструмента фейсбук, без да се самонаранявате. Ножът е инструмент. Освен за самонараняване, става и да си отрежете филийка. Обърнете внимание единствено на тези благоприятни условия в обществената мрежа, които ви хранят с другарство, знание и развлечение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ